Решение № 53 от 15.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000512 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С. въззивна жалба против решение № 49 от 26.05.2023 г. постановено по т. дело № 178/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта му, с която З.к.

„Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С. е осъдена да заплати на М. А. Ш., ЕГН ********** и З. А. Е., ЕГН **********, двете от гр. Х., ул."Я."№* по 30 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на настъпилата на *** г. смърт на дядо им С.М.С., бивш жител на гр.Х. вследствие на ПТП, настъпило на *** г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.12.2018 г. до окончателното му изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса по съразмерност в размер на 2 400 лв. , а на адв. Р. М. адв. възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗА в размер на 6100 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на 1 друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 30.12. 2021 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от М.

А. Ш., ЕГН ********** и З. А. Е., ЕГН ********** искова молба насочена против З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК***, гр.С..

В обстоятелствената част на същата се сочи, че на 27.12. 2016 г. около 20,30 ч. движел по АМ „М.“, в посока от гр. С. към гр. Х. се движел управляван от Ю.А.Х. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. №***. При км. *** поради движение с несъобразена скорост водачът му загубил контрол над МПС. То напуснало платното за движение от ляво блъснало се в лява разделителна еластична ограда, преобърнало се прЕ.авайки през мантинелата, навлязло в насрещното платно за движение и се блъснало в товарен автомобил „Р.“, модел „П.“, рег.№***, с прикачено на него полуремарке, рег.

№ ***. В резултат на настъпилото ПТП пътуващият на предната дясна седалка на автомобила С.М.С. починал.

За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Било образувано досъдебно производство № 609/2016 г. по описа на РУ-гр.С., респ. НОХД № 330/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд. С присъда № 260011 от 18.02.2021 г. водачът Ю.А.Х. бил признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20, ал.2 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.С., ЕГН **********, починал на *** г. и на още едно лице. На основание чл.343, ал. 3, буква „Б“, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл. 58, ал. 1, вр. чл.

54 от НК той бил осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от 5 години и т.н.

По - надолу в исковата молба се сочи, че двете ищци са внучки на починалия С.С. и изключително тежко понасяли загубата му. Отношенията им с него били основани на силна обич, уважение и взаимопомощ, което било причина и към настоящия момент да не могат да преодолеят трагичната загуба. Причина за това било обстоятелството, че израснали в него присъствие и били силно привързани към дядо си. Той помагал на дъщеря си 2

М.С.С. в отглеждането им като се грижел за тях, когато родителите им работели. Гледал ги като родни деца. Ежедневните контакти с дядо им създали силната привързаност към него. Те го чувствали като своя опора, споделяли всичко с него и търсели винаги съветите му.

Твърдят, че след смъртта му ритъмът им на живот се подчинил на скръбта от загубата, а болката от същата според тях никога нямало да отшуми. Станали тревожни, мълчаливи и затворени. Не желаели да общуват с хора извън семейството.

На тази база се прави извод, че всяка от двете ищци има активна материалноправна легитимация с оглед приетото в ТР №1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на дядо им.

По тази причина се достига и до заключение, че те се явяват увредени лица от поведението на виновния водач и имат право да търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Наред с това се споменава, че за управлявания от Ю.А.Х. лек автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и се прави извод, че на основание чл. 432 от КЗ обезщетението може да се търси направо от застрахователя.

По тази причина те с молба вх.№ *** г. отправили претенция до застрахователя ЗК „Л.И.“АД да им бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. В определения от законодателя срок произнасяне по същата не последвало.

Това според тях обуславяло интересът им да претендират заплащане на обезщетението по съдебен ред и са отправили искане за осъждане на ответното дружество да им заплати за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дядо им по 50 000 лв., ведно със законната лихва от *** г. до датата на окончателното плащане.

С отговора на ИМ ответното дружество не е оспорило наличието на валидна застраховка по риска Гражданска отговорност за управлявания от Ю.А.Х. лек автомобил, но е изразил становище за неоснователност на така предявените искове.

3

В подкрепа на това си становище на първо место е възразил, че исковите претенции са погасени по давност с оглед на факта, че застрахователното събитие е настъпило на *** г., а исковете са предявени в съда на 30.12.2021 г.

Изразено е и становище, че липсват елементи от ФС обуславящи деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег.№***. В подкрепа на това е посочено, че липсват доказателства деянието да е извършено виновно единствено от Ю.А.Х., както и за причинно следствената връзка между смъртта на наследодателя на двете ищци и пътния инцидент. Оспорен е описания в ИМ механизъм за настъпване на произшествието, както и степента и тежестта на описаните в ИМ неимуществени вреди понесени от ищците вследствие на ПТП - то.

По повод на така твърдените увреждания е възразено и че ищците не са от категорията лица, които според ТР №1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на дядо им. В подкрепа на това се твърди, че от изложеното в ИМ не може да се достигне до извод за наличие на житейски обстоятелства, които да са станали причина за поява на привързаност надхвърляща обичайната такава между дядо и внук.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на това, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.

Оспорени са и размерите на претендираните от ищците обезщетения като е възразено, че същите са завишени, не са съобразени с въведения с чл.

52 от ЗЗД принцип за справедливост при определянето им и степента на родствена връзка, момента на деликта.

По отношение на претенциите за лихва е казано, че такава се дължи от момента , в който е изтекъл срокът за произнасяне по претенцията по чл. 380 от КЗ. Възразено е и че в случая вземането за лихва е погасено и по давност поради изтичане на тригодишна давност.

Ищците са подали ДИМ, в която са изразени доводи за неоснователност на всички защитни възражения в отговора на исковата молба вкл. и тези за погасяване на вземанията по давност. По отношение на същите е посочено и че исковата молба е предявена по пощата на 23.12.2021 г., т.е. преди изтичане на давностния срок.

4

Подаден е и отговор на ДИМ, в който е заявено , че се поддържат направените защитни възражения.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

В него е прието, че Ю.А.Х. следва да отговаря за обезщетяване вредите на увредените от него лица, а и че е застраховано по смисъла на КЗ лице при ответника. Това съобразено с текста на чл. 432 от КЗ е дало основание да се направи извод, че ответното дружество следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди .

Прието е също, че между двете ищци и покойният им дядо била създадена трайна и дълбока емоционална връзка и помежду им съществувала голяма емоционална близост, поради което го приемали за нещо повече от дядо. Поради това смъртта му им се отради зле както психически, така и житейски, което правела основателна претенциите им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП - то причинило същата.

На тази база и съобразно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД е формиран извод за дължим размер на обезщетение от по 30 000 лв.

Така ответникът е осъден да заплати тези сума, а до пълния предявен размер от 50 000 лв. исковете са били отхвърлени като неоснователни. Тук за пълно е нужно да се спомене, че съдът е приел, че възражението за погасяване на исковете по давност е неоснователно поради факта, че същите са предявени на 23.12.2021 г. с изпращането на исковата молба по пощата, т.е. преди изтичане на визирания в чл. 378, ал. 3 КЗ давностен срок.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението от датата на деликта /27.12.2016 г./ е посочено, че вземането за периода до 28.12.2018 г. е погасено по давност с оглед текста на чл. 111, буква „В“ на ЗЗД и респективно лихвата е присъдена върху главницата за времето от 28.12.2018 г. до изплащането й.

Недоволно от решението в осъдителната му част ответното дружество е подало жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Те на първо место са свързани с доводи, че двете ищци не са 5 установили да са от разширения кръг, който има право на застрахователно обезщетение с оглед ТР № 1 от 2018 г. на ОСНГТК. В тази връзка е направен детайлен анализ на доказателствения материал с оглед аргументиране на липсата на особена връзка за близост в смисъла, приет от ТР № 1 от 2018 г.

Изложени са и доводи за завишен размер на застрахователното обезщетение и такива, че същият е определен над този посочен в § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.