Решение № 58 от 09.06.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Шумен , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Т. Б. Д. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20213630200885 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. При условията на евентуалност дружеството жалбоподател моли съда да намали размерът на наложената имуществена санкция до установения в закона минимум. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. В представеното писмено становище процесуалния представител на административно-наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на 1 основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София, представлявано от Д. К. К., Я. Х. и М. С. извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6.

На 04.11.2020 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Н. М. Д. с Вх. № В – 03 - 1823 от 30.10.2020 г. за отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон, марка “Huawei Y5”.

В хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 17.02.2020 г. потребителят Н. М. Д. от гр. Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за лизинг, мобилен телефон, марка “Huawei Y5”, с IМЕI номер 860540045150160. По повод на повреда на посоченият мобилен телефон на 14.09.2020 г. била депозирана рекламация от страна на потребителят Д.. Телефонът бил щателно огледан и бил оформен Протокол за приемане на устройство № 502126260, в който при приемането е вписано като състояние на телефона при приемане – „следи от употреба, от ляво е пукната лайсната“, а като описание на повредата било описано, че „дисплея е на черти“. Впоследствие, дружеството – жалбоподател изразило становище, че рекламацията е неоснователна, а гаранцията е отказана, поради механична повреда. По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителя неотремонтиран със сервизен протокол № 502126260 от 16.09.2020 г., в който като заключение се сочи: „прекратено гаранционно обслужване поради деформиран /огънат/ панел, вследствие на силен натиск или удар“. Впоследствие на 16.10.2020 г. потребителят Д. подал жалба до дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София, че телефонът е върнат неотремонтиран и огънат. С писмо с изх.

№ GB-3BUBBKF/21.10.2020 г. дружеството отказало за приведе телефона в съответствие с договора за продажба на основание констатациите от техническото лице, че панелът на апарата е огънат вследствие на дилен удар и натиск. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2663592/04.11.2020 г. На 09.11.2020 г. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата, сочейки, че „при извършения преглед от сервизен специалист било установено, че панелът на устройство е деформиран или по-точно огънат вследствие на силен натиск или удар. Тъй като констатираното не е следствие на фабричен дефект, а е причинено от неправилна експлоатация на апарата, за което свидетелства и описаното външно състояние на устройството при приемането му в 2 търговския обект, гаранцията на телефона е прекратена и е предложен ремонт срещу заплащане“. За констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № К-0047269/25.01.2021 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Н. ИВ. Й. и на свидетелят АНТ. Г. Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н.Й. и А.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № В - 0047269/22.02.2021 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, съгласно заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да 3 организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл. 104, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки.

Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче Административен съд – Шумен приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в т. см. Решение по КАНД № 823/2014 г. по описа на ШАС и др./.

Безспорно установено по делото е, че “Теленор България” ЕАД се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.

113, ал. 1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за лизинг. В ал. 2 на цитираната правна норма се установява срока за това - привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал. 4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с 4 договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.