Решение № 84 от 11.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от П. Т. Ц. и Й. Т. Ц. срещу „*” * (предишвно наименование „*” *), с която е предявен иск за признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници на * *, починала на *г., не дължат на ответника сумите: 521,84 лева - главница по Договор за потребителски кредит № * - * от 17.01.2009г., 1 704,41 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 785,48 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2009г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъдените съдебни разноски по делото пропорционално на подлежащата на отхвърляне част от претендираните вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист на 02.02.2012г. по ч. гр. дело № 2005/2011г. описа на РС Смолян, въз основа на който е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ * *, поради недействителността на договора за кредит.

П. Т. Ц. и Й. Т. Ц. сочат, че са наследници на * *, тяхна майка, починала на *г. в град Смолян. На 28.12.2011 г. по частно гражданско дело № 2005/2011 г. по описа на Районен съд Смолян в полза на частния праводател на ответника 1 по настоящия иск - „*” * ЕИК * е издадена Заповед № 3600 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът * * ЕГН ********** да заплати на кредитора “*“ * сумите: 3305,44 лева главница по Договор за потребителски кредит № * - * от 17.01.2009г., 1704,41 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, 785,48 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2009г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 215,91 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Сумите са дължими по договор за потребителски паричен кредит № * - * от 17.01.2009г.

Ищците признават, че в срока по чл.414 ГПК наследодателката им не е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това на 02.02.2012г. РС Смолян е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумите в заповедта. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ * *, по което взискател по силата на договор за прехвърляне на вземане е ответното дружество. По изпълнителното дело ищците заявили, че приемат оставеното от майка им * * наследство и срещу тях са предприети действия по принудително събиране на задължението чрез запор върху банкови сметки и запор върху възнаграждения от заплата и пенсия.

П. Т. Ц. и Й. Т. Ц. считат, че майка им * Ц.а, а след смъртта й - те като нейни единствени наследници, не дължат част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 02.02.2012г. по частно гражданско дело № 2005/2011г. по описа на РС Смолян, а именно следните суми: 521,84 лева - главница по Договор за потребителски кредит № * - * от 17.01.2009г.; 1 704,41 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема; 785,48 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2009г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъдените съдебни разноски по делото пропорционално на подлежащата на отхвърляне част от претендираните вземания.

2

Твърдят, че към датата на издаване на изпълнителен лист от 02.02.2012г. по частно гражданско дело № 2005/2011г. по описа на РС Смолян майка им е дължала на праводателя на ответника по настоящия иск само сумата от 2783,60 лева, представляваща разликата между чистата стойност на кредита, предоставен от праводателя на ответника по Договор за потребителски кредит № *- * от 17.01.2009г. в размер на 3500,00 лева и платените от нея погасителни вноски в размер на 716,40 лева до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Изтъкват, че тъй като в производството по частно гражданско дело № 2005/2011г. по описа на РС Смолян не е разгледано наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и отражението им върху задължението на потребителя, за тях е налице правен интерес от установяване на недължимост на част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по делото, въз основа на който срещу тях като наследници на длъжника се води изпълнително дело № 524/2020г. по описа на ЧСИ * *, рег. № 881 КЧСИ.

В исковата молба се навеждат подробни доводи за допустимостта на иска. Излагат се съображения за това, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредити и ако не разгледа тези въпроси и не изложи мотиви в тях решението му в тази част не се ползва със сила на присъдено нещо и съдът може да го преразгледа в последващо производство, каквото е настоящото.

Ищците намират, че договорът за потребителски кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Считат, че при сключването на Договор за потребителски заем № **/17.01.2009г. между „*“ * и * Ц.а е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който „договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.“. Твърдят, че в случая всички елементи от 3 договора за със шрифт по-малък от 12, което води до недействителност на договора.

П. Т. Ц. и Й. Т. Ц. считат, че Договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК.

Посочват, че "*" * е отпуснало заем в размер на 3 500,00 лева на * * при следните условия: Брой погасителни вноски - 46 броя; Размер на месечна погасителна вноска - 119,40 лева; Обща стойност на плащанията - 5492,55 лева; Годишен процент на разходите - 28,23 %. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит е бил в сила Закон за потребителския кредит /отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г./. Съгласно чл.7 от ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа: дата и място на сключване; име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора; име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на потребителя; чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне; годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; разходите по чл. 21, ал. 2 , с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени; изискуемите 4 застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.

Излагат, че съгласно чл. 14 ал.1 от ЗПК (отм.) когато не са спазени изискванията на чл. 7, т. 4 - 14, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно ал.2, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

П. Ц. и Й. Ц. считат, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. По този начин според тях е нарушено правото на потребителя да разбере каква обща сума дължи по кредита, а не да се налага сам да изчислява същата. Твърдят, че в настоящия случай сумите, дължими като „надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема“ - каквито разходи фигурират в заповедта за изпълнение, при това в размер на 1704,41 лева, следва да бъдат включени в годишният процент на разходите по кредита. При това положение годишния процент на разходите според тях не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от кредитополучателя „надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема“. При включването в ГПР на тази надбавка, размерът на разходите нараства.

Считат, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК (отм.). Намират, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ищецът по настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

5

Ищците твърдят, че извършените от ищеца * * плащания по кредита в общ размер 716,40 лева следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума и да се приспаднат от получената чиста стойност на кредита 3500,00 лева, след което дължимата главница остава в размер на 2783,60 лева. По тези съображения липсва основание за заплащане на претендираната главница в частта й за сумата от 521,84 лева, лихви и други такси по договора.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като недопустим и неоснователен.

„*" * (предишно наименование „*" *) сочи, че на 17.01.2009 г. между „*" * (предишно наименование „*), с универсален правоприемник "* С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и * *, в качеството й на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № *-*, съгласно който за Ц.а е възникнало задължение срещу отпуснатата й в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.