Решение № 13663 от 07.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13663 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110174648 по описа за 2021 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на /ФИРМА/ спрямо ответниците А. П. Т., П. А. Т., М. П. Т. и Т. П. Т., при разделна отговорност, съответно за А. Т., М. Т. и Т. Т., при квоти от по 1/10 идеална част, а за П. А. Т. – 6/10 идеални части, съответно от сумата в размер на 6506,18 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.01.2021г. до окончателното плащане, сумата в размер на 1

853,77 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 15.01.2021 г., както и суми за дялово разпределение 28,58 лв. –главница за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 29.01.2021г. до изплащане на вземането и 4,74 лв. – лихва за периода от 31.01.2018г. до 15.01.2021 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.02.2021 г., в производството по ч.гр.д. № 5776/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, до размера на притежаваната от всеки от тях квота в съсобствеността.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Т., в който тя твърди, а и представя доказателства, че се е отказала от наследството от покойния и наследодател В. Р. Т..

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от ответниците А. Т. и П. Т., с които те оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Заявяват, че не е налице облигационно отношение между страните, до размера на сочените за притежавани от тях идеални части. Оспорва дължимостта на дължимите суми за услугата „дялово разпределение“. Възразяват, че позоваването на ОУ при липсата на договор, било в нарушение на Директива 32/2006г. По делото не били представени фактури, поради и което оспорва представените съобщения към фактура. В имота не била доставена топлинна енергия в претендираното количество и стойност. Ищецът не бил представил Протокол от ОС на ЕС за избор на ТЛП, а в същото време се позовава на такъв. Молят за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 147993/30.05.2023г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответниците П. А. Т. и А. П. Т., редовно призовани, не се явяват, представляват се от 3 назначения им особен представител адвокат Е. П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът М. П. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Т. П. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи 4 начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена при спазване на изискванията на закона, в производството по ч.гр.д. № 5776/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.

От приетото по делото Удостоверение за наследници на СО, район Искър /л.133/, се установява, че В. Р. Т. е починала на 04.04.2018г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си - ответникът П. А. Т., трима синове – Р. П. Т., М. П. Т., А. П. Т. и дъщеря – ответникът Т. П. Т..

Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на ответника Р. П. Т., поради и което исковете претенции са предявени единствено срещу ответниците П. А. Т., М. П. Т., А. П. Т. и Т. П. Т.. По гореизложеното съдът приема по правилата на чл. 5 и чл. 9 от Закона за наследството, че П.

Т., като преживял съпруг на починалото лице е законен наследник на същото и наследява 6/10 идеални части от наследството, а низходящите Р. П. Т., М. П. Т., А. П. Т. и Т.

П. Т. по 1/10 идеална част от оставеното им от В. Т.

5 наследство.

Обстоятелствата по предмета на доказване са спорни между страните. На първо место ответниците А. П. Т. и П.

А. Т. оспорват качеството си на „потребител“ на топлинна услуга. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. П. Т. не е подал отговор на исковата молба, поради и което съдът приема, че по отношение на това лице обстоятелствата по предмета на доказване не са спорни между страните.

Ответникът Т. П. Т. е подала отговор на исковата молба, към който е приложила удостоверение, издадено от СРС, 139-ти състав по гр.д. № 8096/2019г., от което е видно, че тя се е отказала от наследството оставено и от наследодателя В. Р. Т.. Съдът не установи в производството, извършени от ответника Т. преди отказа и от наследство конклудентни действия по приемане на същото, поради което приема, че така заявеният отказ, вписан в особената книга на СРС под № 228/13.02.2019г. лишава лицето от качеството му на „наследник“ на покойната В. Т.. По гореизложеното исковете срещу това лице само на това основание следва да бъдат отхвърлени.

По делото не се установи оригинерно как е възникнала собствеността на наследодателя на ответниците по отношение процесния имот. Видно е от приетата по делото молба на ***, че е вписана законна ипотека за обезпечение на отпуснатия на В. и П. Т.и заем за жилищно строителство по отношение процесния имот.

6

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и съгласно измененията на същата, влезли в сила от 01.06.2014г.

По делото е приет Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 08.07.2011г., сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/. Според чл. 139, ал.2 от ЗЕ, отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В случая ищецът е сключил договор при ОУ с третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, който е приет по делото, поради което съдът приема за неоснователни 7 възраженията на ответниците, че услугата дялово разпределение не е извършвана законосъобразно, поради липса на протокол от ОС на ЕС и списък.

От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за АС на адреса се измерва от общ топломер, който се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път. При направени изчисления вещото лице е установило, че технологичните разходи са отчислявани за сметка на топлопреносното дружество. Установено е, че третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота. В имота е установено, че е имало монтирани отоплителни тела в рамките на процесния период, но без монтирани топлоразпределители. Установено е че в рамките на процесния период - 01.05.2017г. до 30.04.2020г.

ФДР е посещавала имота за реален отчет само през 2018г., като през останалия период ответниците не са осигурили достъп до имота и са попълнени протоколи за неосигурен достъп, приети по делото. Вещото лице е посочило, че в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 4 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от НТ. Установено е, че процесният имот с абонатен номер ******** има отопляем 8 обем по проект 245 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в сградата от 03.01.1987г., а и също така, че топломера в АС е преминал метрологични проверки на всеки две години.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че задълженията по партидата са начислени по прогнозни фактури в размер на 7469,04 лева., като след извършени корекции, общо дължимата сума за главница е в размер на 6506,17 лева, възлизаща на процесната сума и представляваща 9/10 част от сумите за които е издадена заповедта. Също така вещото лице е посочило, че в периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. на абоната са начислени и суми за такси за дялово разпределение в общ размер на 28,58 лева. Изчислено е, че мораторната лихва върху сумата от 6506,17 лева, за периода от 15.09.2018г. до 15.01.2021г. е в размер на 889,25 лева, а върху сумата от 28,58 лева в размер на 5,15 лева, за периода от 31.01.2018г. до 15.01.2021г.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

9

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.