Протокол № 199 от 03.02.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 563/2022
- Вид
- Протокол № 199
- Подписан
- 03.02.2023
- В сила
- 03.02.2023
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 199 гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело частен характер № 20225220200563 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
Частният тъжител Т. П. – редовно уведомена чрез адв. П., явява се лично.
Явява се повереника адв. П. редовно упълномощен да я представлява като неин повереник.
Подсъдимият Й. М. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично. За него се явява адв. К. П. назначен в качеството на служебен защитник.
Свидетелят С. Т. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Г. М. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят М. Л. – редовно призована, явява се лично.
Свидетелят Д. Ц. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят П. С. – редовно призован, не се явява.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. П. – Водим свидетелите, които са Г. А.П. и А.В.А.. Поддържам гражданските искове и моля да се приемат за съвместно разглеждане в настоящия процес.
АДВ.
ПУНКЕВ – Да се допуснат до съвместно разглеждане гражданските искове.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат допуснати за съвместно разглеждане предявените срещу подсъдимия граждански искове, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия процес граждански иск предявен от тъжителката Т. А. П. срещу подсъдимият Й. Г. М. за сумата от 5000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 04.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск за сумата от 2000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Г. А.П. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин, български граждани,н неженен, неосъждан, безработен, с начално образование, тъжителката ми е майка.
А.В.А. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ученик в 10-ти клас, аз съм внук на тъжителката.
Г. Т. М. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер по болест, с начално образование, аз съм баща на Й..
М. Р. Л. – родена на ... в с. Ю., живуща в същото село, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, живея на съпружески начала с подсъдимия, безработна, с начално образование. Желая да давам показания.
С. А. Т. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно 2 образование, без родство със страните.
Д. НИКОЛАЕВ Ц. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в същия град, българи,н български граждани,н женен, неосъждан, работя в РУ – Пазарджик, с висше образование, без родство със страните.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл. 119 от НПК.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВАТ производство.
СЕ основанията за образуване на съдебното
Съдебното производство е образувано по частна тъжба на Т. А. П. против подсъдимия Й. Г. М. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл.170, ал.1 от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на частния тъжител и граждански ищец да излага допълнителни обстоятелства във връзка с тъжбата, както и във връзка с предявените граждански искове.
АДВ.П.: Няма да излагам никакви други допълнителни обстоятелства, освен описаните в тъжбата.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ОБЯСНЕНИЯТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Й. М.:- Разбирам обвиненията. Ние отидохме с моята жена.
Аз бях на работа, прибрах се и жена ми ми каза, че Г.- синът на Т. й е предложил по телефона, че иска да я кара навън по Германия тя да е проститутка навън. Той доста пъти и се обажда. Аз същата вечер разбрах, че и по-рано й се обаждал. Отидохме към 18.00-18 и нещо на 04.12.2021 г.
Двамата с жена ми отидохме у Г.. Ние живеем на една улица на 70-80 метра от неговата къща. Г. живее в къща с малко дворче. Влезнахме първо през пътната врата и влизаме първо в двора, беше тъмно около 18.00 часа, зимата.
Попитах Г. „защо правиш тези работи“. Влезнахме вътре в къщата, влезнахме вътре в стаята с жена ми. Аз отидох да си търся отговор от Г.. Почукахме на 3 вратата на стаята и те бяха седнали на дивана - Г. и Т.. Аз чукнах и аз отворих вратата. Той каза „да, влез“ и го попитах Г. „защо правиш тези работи“. Той каза „не, не съм направил такива работи“ и ме удари в стомаха с крак. Ние започнахме с жена ми да бягаме и А. ме хвана през кръста, а Т. и Г. започнаха да ни бият и ние със жена ми избягахме. А. също беше вътре в стаята. Преди да почукам на вратата на стаята имаше и врата на къщата, която врата беше отворена. В двора на къщата не съм обърнал внимание дали е имало паркирана кола. Аз не съм нанасял удари на кола. Освен удар с крак от Г. ме удариха и по главата и от Г. и от Т.. Жена ми през това време ги дърпаше да не ме бият. Не знам дали е идвала същата вечер да ме търси полицията. Аз бях у майка ми в с. А.. Аз се уплаших и отидох в с. А.. Като почнахме да бягаме отвън А., Т. и Г. тримата започнаха да хвърлят камъни да ни замерят и с тояга в техния двор вътре се случи това. Мен не ме уцели никой, нито с камък, нито с тояга. Аз не се обадих на полиция, не се обадих и на бърза помощ. Освен аз и жена ми присъстваха, моят баща С. Т. и Г. М.. Баща ми си идваше от диализа, видя че се караме там, спряха колата и дойдоха при мен, за да видят защо се караме. Линейката минаваше от улицата. Те ме видяха в двора след като А. ме беше хванал. Ние започнахме да бягаме и те не можаха да ни помогнат. По тях не хвърляха камъни, само по нас. Баща ми се прибра в къщи и линейката също си тръгна. С баща ми живеем в две съседни къщи с ограда в един двор. Това стана между 18.00-18 и нещо часа. Аз за този случай не съм разпитван, другаде не сам давал обяснения за този случай.
Давал съм обяснения в полицията в нашето квартално.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д. Ц. – Получихме сигнал около 21.00-22.00 часа, бях с колегата П. С. с него отидохме на место.
Мисля, че беше на улица „8-ма“. На място видяхме тълпа от хора и ни посочиха дадената къща, където е имало бой и имало увредена кола.
Разговаряхме тогава с пострадалите, не знам кой е подал сигнала.
Пострадалите ни посочиха лице. Същият не беше на място. Имаше кола „Форд“ мисля, че беше, лек автомобил, който беше вътре в двора на къщата, като странично и задно стъкло бяха счупени. Пострадалите ни заявиха, че същият е влезнал в тяхната къща и ги е бил. Нямаше го на място, казаха ни, че се е прибрал в къщи и че бил във видимо нетрезво съС.ие. Отидохме у тях, пуснахме звуков сигнал, същият не излазна от къща. Докладвахме на дежурния и не дойде дежурна група. Възможно най-скоро след сигнала се 4 отзовахме на место не повече от 5 минути да е минало. Дори и да съм разговарял с някой човек от тълпата няма как да си спомня, какво, и с кой съм говорил. Не мога да кажа колко по-рано се е случило случката. Имаше порта входна врата на двора, в дясно беше колата и напред се влизаше са самата къща. С колегата влезнахме в самата къща. Не си спомням къде заварихме пострадалите лица в двора или в къщата. Не си спомням дали са имали те видими следи по тях. Помня, че поводът за скандала беше за любовница, нещо за жена беше споменато. Не си спомням да ми е казвано нападателят да си е служил с някакъв предмет. Не си спомням, когато потърсихме нападателя дали е излезнал някой от неговите роднини. Не съм обърнал внимание дали е имало още хора отпред, когато ние си тръгнахме от къщата.
Не си спомням да е имало линейка за хемодиализа. Спомням си, че бяха пострадали мъж и жена. Пострадалите бяха тези, които живеят в дома с колата в двора. Разбрахме, че са пострадали мъж и жена, които живеят в къщата с колата. Влиза ни в задължението да ги поканим и да им укажем медицинска помощ.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г. П. – Всичко се случи у нас в с. Д. в нашата къща. Ние живеем в къща с малък двор. Не си спомням датата, но беше вечерта. Аз и майка ми спим, както гледахме телевизия, майка заспа и аз заспах. По едно време Й. идва и блъска вратата, ние си помислихме, че е А., а Й. влиза заедно с жена си и държи тръба. Аз станах от дивана. Ние се събудихме от вратите. Той като влезна вече в нашата стая и аз станах, бях седнал на дивана и той ме удари с тукат в лицето, после пак ме удари с юмрук и аз паднах на дивана. Майка го попита „Д., какво става, Д. кажи“ и той удари майка. Първо посегна да ме удари с тръбата, но майка хвана тръбата и не успя да ме удари, след това удари майка с юмрук в лицето и още един път я удари с юмрук. След това влезна в стаята А. и го прегърна в гръб и го изкара на вън. А. се опитваше да го изкара, но той не искаше. Й. каза „сега ще ви трепа“. А. го избута навън към кухнята и аз седнах на дивана, майка излезна по него и започна Й. да посяга, да удря А. с тръбата. А. хвана тръбата и го избута навън. Д. излезна пред портата и там удари колата на сестра ми с тръбата и счупи колата. Аз не съм излизал по тях, защото на мен ми стана лошо. Аз съм диабетик. После А. се обади на полицията, когато Д. започна да удря по колата и като счупи стъклата Д. избяга. Къщата има дворна врата, самата къща също има врата. Когато А. е 5 излезнал я държим отключена вратата. Вратата входната на къщата я държим затворена, но не беше заключена понеже А. е навън. Аз чух ударите по вратата на верандата и след това на стаята на вратата на която спим с майка.
След като той удари майка ми, майка ми му каза „Д., излез“. Аз не съм удрял Д.. Майка ми не е удряла Д.. А. като държеше Д. го дърпаше само навън, за да излезе, защото не искаше да излезе. Отвън бяха се събрали доста хора. Майка ми каза, че е имало доста хора, това съм чул. Колата на сестра ми е Рено „Сценик“. Докато сме били там не сме гонили Й. с тояги и камъни. Аз и майка ми не сме ги гонили да напускат двора, само А.. Не съм виждал линейка на хемодиализа. Бащата на Д. не е идвал, бяха само Д. и жена му. Тази случка се разви вечерта към 21:30 часа. А. звъня на 112. Те му казаха, че ще се свържат с полицията. А. когато звънеше на 112, в този момент Й. трошеше стъклата на колата. Не знам след колко време дойде полицията, но чакахме малко време.
Обяснихме какво се е случило на полицая. Полицаят ни дали се нуждаем от линейка, ние казахме, че не се нуждаем от линейка. Полицаите отидоха да видят колата и после отидоха да видят Д. дали си е у тях. Ние казахме къде да търсят Д.. Не помня дали след като са ходили у Д. полицаите дали са се връщали у нас. Въпреки, че не искахме линейка, аз, майка и А. хванахме едно момче от махалата и ни закара в бърза помощ в държавната болница. Това стана същата вечер. Мен ме прегледаха, защото съм диабетик и майка прегледаха. Докторът каза на мен за бузата ми, че нещо е счупено. Лекарят каза, че ме познават и че знаят че съм диабетик, често ходя до бърза помощ, защото ми пада захарта. На мен ми направиха и снимка на главата. Лекарят който ме прегледа лично ме опипа бузата, за да види дали има счупено, и аз като се пипнах бузата се клатеше по едно време. Майка ми я прегледаха също. Пуснаха ни да се прибираме, не сме оставали в болницата. Майка ми имаше белези от ударите. От лявата страна беше цялата подута и посинена и от лявата страна на лицето беше подуто и синьо, както и окото. Майка ми страда и от други заболявания, има болно сърце, има високо кръвно. След около две седмици отоците по лицето на майка ми отминаха. След тази случка сменихме ключалките и вече заключваме вратите на къщата.
Сложихме си и камери. Сложихме камери, защото ни е страх да не дойде да ни бие пак някой. Страх ме е да не дойде Й. да ни бие пак. Мен ме е страх да излезна навън. Аз съм от 12 г. с диабет, слагам си инсулин четири пъти на ден. Тежа към 50 кг. Предният път на делото не дойдох, защото пак ми беше 6 паднала захарта. Когато получа криза, започвам целият да трапера и после всичко забравям, нищо не мога да си спомня и припадам. Аз не познавам сводници и не се занимавам с такива неща. Аз не съм предлагал на жената на Й. за проститутка в чужбина. Й. като ме удари нещо ме попита, но аз не можах да разбера какво и аз нищо не съм му казал и той ме удари още един път и аз тогава паднах. Аз с майка ми живея в тази къща от както съм се родил. Преди този случай отношенията ни си с Й. не ни бяха лоши. Познавам жена му от преди те да се съберат. Виждал съм жената на Й., защото ходих при сестра си, а те са роднини. Моята сестра е снаха у семейството на жената на Й.. Д. е идвал един път у нас за това че сме роднини. Идвал е у нас Д. да иска слушалки за телефон от мен. Жена му не е идвала у нас. Познавам я добре жена му. Не се чуваме по телефона с нея. Жената на Д. ми изпрати покана за приятел във фейсбук, тя ми пишеше нещо, но аз не знам да чета и да пиша и нищо не съм и отговорил. Същата вечер аз и Д. бяхме да се подстригваме и аз тогава казах на Д. да каже на жена му да не ми пише.
Разпечатката съдържа 60 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ce3b92f-16b2-4bc6-aef4-f8b17b1fb47a