Решение № 185 от 14.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500312 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №83 от 09.03.2026г., постановено по гр.дело №760/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, Община-Стара Загора, БУЛСТАТ 000818022, с административен адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№107, е осъдена да заплати на К. К. К. с ЕГН:**********, от гр.С., ул.

Г. № ********** общо сумата от 26587,18 евро, равняваща се на 52000лв., включваща сумата от 11248,42 евро или 22000лв. – обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 15338,76евро или 30000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП – 07.10.2023г., до окончателното плащане;

Община-Стара Загора, БУЛСТАТ 000818022, с административен адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№107, е осъдена да заплати на адвокат И. М. Ц. – АК-Б., ЕГН:**********, сл.адв.№*********, с адрес: гр.С, 1

Ж*********, сумата от 1533,87 евро или 3000лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв; Община-Стара Загора, БУЛСТАТ 000818022, с административен адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№107, е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата от 1391,71 евро, представляваща платени от бюджета разноски и държавна такса, съобразно уважената част от иска.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Община-Стара Загора, която го обжалва изцяло като неправилно с доводи относно преценката на събраните доказателства и формираните изводи досежно причините за настъпване на ПТП, наличието на съпричиняване и размера на имуществените щети, като претендира за отмяната му, евентуално за намаляване на размера на претендираните обезщетения като прекомерен и необосновано висок, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна К. К. К. е подал чрез пълномощника адв.И. Ц. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата и заявено искане тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение изцяло потвърдено, както и да се присъди възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска защита и съдействие.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от К. К. К. против Община-Стара Загора искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 30000лв. или 15338,76 евро за неимуществени вреди и на обезщетение от 22000лв. или 11248,42 евро за имуществени вреди, претърпени при пътно-транспортно произшествие на 07.10.2023г. по общински път ********* при управление на собствения му автомобил „Исузу“ с рег.№*********, настъпило вследствие попадането в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и вдлъбнатина по пътя, при което е получил „изкълчване на акромиоклавикуларна става“, а щетата по автомобила му е тотална, ведно със законната лихва върху сумите от 07.10.2023г. до окончателното им изплащане.

2

С отговора на исковата молба ответната община е оспорила механизма на ПТП. Заявила е възражение за съпричиняване, позовавайки се на представения с исковата молба АУАН №1027152/07.10.2023г. Посочила е, че по делото липсват данни дали при управлението на МПС водачът е употребил алкохол и/или упойващи вещества, дали е бил с поставен предпазен колан и с каква скорост се е движел.

С първоинстанционното решение е прието за безспорно установено, че сутринта на 07.10.2023г., около 8,00ч., в общ.Стара Загора, по път ***** км **+*****, ищецът, управлявайки собствения си автомобил „Исузу“, движейки се в посока юг-север, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и вдлъбнатина по пътя, вследствие на което автомобилът се отклонява надясно по посока на движение и се преобръща на дясната си страна в крайпътна канавка, като на автомобила е нанесена „тотална“ щета, доколкото необходимата за цялостния му ремонт сума надхвърля 70% от неговата действителна стойност, равняваща се на 22000лв., от която не следва да се приспада стойността на запазените части, тъй като ищецът не разполага с лиценз и разрешително за продажба на авточасти, не е ясно дали те са работещи, пазарът за този модел МПС е силно ограничен и те са непродаваеми. Ищецът е претърпял „Контузия на раменния пояс и мишница.

Косо кръвонасядане по предната лява повърхност на гръдния кош.

Кръвонасядания по дясната предмишница. Кръвонасядане по дясното седалище.“ и за период от почти месец се оплаквал от силно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, получил шум в ушите, оплаквал се от постоянно повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, много повишена раздразнителност.

Естеството на травмите и към настоящия момент затруднявали дишането му и способността за вербална комуникация. И към момента се изолирал от околните, не желаел да шофира, страдал от нарушения на съня, настроението му било понижено, чувствал се тревожен, не можел да се съсредоточи, постоянно сънувал и мислел за случилото се, имал страх от автомобилите и не можел да се вози в МПС. За период по-дълъг от два месеца бил почти непрестанно на легло. И до момента при движение се оглеждал непрестанно за налични неравности по пътя, които се опитвал да избегне. Претърпял и усложнения – болки и ограничени движения в областта на гръбначния стълб, дясната тазобедрена става. И понастоящем, въпреки проведените 3 възстановителни и рехабилитационни процедури, приемани медикаменти и спазван режим, все още не можел да си служи пълноценно с увредения крайник, придвижвал се бавно и трудно с помощни средства. При отчитане на тези обстоятелства дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определено на 30000лв. Прието е, че ответникът е направил несвоевременно възражение за съпричиняване с писмената защита, което е и неоснователно, тъй като, с оглед механизма на произшествието, ищецът не е могъл да предвиди настъпването на последиците, нито да направи необходимото, за да ги предотврати, като от ответника не били събрани доказателства в подкрепа на възражението.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Основателни са доводите на жалбоподателя за необоснованост на решението, от мотивите на което не става ясно въз основа на кои доказателства е приет за установен описания в тях механизъм на произшествието, при положение, че по делото са приети основно заключение от 16.05.2024г. и допълнително заключение от 01.07.2024г. на САТЕ, изготвени от вещото лице инж.В. В., в които са посочени различни причини за настъпването му при изслушването в съдебно заседание на 08.07.2024г.

Според първото, при извършване на десен завой водачът К. губи контрол върху управлението на автомобила по причини, свързани евентуално със състоянието на пътното платно в процесния участък, укрепването на превозвания товар, техническото състояние на автомобила, състоянието на водача при липса на извършена проверка за употреба на алкохол, отклоняване на вниманието на водача и други, при което напуска пътното платно отдясно спрямо посоката си на движение и се обръща на дясната си страна в крайпътния отводнителен канал-канавка. Тези именно причини, свързани с поведението на самия ищец, се поддържат във въззивната жалба. Настоящата инстанция възприема като обосновано допълнителното заключение, тъй като същото е изготвено след извършен на 01.07.2024г. оглед на мястото на произшествието. При този оглед е констатирано, че процесният участък от пътя е прав и хоризонтален, като след табелата за края на с.Х. в посока с.Е.

4 има дупка в средата на пътното платно с размери 1,10м/0,90м и дълбочина около 15см, след която в южния край на лентата за движение има наличие на слягане на пътната настилка с размери около 10м/0,7м и дълбочина 0,15м, като след около 7,8м следва подобен участък от пътя с идентично слягане, а след още 8,0м следва трети такъв участък с подобни размери, при наклон на сляганията в посока от север на юг. Според експертът, за да заобиколи дупката в средата на пътното платно, ищецът е отклонил автомобила надясно, след което е попаднал в участъка с поредица от три слягания на пътното платно, довели до вертикални трептения на автомобила, при което е навлязъл в банкета и се е озовал в крайпътната канавка, преобръщайки се на лявата, а впоследствие и на дясната си страна, след което се е установил в покой.

Състоянието на пътя се потвърждава и в показанията на ангажираните от ищеца свидетели П. П. и С Г, пристигнали на местопроизшествието непосредствено след инцидента, и не се опровергава от тези на св.Д. Ж., съставил в качеството му на мл.автоконтрольор в С П п при О - С представения АУАН №1027152/07.10.2023г., който не си спомня състоянието на пътя и не е очевидец на произшествието, а цитираният акт, на който се позовава жалбоподателя, няма обвързваща материална доказателствена сила относно отразените в него факти, нито задължителна такава за причините за произшествието като дължащи се на нарушение на водача по чл.20,ал.2 от ЗДвП. Според вещото лице, пътят е в задоволително състояние, на което се акцентира във въззивната жалба. Очевидно тази преценка не касае процесния участък от пътя, с оглед констатираните върху му значителна по размери и дълбочина дупка в средата на пътното платно, последвана от три участъка на слягания, които са и непосредствената причина за загубата на контрол над управлението на автомобила и настъпване на произшествието. Безспорно е, че пътят, на който се е случило, е собственост на ответната община. На същата изрично е възложено извършването на ремонт и поддържане на пътя, съгласно чл.31 от Закона за пътищата, както и задължение да го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация и да организира движението по него така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване, в каквато връзка следва да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.167,ал.1 от ЗДвП, а дупката на пътното платно безспорно е препятствие на пътя по смисъла на пар.1,т.19 от ДР на ППЗДвП. Неполагането на дължимата грижа на добрия 5 стопанин да поддържа пътя в изправност така, че да не създава опасност за движението, чрез натоварените за целта от нея лица, обосновава пасивната материалноправна легитимация на ответната община като възложител по чл.49 от ЗЗД на съответните дейности по поддръжка и ремонт. Позоваването на посочения АУАН от нейна страна, с който обосновава съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, е неоснователно. Надлежни доказателства относно скоростта на движение на управлявания от ищеца автомобил не са събрани. Несъмнено ищецът е бил запознат със състоянието на пътя, доколкото, според св.П., е живеел в с.Х., непосредствено след табелата за края на което населено място в посока с.Е. е настъпило произшествието. Дупката се е намирала по средата на пътното платно и правилно той е предприел заобикалянето й отдясно, тъй като в противен случай би навлязъл в лентата за насрещно движение и би създал опасност за останалите участници в движението, при което не е бил в състояние да избегне разположените след дупката три поредни участъка на слягания на платното. Други обстоятелства, обосноваващи съпричиняване, не са надлежно и своевременно наведени от ответника като част от предмета на спора. За съпричиняването съдът не следи служебно, а само ако е надлежно сезиран от ответника чрез възражение с излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава, касателно конкретните действия или бездействия, с които пострадалият ищец е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което следва да бъде заявено с отговора на исковата молба, в противен случай и съгласно чл.133 от ГПК се преклудира, освен ако не е могъл да узнае своевременно фактическите обстоятелства от значение за съпричиняването, които в тази хипотеза, съгласно чл.147,т.1 от ГПК, може да наведе до приключване на съдебното дирене. С отговора на исковата молба и до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство други обстоятелства, освен позоваването на представения АУАН, с които да обоснове съпричиняване, ответникът не е изложил. С отговора на исковата молба се позовава на липса на данни за състоянието на ищеца и ползването на предпазен колан, а с въззивната жалба на липса на доказателства за правилно укрепване на превозвания товар. Твърдения, обаче, за това ищецът да е бил под въздействие на алкохол или други упойващи вещества, да е шофирал без правилно поставен обезопасителен колан и относно габаритите и укрепването на товара, не са изложени в нито един момент, като подобни обстоятелства не 6 се и установяват, доколкото няма доказателства за тестване на ищеца от органите на реда или взета кръвна проба, а, според приетото заключение от 10.05.2024г. на СМЕ, кръвонасядането по гръдния кош е от действието именно на предпазен колан, като превозваният товар е от приспособления за отглеждане на пчели, според св.П., който се е разпилял при самото обръщане на автомобила и няма данни да е способствал за поднасянето му.