Решение № 332 от 15.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. С.З., 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500442 по описа за 2022 година

Производството е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 260243/18.05.2022г. от единия ответник- пълнолетния български гражданин В. В. К. от гр.С.З. против негативното за него първоинстанционно Решение № 260003/12.04.2022г. по гр.д.№ 715/2020г. по описа на РС- Ч. по реда на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Излагат подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Прави оплаквания, че обжалваното Решение противоречало изцяло на закона и на събраните по делото доказателства, че същото било необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага своите подробни фактически и правни оплаквания в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковете против тях- двамата ответници, ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат.

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор вх.№ 2260316/05.04.2022г. от ищеца „А.П.П.К.“/АППК/- гр.С., в който се изнасят фактически и правни аргументи в защита на атакуваното изцяло позитивно за тях първоинстанционно Решение. Счита в.жалба за 1 процесуално допустима, но твърди, че тя била неоснователна и недоказана, че твърде необосновано и в противоречие със събраните пред РС доказателства са изложените в нея оплаквания. Счита, че атакуваното първоинстанционно Решение било мотивирано, законосъобразно и правилно, като излага подробно своите фактически и правни аргументи. Поради което моли настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло в.жалбата на ответника и да потвърди напълно първоинстанционното Решение, ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е писмената му Защита по делото.

Втория ответник- пълнолетния български гражданин В. К. В. от гр.С.З./задължителен необходим другар/ не е обжалвал първоинстанционното Решение и не е подал писмен отговор срещу постъпилата въззивна жалба, което не е в противоречие със задължителното за съда и за страните т.2 от ТР № 1/04.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г. по описа на ОСГК на ВКС- С.. Същият е имал възможност до даване ход на делото да вземе отношение към въззивната жалба на първия ответник В. К. В. от гр.С.З., но не направил това. Не се е явил лично, не е взел становище по спора и не пледирал лично или чрез процесуален представител пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Въззивният ОС- С.З., като съобрази доводите на всяка една от страните по делото и събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно съдебно Решение е валидно постановено и е процесуално допустимо. Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което тя е процесулно допустима, а разгледана по материално същество- изцяло неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните :

Пред РС е бил предявен иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, сключен между двамата ответници, като ищецът е твърдял, че с изпълнителен лист от 29.03.2005г. по т.д.№ 762/2003г. по описа на ОС- С.З., ЕТ„ВВК – В. К.“ е бил осъден да заплати на тогавашната Агенция за следприватизационен контрол/АСК/- С., сумата от общо 1 468 910, 60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „П.“- ЕООД, гр.С.З. от 06.12.1995г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996г. за календарните 1999г. и 2000г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631, 60 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв., считано от 11.12.2003г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 100 лв. Твърдял е също, че съгласно § 20, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗПСК (обн. ДВ. № 18/2010г., в законна 2 сила от 05.03.2010г., изм. ДВ. № 89/2010г.) Агенцията за приватизация/АП/ и Агенцията за следприватизационен контрол/АСК/ са преобразувани чрез сливане в новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/АПСК/. Впоследствие съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗППр (обн. ДВ. № 79/08.10.2019г.) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол/АПСК/ е била преименувана на Агенция за публичните предприятия и контрол/АППК/, а по силата на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗППр. дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол/АПСК/ преминали към Агенцията за публичните предприятия и контрол/АППК/.

Твърдял е също така, че в качеството си на правоприемник на АПСК/АСК бил взискател по изп.дело № 2015**0400048 по описа на ЧСИ И.С.- С.З., рег.

№ ** на КЧСИ, образувано срещу физическото лице- пълнолетния български гражданин В. В. К. от гр.С.З. в качеството му на собственик на търговския субект ЕТ„ВВК – В. К.“(прекратен). Изпълнителното дело било образувано на 30.03.2015г. въз основа на посочения изпълнителен лист, като в хода на принудителното изпълнение било установено, че В. В. К. е дарил заедно с лицето К. В. К. на В. В.ов К. недвижим имот, находящ се в с.О., общ.Б.Д., обл.С., представляващ застроен урегулиран поземлен имот(УПИ) с площ от 1920 кв.м. /хиляда деветстотин и двадесет кв.м./, обозначен като IХ-522 /девет римско за петстотин двадесет и две арабско/ в квартал 32 /тридесет и две/ по подробния устройствен план на село О., Област С.З., заедно с построените в него полумасивно жилище, масивно жилище, масивни сгради -2 /два/ броя, паянтови сгради - 3 /три/ броя, полумасивна сграда и навеси - 4 /четири/ броя, при граници: от двете страни улици, УПИ ХIХ- 521, УПИ ХI-524 и УПИ X523 чиято данъчна оценка на дарения недвижим имот била 11 964, 50 лв.

(единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири лева). Твърдял е, че В. В.

К. е бил собственик на ½ ид.ч. от дарения имот, върху който към датата на сключване на сделката нямало вписана възбрана в полза на кредиторавзискател в изпълнителния процес, поради което, към настоящия момент не можел да поиска насочване на принудително изпълнение срещу него. Тъй като чл.133 от ЗЗД сочел, че цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на неговите кредитори, които имали еднакво право да се удовлетворят от него, ако нямало законни основания за предпочитане, за АППК възниквал правен интерес да предяви иск за обявяване на относителната недействителност на извършеното разпореждане с недвижимия имот на основание чл.135 от ЗЗД, с оглед възможността да се удовлетвори от цената на същия в хода на изпълнителния процес. В този смисъл е и искането му пред съда.

Ответникът В. В. К. е оспорил предявения иск като недопустим. Твърди се, че той не бил длъжник на АППК, не е бил конституиран и не е участвал в т.д.№ 762/2003г. по описа на ОС- С.З., нито като страна - ответник, нито като правоприемник на страна - ответник. Едноличният търговец/ЕТ/ бил прекратен и заличен преди завеждането на иска по т.д.№ 762/2003г., което 3 било вписано по фирменото дело на 18.11.2003г. и публично известно, включително на ищеца и на ОС- С.З.. Заличаването било вследствие на прехвърляне на предприятието на ЕТ на трето лице с договор за продажба на търговско предприятие от 13.11.2003г. с цена 300 лв. Към момента на образуване на т.д.№ 762/2003г. по описа на ОС- С.З. и към момента на образуване на изп.д.№ 2015**0400048 по описа на ЧСИ С. през 2015г., правоприемникът ЕТ „ВВК – И.К.” упражнявал търговска дейност и бил вписан в ТР при АВп. АППК не била предявила иска си и не била водила делото срещу приобретателя на търговското предприятие за задълженията му, съществуващи към датата на сключване на договора; не се била позовала на възникналата по силата на закона солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя, като АППК определила като ответник по делото прекратен и заличен ЕТ. ЧСИ С. също не бил предприемал никакви изп. действия по отношение на правоприемника ЕТ„ВВК – И.К.”. Твърдял е, че не съществува законова възможност прекратен и заличен търговец/такъв, който е престанал да съществува/, да бъде страна по т.д. и по отношение на него да бъде постановено валидно съдебно решение. Заличаването му в ТР преди завеждането на иска и образуването на т.д.№ 762/2003г. на ОС- С.З. водело до прекратяване на неговата правосубектност, в това число възможността да бъде адресат на права и задължения. Производството по т.д.

№ 762/2003г. по описа на ОС- С.З. било процесуално недопустимо и постановеното по него решение също било недопустимо, поради което то нямало сила на присъдено нещо/СПН/ по отношение на заличения търговецЕТ. Физическото лице не било носител на никакви права по отношение на този ЕТ, като ЕТ„ВВК – И.К.” бил правоприемник на заличения ЕТ„ВВК – В.

К.“ и носител на всички прехвърлени му права и задължения. В този смисъл, физическото лице В. В. К. било различно от правоприемника на заличения ЕТ. Твърдял е и че съгласно чл.15 ал.3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Продажната цена на прехвърленото търговско предприятие била само 300 лв. и всяка претенция на кредитор на заличения преди завеждане на делото едноличен търговец, която надхвърляла тази сума била неоснователна и РС следвало да отхвърли иска. По отношение на ответника В. В. К. липсвало валидно правно основание да бъде определян от АППК, като длъжник на основание решение по т.д.№ 762/2003г. на ОС- С.З. и издадения въз основа на него изп.лист от 29.03.2005г. До момента срещу него били наложени възбрани върху недвижими имоти, извършени били публични продажби на недвижими имоти, наложени били запори на банкови сметки, насрочен бил опис на движими вещи. От публичната продан била получена сума, която надхвърляла равностойността на правата, получени от продажбата на търговското предприятие, и поради това ищецът нямал правен интерес от завеждането на иска, предмет на настоящото дело. Искал е РС да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност – да 4 отхвърли иска като неоснователен, предвид липсата на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно, че АППК не е кредитор и вземането е погасено по давност и да им присъди направените съдебни разноски.

Ответникът В. В.ов К. счита, че предявеният иск е недопустим, защото към исковата молба нямало приложено осъдително съдебно решение срещу ответника В. В. К., което да доказва наличието на правен интерес за ищеца АППК от завеждане на иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Изпълнителното дело било образувано през 2015г., поради което прави възражение, че твърдяното вземане на ищеца АППК срещу ответника е било погасено по давност преди датата на образуването му- 30.03.2015г. От датата на цитираното в изпълнителния лист от 29.03.2005г. съдебно решение № 86/09.07.2004г. по т.д.№ 762/2003 г. по описа на ОС- С.З. до датата на завеждане на исковата молба в РС- 10.02.2021г. били изтекли срок от повече от 17 г. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като ги оспорват изцяло по основание и размер, като оспорва претенцията на ищеца да се обяви по отношение на АППК относителна недействителност на договора за дарение.