Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 28.01.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 1009/2024
Вид
Решение № 41
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
Милен Петров, Васил Петков, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета
  • чл.3, т.12 · Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Русе, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20244500501009 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Бохемия“ ООД-гр.София чрез редовно упълномощен процесуален представител против решение № 1141/10.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 5681/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. С. И. от гр.Русе, сумата от 3837.06 лв., представляваща платена авансово цена по договор за туристически пакет № 5000439366/10.08.2023 г., надлежно прекратен на 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Решението се атакува като неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което да се отхвърли искът като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата М. С. И. от гр.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като изразява подробни съображения за правилност на съдебния акт, постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон, претендира разноски.

Русенският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, имащо право на 1 жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предявен е от М. С. И. иск с правно основание чл.89, ал.6 вр.чл.89, ал.5 ЗТ, както и евентуален иск по чл.59 ЗЗД против „Бохемия“ ООД-гр.София.

По делото не е спорно, а от представените доказателства се установява, че на 10.08.2023 г. М. С. И. , като възложител, действащ и в полза на други три лица и ответното дружество са сключили договор за туристически пакет № 5000439366, по силата на който физическите лица закупили туристически пакет по програма „Нова година в ЕгипетХургада, Кайро и круиз по река Нил" за периода 27.12.2023 г.- 03.01.2024 г., за сумата от общо 10963.02 лв. В изпълнение на задълженията по договора, на 10.08.2023 г., ищцата е заплатила авансово сумата от 3837.06 лв. Не е спорно и че правоотношенто е прекратено едностранно от възложителя преди изпълнението му поради непреодолими и извънредни обстоятелства чрез изпратени от ищцата през м.10.2023 г. до ответника електронни писма. В тази кореспонденция, И. е заявила желанието си да й бъде възстановена платената сума по договора с оглед обявеното извънредно положение, обхващащо срока на пътуването.

Внесената сума не е възстановена на клиента.

О т приетото писмено доказателство- писмо №04-01-1074/21.06.2024г., изх. от Дирекция “Ситуационен център” при МВнР на РБългария, се установява, че на 12.10. 2023 г. индексът на риск за Арабска република Египет се е променил от степен 3 - Повишено ниво на риск /препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост/, на степен 4 - Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна /освен при крайна необходимост/. В писмото е посочено, че обстановката не предполага промени единствено по отношение на организираните групови пътувания, осъществявани с чартърни полети до курортите в Шарм Ел-Шейх и Хургада, както и че предприетата мярка има за цел да допринесе в оптимална степен за безопасността, здравето и живота на българските граждани, планиращи пътувания към посочените дестинации.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, регламентираща правомощията на въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата инстанция решение,а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбата доводи. С решението си районният съд е приел за установено, че договорът между ищцата и туроператора е такъв за туристически пакет по см.на ЗТ, че ищцата е прекратила този договор,и приложима в случая е разпоредбата на чл.89,ал.5 ЗТ

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Основателността на предявения иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищцата при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно наличие на валидно сключен с ответника договор за туристически пакет, изправността на ищцата по договора, а именно че е платила авансова сума, прекратяване на договора на соченото 2 основание и осъществяване предпоставките за това, а именно възникване след сключване на договора на твърдяните непреодолими и извънредни обстоятелства, стоящи извън волята на страните.

Горепосоченото е надлежно доказано от ищцата, като единственото оплакване за направилността на обжалваното решение е че приетото от районният съд обстоятелство, че е налице предупреждение от МВнР за преустановяване на пътуванията в цялата страна /освен при крайна необходимост/, противоречи на справката, изх. от това министрество. Тази теза жалбоподателят основава на посоченото в справката обстоятелство, че „обстановката не предполага промени единствено по отношение на организираните групови пътувания, осъществявани с чартърни полети до курортите в Шарм Ел-Шейх и Хургада“.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките по чл.89, ал.5 ЗТ-за прекратяване на договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него. Обжалваното решение е съобразено изцяло с тълкуването дадено от СЕС в решение по дело С-299/22 г., т. 71, постановено на основание чл.267 ДФЕС, а именно, че преценката за това дали правото на прекратяване на договора за туристически пакет, без заплащането на такса се свързва с "непредотвратими и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията" на пътуването следва да се вземат предвид такива обстоятелства, които не е необходимо да правят невъзможно изпълнението, а са такива обстоятелства, при които изпълнението на пакета не може да се осъществи без пътуващите да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и тяхната безопасност, като при необходимост се вземат предвид лични фактори, свързани с индивидуалното положение на тези пътуващи. Преценката на значимост на засягането трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, трябва да се отбележи, от една страна, че отправна точка в този въпрос е виждането, че пътуващ, който възнамерява да упражни правото си да прекрати такъв договор, без да заплаща такса за прекратяване по силата на чл.12, &.2 от Директива 2015/2302, трябва да се извърши тази преценка, чрез "прогноза" в смисъл, че към момента на прекратяване според пътуващия значителното засягане трябва да е разумно обосновано като вероятно. Съгласно т.29 и т.30 от решение С-584/22 г. на СЕС, упражняването на правото на прекратяването на договора зависи от условието "непредотвратими и извънредни обстоятелства да засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, същото изискване трябва да се счита за изпълнено когато такива обстоятелства действително са настъпили към датата на прекратяване на съответния договор за пакетно туристическо пътуване, което предполага, че към тази дата съществува положение, отговарящо на определението на понятието "непредотвратими и извънредни обстоятелства, дефинирано в чл.3, т.12 от Директива 2015/2302 , както и съображение 31 от 3 директивата. Тези обстоятелства трябва да "засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоз на пътниците до дестинацията", тъй като тези последици се проявяват окончателно едва към датата, предвидена за изпълнение на съответното пакетно туристическо пътуване, преценката по необходимост има прогнозен характер.

Обстоятелствата, които трябва да "засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоз на пътниците до дестинацията", тъй като тези последици се проявяват окончателно едва към датата, предвидена за изпълнение на съответно пакетно туристическо пътуване, преценката им по необходимост има прогнозен характер. Изрично е подчертано и поради това разрешеният от районния съд правен въпрос не е в отклонение от тълкуването на чл.12, &.2 от Директива 2015/2302, вероятността и значимостта на това засягане на изпълнението трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, в смисъл, че такъв пътуващ е имал основание да счита, че изтъкнатите от съответния пътуващ обстоятелства, вероятно биха засегнали изпълнението на туристическия пакет.

Както бе посочено, на 12.10. 2023 г. индексът на риск за Арабска република Египет се е променил от степен 3 на степен 4 - Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна /освен при крайна необходимост/, поради което и ищцата е имала право да прекрати процесния договор за предоставяне на туристически пакет. Следва да се отбележи и че оплакването във въззивната жалба, относно неприложимост на нормата на чл.89, ал.5 ЗТ в процесния случай поради факта, че пътувания до Шарм Ел-Шейх и Хургада можело да се осъществят безпроблемно е изцяло неоснователно. Действително, в изх. от МВнР писмо е посочено, че „обстановката не предполага промени единствено по отношение на организираните групови пътувания, осъществявани с чартърни полети до курортите в Шарм Ел-Шейх и

Хургада“. Видно обаче от договор за туристически пакет №

5000439366/10.08.2023 г., пакетът е включвал освен нощувки в гр. Хургада, така и нощувки в гр.Кайро и круиз по р.Нил, което обстоятелство правилно е съобразено от районния съд.

Предвид уважаването на главния иск, правилно районният съд е приел, че не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.

С оглед всичко гореизложено, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя, като последния следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски в размер на 800.00 лв., представляващо заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1141/10.08.2024 г., постановено по гр. дело № 5681/2023 4 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА “Бохемия” ООД ЕИК: 121305878, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. “Триадица” №6, представлявано от Б.Б.Б. да заплати на М. С. И., ЕГН:

********** от гр. Русе, **********, сумата от 800.00 лв.-разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5