Решение № 155 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300503197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „“Гиро ленд“ ЕООД против Решение № 2668/12.06.2024г., пост. по гр.д.№ 15403/2023, ПРС, поправено с Решение № 3778/24.09.2024г. по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л.

А. М. сумата от 5867,49лв., представляваща незаплатен наем за периода 22.10.2020г. – 21.11.2020г. по Договор за наем от ***г. за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят „Гиро ленд“ ЕООД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е недопустимо, евентуално неправилно. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото е бил сезиран с иск за присъждане на наем за периода 22.10.-21.11.2020г., а е присъдил такъв за периода ***-21.10.2019г. По същество моли за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска, като поддържа, че вземанията са погасени поради извършено прихващане с насрещно вземане. Посочва, че с отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане с насрещно вземане от 35 205лв. до размера на иска, като самото вземане произтича от неоснователно обогатяване на ищеца от получени в брой при начална липса на 1 основание пари през м.10.2020г.. Поддържа, че първоинстанционния съд неоснователно не е приел за разглеждане възражението. Поддържа, че има и други дела между същите страни , но за други периоди, които обаче, са били подсъдни на ОС и в тези производства възражението за прихващане е било прието. Прави оплакване, че по този начин съдът е предрешил делото. Поддържа и становище, че всички наеми са платени на ищеца до 21.04.2021г., като ключовете от обекта са му предадени още през м.01.2021г. Излага и довод, че по искане на наемодателя всички наеми са плащани на ръка, като той не е издавал никакви документи. Моли съда да приеме за разглеждане възражението за прихващане и допусне събирането на гласни доказателства за доказването му. Претендира разноски.

Постъпила е и нарочна жалба против решението за поправка на ОФГ, като се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са съображения за правната същност на очевидната фактическа грешка, като се настоява, че в случая не е налице такава, т.к. съдът не е формирал никаква воля или е допуснал грешка при формирането й. Поддържа, че в случая е налице единство между мотиви и диспозитив, поради което и не е налице ОФТ. Моли за отмяна на решението.

Въззиваемата страна Л. М. е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Развива доводи за допустимостта на постановеното решение и на решението за поправка на ОФГ. Противопоставя се на искането за събиране на гласни доказателства, като счита, че същите са недопустими.

Поддържа и че в твърденията на жалбоподателя се съдържат вътрешни противоречия относно пращането – един път е твърдял, че е плащал наем, а след това, че е плащал без основание. В отделен отговор развива съображенията си за правилност на решението за поправка на ОФГ, като сочи, че съдът е формирал воля по предявения иск, но неправилно е изписал диспозитива.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, съставляващи неплатена наемна цена.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

2

Във въззивната жалба е наведено оплакване, че решението е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл за различен от исковия период. Отделно се обжалва и решението за поправка на ОФГ.

По отношение на жалбата против решението за поправка на ОФГ се установява от мотивите на основното решение, че съдът е посочил твърденията в исковата молба, с които е сезиран – „месечният наем за процесния период 22.10.2020-21.11.2020“, както и че петитумът на иска е осъждане на ответника да заплати „месечният наем за периода 22.10.2020-21.11.2020г.“ / виж стр.34 от първоинстанционното дело, ред 5 и ред 2 от долу на горе/. В диспозитива, обаче е посочен друг период ***-21.10.2019г.

Очевидно е налице противоречие между мотивите и диспозитива, като периодът на претенцията в диспозитива вероятно е сгрешен поради технически пропуск на съда. От мотивите на решението, обаче се установява, че съдът е разглеждал иска за периода, за който ищецът го е сезирал. Поради това е правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на основанията по чл.247 от ГПК и постановената поправка на очевидна фактическа грешка е законосъобразна.

С извършената поправка на първоначалното решение се лишава от основание възражението на жалбоподателя за недопустимост. С решението за поправка на ОФГ се формира диспозитив съответстващ на петитума на исковата молба. Казано по друг начин -–преодоляно е разминаването между диспозитива на съдебното решение и петитума на исковата молба и не може да се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, респ. че е постановено решение без съдът да е бил сезиран с искане за това.

По иска за заплащане на наемната цена:

Твърденията в исковата молба са, че между страните е сключен договор за наем на ***г., като за периода 22.10.2020-21.11.2020г. наемната цена се равнявала на 3000 евро или 5867,49лв. Представен е договор за наем между страните, който е с нотариална заверка на подписите. В чл.6 от същия е уговорено, че след 21.10.2019г. наемната цена да се изчислява по посочена формула, но независимо от резултата първоначално уговорената сума не може да се намалява. Доколкото в исковата молба се претендира левовата равностойност на 3000евро, то е безпредметно да се изчислява дали наема за процесния период не е в по-висок размер.

Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане възражението за прихващане, предявено от ответника поради нередовност при предявяването му, свързана с противоречиво изнесена фактическа обстановка в обстоятелствената част.

Ищецът е отговарял на въпроси на ответника, постановени по реда на чл.176 от ГПК, като изрично е отрекъл да е получавал суми за наем за процесния период.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

3

За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже сключването на наемния договор, условията по него, а ответникът – че е заплатил наемната цена.

По делото се установява сключването на наемен договор между страните и условията по него. Макар ответникът да твърди, че е заплатил наемната цена , по делото не са ангажирани никакви доказателства за подобно плащане. Не може да бъде споделена тезата, развита във въззивната жалба, че с неприемане на възражението за прихващане, съдът е предопределил изхода на делото. Това е така, т.к. след отказа да бъде прието за разглеждане това възражение, то за страната съществува възможност да заяви претенциите си по исков ред и това й право не е преклудирано. В същото време се измества фокусът на доказване в процеса – ответната страна, която е имала качеството наемател е следвало да докаже плащане на наемната цена. Доказателства за подобно плащане в производството не са ангажирани. Исканите свидетелски показания пред въззивната инстанция са целели доказване на възражението, което не е предмет на производството, от една страна, а от друга – същите са недопустими и с оглед забраната по чл.164, ал.1, т.4 и т.3 от ЗЗД.

Така, предвид доказване на съществуването на твърдяното облигационно отношение, то е и налице възникнало задължение за плащане на наемната цена за исковия период. Предявеният иск за заплащане на наемна цена за периода 22.10.202021.11.2020г. се явява основателен и следва да бъде уважен.

До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, но и по делото не се установява да са извършени такива.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2668/12.06.2024г., пост. по гр.д.№ 15403/2023, ПРС, поправено с Решение № 3778/24.09.2024г. по същото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5