Решение № 662 от 30.10.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Разград, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101157 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове чл. 422 от ГПК вр. с чл. 500, ал. 2 вр. с чл. 500, ал.

1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба от „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Т.И. и И.Г., чрез адв. К. Х. при АК - Русе, против Н. Т. В. с ЕГН **********, с адрес в гр.

Разград, кв. ***, се моли за решение, с което съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 538,58 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** при ПТП на 17.09.2021 г. в гр. Разград по ул.“Перистър“, на изхода на бензиностанция „Лукойл“, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 09.05.2023 г. и до нейното окончателно изплащане. Претендира направените разноски по настоящото производство и направените по заповедното.

Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

На 15.06.2022 г. между страните бил сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” под формата на застрахователна полица № BG/03/122001763691 за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** с валидност от 21.06.2022 г. до 20.06.2023 г. Около 11:25 ч. на 17.09.2022 г. ответникът Н. Т. В., управлявайки лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.

№ *** в гр. Разград по ул. “Перистър“, отнел предимството при наличие на пътен знак В2 на изхода на бензиностанция „Лукойл“ на друг водач, а именно на свид. С. С., който управлявал лек автомобил „Субару Джусти“ с рег. № ***. Свид. С. управлявал посоченото МПС по ул. “Перистър” и се движил в посока светофарната уредба със зелен сигнал и бил трети по ред, за да 1 премине и излезе на булеварда, а ответника излязъл от изхода на бензиностанцията, правейки маневра за завиване наляво. Свидетелят усетил удара, но ответника не спрял, а продължил движението си в другото пътно платно. Друг водач спрял и съдействал на свидетеля, като му казал регистрационния номер на МПС, управлявано от ответника. В с.з. свидетелят е категоричен, че не е отстъпвал предимство на друг водач. Наложило се да отиде в КАТ и да поиска съдействие. По предоставените данни от него свид.

В., мл. автоконтрольор в Сектор “ПП” при ОДМВР - Разград, както и друг негов колега, прегледали предоставените им от бензиностанцията записи, разбрали кой е водача, след което се свързали по телефона с ответника, призовавайки го в КАТ. На записа се виждало, че ответникът не спазил указанията на съществуващия на изхода на бензиностанция знак В2, а именно да спре и пропусне движещите се с предимство МПС по ул. “Перистър”.

Според свидетеля водачът не само има задължение са спре, но и да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС. Свид. В. не установил допуснато нарушение на правилата за движение, извършено от свид. С.. Установил щети и по двете МПС. Според свид. С. в резултат на ПТП ответникът причинил материални щети по управлявания от него автомобил, а именно двете десните предна и задна били деформирани, задния калник бил закачен и отзад маската била пукната. Свид. Д. А. В. съставил Протокол за ПТП №

1813092/17.09.2022 г. и АУАН № 365043 от същата дата за извършените от ответника нарушения на ЗДвП. В протокола за ПТП и съставения АУАН посочил, че ответникът В., който управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** при излизане от бензиностанция „Лукойл“ при наличието на пътен знак В2 отнел предимството на свид. С., който управлявал приближаващия се отляво и движещия се по път с предимство по ул. „Перистър“ в посока бул. „Априлско въстание“ лек автомобил „Субару Джусти“ с рег. № *** като го блъснал с предна дясна част в неговата дясна странична част, нанасяйки материални щети, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. В протокола за ПТП свид. В. отразил, че по автомобила, управляван от свид. С. имало материални щети, изразяващи се в деформирани десни врати (предна и задна). Срещу ответника било издадено Наказателно постановление № 22-1075-001220 от 03.10.2022 г., с което бил наказан с глоби и лишаване от право да управлява МПС за това, че не е съобразил поведението си с пътните знаци, причинявайки ПТП, както и за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП е напуснал местопроизшествието, не е уведомил службата за контрол и не е изпълнил указанията.

По подадено заявление от собственика на увредения лек автомобил била образувана щета № 471022222205746. Представител на ищеца направил опис на щетите по автомобил „Субару Джусти“ с рег. № *** след ПТП, установявайки следните увреди: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата и панел заден десен калник пета врата. С платежно нареждане на свид. С. била преведена сумата от 538,58 лева, а като основание била посочената претенцията му към застрахователя.

Ищецът изпратил регресна покана на ответника, приложена на л. 11.

Първата пратка се върнала в цялост като непотърсена, отбелязана е дата 05.12.2022 г. (л. 12), а втората също била върната в цялост като е отбелязана дата 18.01.2023 г. (л. 13).

След подадено по чл. 410 ГПК било образувано ЧГД №

2

20233330100810/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, по което съдът издал срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение.

Вследствие подаденото от него писмено възражение, съдът дал указания на доверителя ми за предявяване на установителен иск относно вземането си.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Според чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина и в този случай тежестта на доказване носи виновния водач. Сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България причинено от МПС, наличие на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице, както и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС. При наличието на тези предпоставки застрахователя, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди следствие виновното му и противоправно поведение.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е налице застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", че е настъпило застрахователно събитие ПТП на територията на Република България, механизма му, както и че е изплатено обезщетение от застрахователя на увреденото лице. В с.з. процесуалният представител на ответника в присъствие на последния посочи, че е установен автора на ПТП и не оспорват механизма и размера на щетите. Налице е влязло в сила НП, с което ответникът е наказан за напускане на мястото на настъпването на ПТП след причиняването му преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Напускайки мястото на ПТП ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с увреденото лице, за да постигнат съгласие помежду си относно обстоятелствата, свързани с произшествието. От това си противоправно поведение, той не може да черпи изгодни последици. След изплащането на обезщетение от застрахователя на увреденото лице, ищецът е направил два пъти опити да изпрати регресна покана на ответника, но пратките са върнати като непотърсени. Едва тогава е заведено заявлението по чл. 410 от ГПК. Няма доказателства към настоящия момент ответникът да е заплатил търсената от него сума, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410.

Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което предявените искове са основателни и доказани.

По отношение на разноските:

3

Разноските на ищеца: Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. Същите са доказани в общия размер от 950,00 (деветстотин и петдесет) лева, от които: 50,00 лева за държавна такса, от които по заповедното 25,00 лв.; 100,00 (сто) за заплатени разноски на призованите свидетели; 400,00 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото претендираната сума е минималната съобразно посоченото в чл. 7, ал. 7 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на всички разноски по двете производство. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 425,00 лв. по заповедното производство и общо 525,00 лв. по исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 500, ал.

2 вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Т. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. Разград, кв. ***, дължи на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Т.И. и И.Г., чрез адв. К. Х. при АК – Русе, следните суми, за които е издадена Заповед № 449 от 10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № 20233330100810 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград: 538,58 лв. (петстотин тридесет и осем лева и 58 стотинки), представляващи регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** във връзка с ПТП на 17.09.2021 г. в гр. Разград на изхода на бензиностанция „Лукойл“, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 09.05.2023 г. до изплащането и.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Т. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. Разград, кв. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Т.И. и И.Г., следните суми:

- сумата от 425,00 (четиристотин двадесет и пет лева) за направени разноски по Частно гражданско дело № 20233330100810 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград и

- сумата от 525,00 (петстотин двадесет и пет лева) за направени разноски по настоящото исково производство.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно гражданско дело № 20233330100810 по описа за 2023 г. на Районен съд – 4

Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.