Решение № 239 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Елизабет Петрова при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002104150 по описа за 2024 година

Производство по чл.290 ГПК.

С решение № 3776/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 3388/2023 г. Софийският градски съд, след частична отмяна на решение № 20158453 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 66592/2016 г. на Софийски районен съд, е постановил свое решение, с което е отхвърлил иска за собственост на западното таванско помещение като придобито по давностно владение от В. В. Б., наследодателка на ищеца Г. И. М., упражнявано в периода 16.04.1965 г. - 16.04.1975 г. и владяно до смъртта й на 16.06.2015 г., което помещение през 1998 г. било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца след смъртта на наследодателката му и до завеждане на исковата молба на 22.11.2016 г. Със своето решение въззивният съд е потвърдил решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. М. срещу Б. В. Г. и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник в процеса по реда на чл. 227 ГПК "Обединена българска банка" АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона (чл. 167, ал. 3 ЗЗД) на договора за учредяване на договорна ипотека. Въззивният съд е потвърдил и решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е оставено без уважение искането за допълване на диспозитива на първоинстанционното решение с дати на упражнявано давностно владение и посочване на правното основание на исковете.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като

1 необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което бъде уважен предявеният иск за защита на право на собственост и бъде уважен иска за установяване недействителност на договорната ипотека, сключена между Б. Г. и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник в процеса "Обединена българска банка" АД. Касаторът поддържа, че по делото се установява, че процесното помещение е част от тавански етаж, придобита по давност от наследодателката на ищеца и съответно учредената от първата ответница договорна ипотека е върху имот, който не е нейна собственост. Поддържа наличието на основанията по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът И. Л. Ч., представляван от адвокат М., е подал писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.

Писмен отговор е подал и от ответникът "Обединена българска банка" АД със становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответницата Б. Г. не е подала отговор на касационната жалба.

В открито съдебно заседание касаторът Г. М. се представлява от адвокат З., която поддържа жалбата и развитите съображения, че обжалваното решение противоречи на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, че по делото се установява, че процесното помещение представлява таванско помещение, годен обект на придобиване по давност, че същото е придобито по давност от праводателката на ищеца, Моли след отмяна на обжалваното решение предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по касация И. Ч. се представлява от адвокат М., който оспорва касационната жалба. Възразява по делото да е установено, че спорният обект е бил таванско помещение.

Възразява, че таванът е бил обща част и части от него не могат да бъдат придобивани по давност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касация И. Ч., в лично изявление, възразява в имота да е имало западно и източно таванско помещение.

Останалите ответници по касация Б. Г. и "Обединена българска банка" АД не се представляват в открито съдебно заседание.

С определение № 3703/16.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид обуславящото значение за изхода на делото на въпроса и за проверка на съответствието на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК на ВС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

Производството по делото е образувано по искове, предявени от Г. И. М. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Б. Г., И.

Ч., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник "Обединена Българска Банка" АД, че ищецът е собственик по давностно владение и наследство на западно таванско 2 помещение, с площ от около 45 кв. м, разделено по билото на покрива от източното таванско помещение на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. К., [улица], което помещение било придобито по давностно владение от наследодателката на ищеца – майка му В. Б., с начална дата на придобивната давност 16.04.1965 г., владян от В. Б. до смъртта й на 16.06.2015 г., като след придобиването по давност на западното таванско помещение, през 1998 г. то било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца и след смъртта на майка му и до завеждане на исковата молба в съда на 22.11.2016 г., и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД – срещу ответниците "Обединена Българска Банка" АД и Б.

Г., за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД, на договор за учредяване на договорна ипотека от 19.06.2008 г., сключен между тях в частта, с която ипотеката е учредена върху западната част на тавана с площ 45 кв. м.

От фактическа страна по делото е установено, че на 16.04.1965 г. по гр. д. № 1007/1965 г. е постигната и одобрена съдебна спогодба, с която в дял на В. Б. е поставен целият втори етаж от двуетажната жилищна къща, построен на около 91 кв. м., с избено помещение на около 12 кв. м. в западната част, и източната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на В. Г. е поставен целият първи етаж от къщата, с избено помещение на около 12 кв. м. в източната част, и западната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.

Установява се от представено удостоверение за наследници, издадено от СО, район В., че В.

Б. е починала на 16.06.2015 г. и е оставила за наследник по закон ищеца Г. М..

Няма спор, че с нотариален акт № 22/10.03.2006 г. по описа на К. К., нотариус с район на действие СРС, В. Г. и съпругата му М. Г. са дарили на дъщеря си Б. Г. - жилище, заемащо целия първи етаж на жилищна сграда, построена в имот в [населено място], [улица], заедно с избено помещение в източната част от около 20 кв. м. и западната част на тавана на около 45 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.

Установява се, че с нотариален акт № 180/19.06.2008 г. Б. Г. е учредила в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ипотека върху дарения й имот, вкл. върху западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, за обезпечаване вземанията на банката към трето лице.

Установява се, че на 22.05.2014 г. по изп. д. № 20137810400907 е извършен опис на ипотекирания в полза на банката имот, вкл. на тавана. Посочено е в протокола за оглед, че имотът е отворен от Б. Г., но е описана само жилищната част от имота. След огледа е изготвена оценка от вещо лице, което е констатирало, че таванският етаж на сградата е преустроен в жилищна площ чрез допълнително изправяне на покрива, като към момента на огледа таванът - коридор, две стаи (дневна и стая), тераса, се ползва като жилищна площ.

С постановление от 09.10.2015 г. по изпълнителното дело, влязло в сила на 13.06.2016 г., ипотекираният имот, ведно със западната част от тавана, е възложен на И. Ч..

Исковата молба по настоящото дело е заведена в регистратурата на СРС на 22.11.2016 г. В същото време се установява да е било образувано и гр. д. № 10893/2016 г. на СГС, по което 3 дело е постановено влязло в сила на 04.12.2018 г. решение, с което са отхвърлени искове, предявени от родителите на ответницата Г. срещу нея с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за дарение от 10.03.2006 г. поради липса на съгласие, и искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение в периода 16.04.1965 г. - 07.09.2016 г. на имота, представляващ първи етаж от жилищната сграда, вкл. на западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива. В исковата молба са изложени твърдения, че Б. Г. обитавала третия етаж от къщата, който представлявал преустроеното таванско помещение. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. По това дело като свидетел е разпитван и настоящият ищец.

По делото са приети две единични и една тройна съдебно технически експертизи.

Първата експертиза е изготвена от в.л. инж. С., която дава заключение след извършен оглед, че към момента таванските помещения били обединени и представляват жилищен етаж, който отговарял на изискванията за жилище съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Вещото лице е посочило, че за построяване на жилищната сграда е имало позволителен билет № 282/02.12.1958 г. и одобрен архитектурен проект. Според вещото лице таванът не е представлявал подпокривно пространство. Посочило е още, че в техническата служба на район "В." не се съхраняват последващи строителни разрешения.

Повторната съдебно-техническа експертиза е изготвена от в.л. инж. П., който дава заключение, че сега на таванския етаж се намира тристаен апартамент, разположен върху цялата площ на етажите по-долу. Апартаментът е изграден след реконструкция на съществувалите тавански помещения преди реконструкцията. Тези тавански помещения били предвидени в утвърдения архитектурен проект. Според вещото лице от вертикалния разрез на проекта личало, че подпокривното пространство се е намирало над таванските помещения. Понастоящем таванският етаж представлява жилище и отговарял на изискванията за жилище – в него има кухня, баня с тоалетна, както и складово помещение, тъй като собствениците на втория етаж, които го ползват имали избено помещение.

В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че от вертикалния разрез на сградата в архитектурния проект е видно, че двете помещения на таванския етаж са обособени, отделени с дървена констукция, а над тях има подпокривно пространство, изобразено на проекта.

След оспорване на това заключение е изслушана и тройна СТЕ, изготвена от в.л. арх. Б., арх.

С. и арх. П., които дават заключение, че таванският етаж на процесната сграда е изграден при съществено отклонение от инвестиционния проект – вместо четирискатен покрив, както е по архитектурен проект, е изграден двускатен покрив с наклонена стреха, като таванският етаж е разделен условно на двамата съсобственици по проекцията на билото север-юг по около 45 кв. м. Според вещите лица таванският етаж по проект няма разделителна стена.

Посочили са, че извършеното впоследствие преустройство на таванския етаж без одобрени строителни книжа представлява незаконно строителство. Височината на таванския етаж, 4 мерена от кота готов под до окачен таван е 2.47 м. Вещите лица дават заключение, че пространството на таванския етаж след първото незаконно изменение на покрива е било едно пространство, в което се е влизало през стълбищната клетка, като впоследствие по нотариален акт е условно разделено по проекцията на билото на двускатния покрив, като не е имало преградни стени. С второто преустройство на височина 2. 47 м. са задигнати стените от северната и южната страна, като са покрити с две капандури. По този начин в найвисоката точка на покрива се е образувало малко подпокривно пространство с височина 1.20 м., като общата светла височина възлиза на 2.67м. Според вещите лица в одобрения проект от 02.12.1958 г. няма изобразени вътрешни преградни стени, освен около стълбищната клетка. След извършеното преустройство се появяват две нови тераси и нови прозорци от източната и западната фасади.