Решение № 260104 от 08.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 575/2019
- Вид
- Решение № 260104
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ гр.София, 08.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 575 по описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от П. П.В. против солидарни ответници Прокуратурата на Република България иск и СДВР кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че с постановление на СРП от 24.09.201З г., връчено на 02.10.2013г., бил привлечен в качеството на обвиняем по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. От ищеца били снети образци от дактилоскопни следи за извършване на криминалистична регистрация от органите на СДВР. След като ищецът обжалвал постановлението на СРП за привличането му като обвиняем и разпореждането за криминалистическата му регистрация, с постановление от 26.03.2014г. на СГП било отменено постановлението за привличането му като обвиняем. Впоследствие, с постановление от 26.09.2018г. на СРП наказателното производството, било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Продължителността на извършената предварителна проверка заедно с проведеното наказателното преследване във фазата на досъдебното производство обхващала период от пет години и шест месеца. След подадена молба от 17.05.2018 г. до органите на СДВР криминалистичната регистрация на ищеца била заличена, считано от 10.12.2018 г. В периода на провеждане на наказателното преследване, вследствие на изживяното психическо напрежение у ищеца настъпили неблагоприятни здравословни промени - исхемичен инсулт, в резултат на което с експертно решение на ТЕЛК бил определен процент на намалена работоспособност от 96 %, наложило се да приема скъпоструващи поддържащи живота и здравето лекарства. Ищецът работел като адвокат. Неговите клиенти след като научили за образуваното наказателно производство, оттеглили предоставените му пълномощия, професионалното му име и кариера били съсипани, чувствал се социално изолиран, изпитвал притеснения и срам да влиза в сградите на съдилищата, всички деловодители били уведомени, че е със спрени права на адвокат. Ищецът претърпял неимуществени вреди, изразили се в чувство на страх от окончателното произнасяне на наказателния съд, усещане за непълноценност и безсилие. Поддържа становището, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 300 000 лв. Ищецът твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразили се в разноски за адвокатска защита по досъдебното производство в размер на 5 000 лева. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответниците – Прокуратура на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи - да му заплатят солидарно сумата от 300 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/, 5 000 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по досъдебното производство/, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на ИМ/15.01.2019г./ до окончателното изплащане.Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва редовността на ИМ, тъй като не била подписана и липсвали доказателства адв.Т. да е упълномощен от ищеца да го представлява по делото; оспорва основателността на исковете - твърди, че актът на прокурора, с който било отменено привличането на ищеца като обвиняем, не бил влязъл в сила; поддържа възражение за изтекла погасителна давност; оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди; поддържа, че наказателното производство срещу ищеца продължило през кратък период от 26.03.2014 г. от 24.09.2013 г. за срок от около 6 месеца и спрямо него била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и описаните неимуществени вреди; оспорва твърденията, че ищецът е претърпял имуществени вреди - липсвали доказателства да е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в претендирания размер по досъдебното производство; поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на имуществените вреди; релевира възражение по чл.5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът с поведението си станал причина за образуване на наказателното производство. Моли съда да отхвърли иска.
Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи оспорва исковете, като прави следните възражения: поддържа, че не била нито процесуалноправно легитимирана, нито материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, тъй като наказателната репресия спрямо ищеца била осъществена по НК и НПК под надзора на прокуратурата; липсвало основание за солидарна отговорност на ответниците; оспорва исковете като погасени по давност; оспорва ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между действия на полицейските органи и описаните вреди; оспорва претенцията за законна лихва като погасена по давност. Моли съда да отхвърли иска.
Прокуратура на Република България в качеството на контролираща страна по иска срещу СДВР не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 24.09.2013 г., връчено на 02.10.2013 г., ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 15057/2013 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр.пр. № 27008/2012г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 26.03.2014 г. по пр.пр.
7066/2013г. Софийска градска прокуратура е отменила постановлението на СРП от 08.11.2013 г., с което е потвърдено постановление от 24.09.2013 г. за привличане на П. П.В. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Със същото постановление е отменено постановлението за привличане на П.В. от 24.09.2013 г. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и е отменена мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на В..
След 26.03.2014 г. производството по ДП № ЗМ 15057/2013 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр.пр. № 27008/2012 г. по описа на СРП, е продължило срещу неизвестен извършител.
С постановление от 26.09.2018г. на
Софийска районна прокуратура по ДП № ЗМ 15057/2013 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр.пр. № 27008/2012 г. по описа на СРП, наказателното производство срещу неизвестен извършител е прекратено, на основание чл.199, ал.1, вр чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са изслушани медицинска и писхиатрическа експертиза, събрани са гласни доказателствени средства и са приети медицински документи – епикризи, магнитно-резонансна томография от 02.06.2014 г. и Експертно решение на ТЕЛК от 08.09.2014 г., с което е призната на ищеца трайно намалена работоспособност за срок от една година от 96 % без придружител, като последица от мозъчен инфаркт.
Медицинските документи са обсъдени в заключението на медицинската експертиза.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищецът страда от следните заболявания: МСБ /мозъчно-съдова болест/. Исхемична енцефалопатия.
Състояние след ИМИ /исхемичен мозъчен инсулт/в БЛСМА/басейна на лявата средна мозъчна артерия/. Десностранна централна хемипареза - лека степен. Артериална хипертония трета степен. Захарен диабет тип 2. Някои от първоначалните симптоми на инсулта са претърпели обратно развитие. Към датата на изготвяне на заключението е налице микроогнищна неврологична симптоматика - остатъчна след прекарания съдов инцидент. Налице са КТ и МРТ данни, обективизиращи мозъчно-съдовата патология.Мозъчно-съдовата болест е хронично увреждане на мозъка, което са развива обичайно при наличие на рискови фактори като артериална хипертония, дислипидемия, захарен диабет, вредни навици - тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, вродени съдови малформации, нарушена реология на кръвта и т.н.. Острата изява на това състояние е мозъчният инсулт. При ищеца са налице комплекс от фактори, които са провокирали получаването на инсулта, а именно - стрес, нелекувана артериална хипертония, начален и недиагностициран диабет. Експертът е посочил, че, според проведените консултации с кардиолог и офталмолог, отразени в ксерокопие от ИЗ № 6961/2014г.-МБАЛ“Св. Анна“, се касае за артериална хипертония трета степен, а това е стадият на увреждане на съдовете, включително мозъчната микроциркулация, което е рисков фактор за развитие и на усложнения като мозъчния инсулт. При наличие на лабилни стойности на артериалното налягане, липса на антихипертензивна терапия и евентуални резки покачвания, които могат да бъдат свързани със стрес, е възможно развитието на усложнения като инсулт и инфаркт. Стресът, който е преживял ищецът, може да бъде предразполагащ фактор, опосредстващ развитието на процесните заболявания. При ищеца е налице фамилна обремененост по отношение на някои от рисковите фактори за мозъчно-съдова болест – майка му е била със захарен диабет. Освен това още по време на първите проведени изследвания и симптоми той е бил диагностициран с тежка степен на хипертония, която е водещ рисков фактор за мозъчно-съдова болест. Вещото лице е посочило, че тези две състояния са основните етиологични фактори за заболяванията на ищеца, но стресът е подпомогнал тяхното отключване и развитието на по-тежко усложнение, а именно мозъчният инсулт. Според вещото лице към днешна дата ищецът е възстановен физически и продължава да работи.
Здравето на ищеца е възстановено в значителна степен. Заболяванията, от които страда, са под контрол и в компенсирано състояние. Той трябва да спазва и в бъдеще препоръките на лекарите - да не се претоварва физически и психически, да спазва съответен диетичен режим, да избягва стрес, да приема редовно предписаните му лекарства.
От заключението на психиатрическата експертиза се установява, че вещото лице е приело, че воденото с години наказателно производство срещу В./експертът е посочил, че наказателното производство срещу ищеца е водено с години/ се е отразило негативно върху психологичното му благополучие за продължителен период от време. Ищецът е преживял силен стрес от явяването си пред разследващите органи и в съда. Вещото лице е приело, без да е посочило конкретен документ, въз основа на който е направило този извод, че по време на разпит в районното управление ищецът е получил инсулт. След инсулта ищецът е с остатъчни неврологични симптоми, пареза на десни крайници
(ходи с бастун), спъната походка, лека моторна афазия. В отговор на наказателното производство е развил адаптационна реакция, изразяваща се в потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, вегетативни реакции - сърцебиене, „панически кризи", повишаване на кръвното налягане, затруднения в дишането, упорити нарушения в съня. Изпитвал е срам пред по-широкото си социално обкръжение, отделно е изпитвал и яд, че не може да се справи с ежедневни неща и че трябва да разчита изцяло на семейството си. Изпитвал е притеснение за децата си, поради създалата се ситуация, срам от приятели и познати, на което е реагирал със затвореност и оттегляне от контакти. Известно време се е чувствал неработоспособен. Поради прекараният инсулт е пенсионер по болест. Вещото лице е посочило, че при ищеца са налице когнитивни начални нарушения - по-обстоятелствен, ригиден, с бърза уморяемост, замисляне и бъркане на дати за минал период. Според експерта, вероятно тези нарушения са остатъчни симптоми от прекарани инсулти. Воденото срещу ищеца наказателно производство представлява травматично събитие в живота му, довело до негативните изживявания и нарушаване на психологическото му равновесие за продължителен период от време. Твърдението за трайни последици за здравето и психическото му състояние: ''разбит сън", „разбити нерви", „вдигане на кръвно" „трудно дишане от притеснение",
Разпечатката съдържа 26 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ce3b208-9716-4e48-9483-feae8c3ad6cb