Определение № 337 от 04.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. София, 04.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902126 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД Армеец „ АД против решение № 47/22.05.2025г. по т.д.№ 244/2024г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 42/28.08.2024г. по т.д.№ 85/2022г. на Окръжен съд Ловеч, за отхвърляне на претенцията в тази й част, застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата С. Л. Б. допълнително обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, в причинност със смъртта на съпруга й – В. Б., настъпила по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил, в размер на 30 000 лева или за разликата над 150 000 лева до присъдените 180 000 лева. Касаторът намира така определеното обезщетение за изключително завишено и необосновано от въззивния съд, въз основа на установените по делото болки и страдания на ищцата. Намира, че съдът само формално и бланкетно е посочил релевантни за определянето му критерии, без да анализира събраните доказателства и установимите от тях обстоятелства, преценими поотделно и в съвкупност. Не са доказани, според страната, особени обстоятелства, които да обуславят присъждането на такъв висок размер. Касаторът акцентира на възрастта на починалия съпруг / 63 г. /, както и на онкологичното му заболяване, с което ищцата е била наясно.

Според касатора, заключението на съдебно-психологичната експертиза не сочи на чрезвичайно преживяване на травмата, извън нормалната реакция на скръб от загубата на близък, вкл. физическите компоненти на преживяване на загубата, като сърцебиене, плач, усещане за безпомощност – типични и обичайни при травматично събитие от този вид. Не е установено смущение в социалното функциониране на ищцата, която продължава да получава подкрепа и разбиране от сина си и неговото семейство. Страната намира мотивите на въззивния съд вътрешно противоречиви, като от една страна се 1 отрича наличието на особени, изключителни болки и страдания, а от друга страна се завишава определеното от първоинстанционния съд обезщетение с 30 000 лева.

Ответната страна – С. Л. Б. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по формулираните въпроси .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

С. Б. е предявила против „ЗАД Армеец„ АД иск, с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, за осъждане ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й - В. Б., настъпила при ПТП от 23.06.2022 г. , по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, в размер на 200 000 лева. В исковата молба се твърди особен интензитет на търпимите от ищцата болки и страдания, предвид лишаването й завинаги от пълноценното и щастливо семейство, което са имали с починалия, в продължение на над 35 години, изпълнени с любов, радости и подкрепа в тежки моменти. Особено тежка намира загубата на сродната си душа, предвид настъпването й в навечерието на онази част от съвместния им живот, в която е следвало да се радват на спокойни старини, след години на съвместни усилия, труд и грижи за семейството,

„ да изживеят заедно залеза на живота си„. Акцентира на обстоятелството, че освен общия бит и споделени грижи за дома и сина си, двамата са имали общи интереси, предвид което били практически неразделни. Твърди се, че след смъртта на Валентин в поведението на ищцата настъпили промени: напълно се изолирала от света, изпитва напрегнатост, безпокойство, изпада в депресивни състояния, апатия, губи апетит, не намира смисъл в живота, трудно се концентрира и се наблюдават нарушения в краткосрочната й памет.

Настъпването на застрахователен риск, в причинност с който се твърдят вредите, обезщетение за които се претендира, както и материалноправната легитимация на ответното дружество, не са били предмет на спора във въззивна инстанция.

За установяване на търпимите болки и страдания, по делото са разпитани свидетели :

Свидетелят Н. Дочев споделя, че С. и Валентин – които познава от 2007г. – били задружно семейство, помагали си взаимно. Валентин много се грижел за С., която имала здравословни проблеми, вследствие на катастрофа, била трудноподвижна, уврежданията не й позволявали да напуска дома им.

Валентин пазарувал, вкл. извън с. Струпец, където живеели, само той 2 управлявал автомобил. Свидетелят твърди, че Валентин и С. били практически неразделни и тя чувства осезателно липсата му, вкл. предвид грижата от която е лишена, с оглед здравословното си състояние.

Свидетелката Олга Б. / снаха на ищцата / потвърждава, че С. и В. Б.ли сплотено семейство, обичали и спазвали традициите. Валентин подкрепял С. и я обгрижвал „като принцеса„, вкл. той готвел и чистел, предвид състоянието й след претърпяна катастрофа през 2001 г.. Бил умен, спокоен, лъчезарен и изключително ерудиран. На С. й трябвали няколко дни да осъзнае загубата. На погребението била съкрушена. След него и като останала сама започнала да споделя странни неща : че разговаря с Валентин, че му прави кафе и му пали цигара сутрин и вечер. Започнала да бърка имената на близките си. Страхува се да остава сама, а е и трудноподвижна. Приживе на В.

Б.ла „смела и всичко знаеща„, но сега „се държи по-различно„. Не може да си пазарува сама, ползва услугите на таксиметров шофьор за различни поръчки и разчита на помощта на семейството на сина си С.. Освен със съседката си, не се среща с хора и не напуска дома си, освен да нахрани кучето и котките, които са отглеждали с починалия и за което той имал грижата приживе.

Според свидетелката, С. и до момента не се е възстановила емоционално от загубата, непрекъснато говори за съпруга си и с него, като му споделя всичко преживяно през деня. Свидетелката потвърждава, че през 2021 г. узнали за онкологично заболяване на Валентин, във връзка с което претърпял оперативно лечение.

В заключението на приетата съдебно-психологична експертиза, осъществила и личен контакт с ищцата, се сочи, че при ищцата е налице изключително силна връзка с починалия, както емоционална, така и в чисто битов план. Предвид сериозните й физически увреди, загубата на съпруга я е изправила пред сериозни трудности в ежедневните дейности – битови и социални / напр. комуникация с институции /. Вещото лице споделя, че водещи за качеството и продължителността на живота на една личност са : ангажираността й, статуса й в групата, ролите в които се изявява, мотивите за активност, ценностите, които я ръководят, целите, които си поставя и успехите, които постига. Всички тези социални роли и изяви, през последните 20 и повече години, С. е преживявяла през личността на съпруга си.

„Симбиотичната зависимост„ на двамата – един от друг - е довела до това, след загубата на съпруга си С. да претърпи промяна във функционирането си като личност. Преживяванията около тази загуба напълно ангажират понастоящем психиката й. Понеже потокът на асоциация при нея / с оглед възрастта – 66 г./ тече по-бавно, тя насочва вниманието си изцяло към проблемната ситуация и мислите около нея доминират ежедневието й. Според вещото лице – клиничен психолог, С. още не е преминала през отделните фази на преработка на психотравмата, негативните емоционални преживявания доминират, наред с физиологични проявления / сърцебиене, безсъние, отпадналост, световъртеж, тремор /.

Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на С. Б. , в размер на 150 000 лева.

От събраните доказателства е приел, че между ищцата и починалия е 3 съществувала изключително силна връзка – както емоционална, така и в чисто битов план, предвид сериозните физически затруднения, които съпругата е имала. Внезапната и преждевременна загуба на съпруга е породила у ищцата тъга и негативни емоционални изживявания, вкл. с физиологична / сърцебиене, безсъние, отпадналост, тремор, световъртеж /, психична / скръб, вина, апатя, тревога , страх, объркване, потиснатост, тъга и чувство за безперспективност / и поведенческа / дезорганизация, безполощност, загуба на контрол, повишена зависимост, нарушения на съня, хаотичност в действията / компоненти. Споделена е изведената от СПЕ „ симбиозна зависимост „ между ищцата и починалия, предвид което всички социални роли, изграждащи личността й, са преживявани от нея през личността на починалия. Събраните доказателства установяват, че ищцата тежко приема загубата, тя напълно ангажира психиката й и доминира ежедневието й, като не са преминати фазите на преработка на травмата. Наблюдава се защитно поведение – чрез ритуали поддържа връзка със съпруга си, като да е жив.

Ищцата е оспорила първоинстанционното решение досежно приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лева.

Позовава се на недостатъчен анализ на събраните доказателства и установимите от тях, релевантни за определяне размера на обезщетението, обстоятелства.

Въззивният съд е завишил размера на дължимото обезщетение до 180 000 лева. Възпроизвеждайки съдържанието на събраните доказателства / изложено по-горе /, съдът приема , че е налице основание за завишение в размера, предвид установената дългогодишна и изключително силна приживе връзка между ищцата и починалия, като предвид здравословното си състояние ищцата е била изключително зависима от подкрепата и грижите на съпруга си. Социалните си роли е преживявяла през личността на съпруга си и това е довело до симбиотична зависимост между двамата – съпреживяване на всичко, вкл. на интереси, ценности и желания. Съдът е отчел, че психотравмата не е отработена все още, негативните емоционални изживявания доминират. Ищцата трудно се адаптира към промените от загубата, следва рутината, изградена приживе на съпруга й / говори му, прави му кафе и пр. /. Съдът е отчел, че по-високо обезщетение / визирайки определеното в размер на 180 000 лева, с оглед претендираните 200 000 лева / не се следва, тъй като не се установява състоянието на ищцата, вследствие изпитваното страдание от загубата, да е довело до търсенето на специализирана / психиатрична или психологична / помощ, не се установяват значими смущения в социалното й функциониране, трайно влошаване на здравословното й състояние и пр., като продължава да разчита на подкрепата на семейството на сина си.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:1/ Длъжен ли е съдът, при постановяване на своето решение и определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди и съобрази всички релевантни в конкретния случай факти и обстоятелства ?; 2/ Има ли задължение въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите 4 към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните ?; 3/ Има ли задължение въззивният съд да посочи кои конкретни факти и обстоятелства налагат краен извод , различаващ се от този на първоинстанционния съд, досежно размера на присъденото „по справедливост“ обезщетение за неимуществени вреди ?; Допълнителният селективен критерий по тези три въпроса е общо обосноваван, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречие на въззивното решение със здължителните указания в ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г. , ТР № 1/2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. по тълк дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата; 4/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал .1 , т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 4/1968г. и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, отново само с формално позоваван на разпоредбата. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с изключително завишения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, водещ до неоснователно обогатяване на ищцата.