Решение № 260128 от 21.12.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /21 .12.2021 гр.Плевен 21.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА при секретаря Мари Йончовска и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело

№970 / 2021г. по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото производство е образувано на основание постъпила ИМ от „***“АД гр.София ,представлявано от изп.директори П. Д. и Д.Ш. чрез пълномощника Адвокатско дружество „***” ,представлявано от адвокат Д.М. срещу Ф.А.А. и Д.Д.А. ***.

В ИМ се твърди,че на 04.10.2007г.между

„***“АД ,с правоприемник „***“АД ,ЕИК *** като кредитодател и Ф.А.А. и Д.Д.А. като кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 04.10.2007г.,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове ,с левова равностойност 300 000лв.,от които равностойността на швейцарски франкове в размер на 49 000лв.за закупуване на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 251 000лв.за др.разплащания,а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит ,заедно с дължимите лихви,в сроковете и при условията на договора.Описани са параметрите на договора за банков кредит,като са цитирани клаузите на чл.19 във вр.чл.18 от договора, съгласно които при определени условия банката може да направи кредита предсрочно изискуем ,да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение.Посочено е,че с Приложение №1 от 22.10.2017г. страните са удостоверили,че към датата на усвояване на кредита приложимият курс“ купува“ за швейцарския франк на банката към лева е 1,1635 и съгласно този курс предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 257 843 шв.франка.В ИМ подробно са описани сключените между страните допълнителни споразумения , съответно от

24.03.2009г.;от 22.11.2010г.; от 28.04.2011г.; от 29.04.2011г.;от 23.01.2012г.; от 07.06.2012г.;от 29.06.2012г.;от 31.01.2013г.;от 21.10.2013г.;от 22.10.2013г.;от 15.08.2017г.,с които страните са предоговорили условията за погасяване на отпуснатия кредит.Твърди се,че с оглед осъщественото правоприемство между „***“АД,ЕИК *** и „***“АД,ЕИК ***,понастоящем „***“АД номерът на сключения договор за кредит за покупка на недв.имот № *** от 04.10.2007г.е променен на договор за кредит за покупка на недв.имот № *** / 04.10.2007г.,а с оглед извършеното превалутиране на кредита,съгласно допълнително споразумение от 15.08.2017г. е променен и номера на сделката 9128898 по договора за кредит на 4681157 . Ищецът твърди, че във връзка с извършени цесии дружеството „“***“АД ЕИК*** е заличено и негов правоприемник е „***“ЕАД,

ЕИК***, който от своя страна също е заличен търговец с правоприемник „***“АД, ЕИК ***, като банката-ищец е придобила всички права и задължения на дружеството, като негов универсален правоприемник, в т.ч. и вземанията по процесния договор за потребителски кредит № *** /04.10.2007г.В исковата молба се твърди, че с покани връчени чрез ЧСИ Надежда Вангелова, с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие ОС Плевен до Ф.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.46 от ГПК и до Д.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.45 от ГПК, банката е уведомила длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като ги кани в едноседмичен срок от получаването на поканата да погасят изцяло задълженията си. Уведомяването, съдържа и предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.Ищецът твърди, че към настоящия момент не са постъпили никакви плащания ,не е осъществен контакт от страна на длъжниците и има 37 непогасени вноски за главница,считано от 01.11.2017г.и 37 непогасени вноски за лихва,считано от 02.10.2017г., поради което за банката е налице правен интерес от завеждане на иска.Твърди се,че към момента общото задължение възлиза на 428 414,92лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 02.12.2020г., както следва :

-426 376,94лв.

- главница за периода 01.11.2017г. до 02.12.2020г.;

-3,78лв.наказателна лихва за просрочие за периода 01.10.2017г.до 02.12.2020г.;

-

1 333,21лв.такси за периода 03.09.2017г.до 02.12.2020г.;

-365,06лв.

–застраховки за периода 30.10.2017г. до 02.12.2020г.;

-335,93лв.-нотариални разноски за периода 17.01.2019г.до 02.12.2020г.

В ИМ е посочено,че сумата 336лв.представлява направени от ищеца разноски за връчване на нотариални покани ,като връчването на поканите е на обща стойност 96лв. с ДДС,а сумата за изготвянето им е в размер на 240лв. с ДДС,съгласно чл.6,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения.Твърди се,че съгласно чл.78 ЗЗД във вр.чл.309а ТЗ разноските по изпълнение на задължението са в тежест на длъжниците , когато същите са изпаднали в забава и ако вземането на банката бъде установено по основание и размер,то разноските по връчването на поканите следва да бъдат присъдени.

В заключение банката-ищец моли съда да постанови решение,с което ответниците Ф.А.А. и Д.Д.А. бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата в общ размер на 182 032,32лв. , частичен иск от общо дължимите суми по договор за кредит и допълнителните споразумения към него,както следва:

-180 000лв.-главница за периода

01.11.2017г.до 02.12.2020г.

-

1 333,21лв.такси за периода 03.09.2017г.до 02.12.2020г.;

-365,06лв.

–застраховки за периода 30.10.2017г. до 02.12.2020г.;

-335,93лв.-нотариални разноски за периода 17.01.2019г.до 02.12.2020г.

Претендира се и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на общото задължение,както и направените по делото разноски, в т.ч. и разходи за адвокат.

В съдебното заседание на 23.11.2021г.,на което бе даден ход по същество не се е явил представител на дружеството ищец.Депозирана е молба от пълномощника на ищеца,с която се поддържа подадената искова молба,като моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Ф.А. и Д.А. чрез техния пълномощник адвокат Е.М. от ПАК.В отговора е взето становище,че предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.430-432 ТЗ е допустим,но неоснователен.С отговора е направено възражение за погасяване по давност на всички задължения по договора на осн.чл.110 ЗЗД , като ответниците считат, че по силата на изричната уговорка постигната в чл.17 от договора за кредит, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при неплащане на три последователни погасителни вноски, като от датата на просрочие на третата погасителна месечна вноска е изминал период по-голям от пет години.

В отговора е направено възражение,че част от договорните клаузи са нищожни поради неравноправността им по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото не отговарят на изискването за добросъвестност и едновременно с това целят и създават значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което уврежда последния.Това са клаузите на чл.1, ал.3; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал.2.Възразяват срещу действия, с които ищецът е начислявал/капитализирал/ неизплатени суми за лихва като главница, след което получената сума е облагал отново с договорна лихва, като считат същите за нищожни поради забраната за анатоцизъм.Поради това оспорват и размера на задължението, като молят съда да съобрази възражението при определяне размера на дължимите суми.Изложени са доводи,че чл.1, ал.1 от договора за кредит е формулиран по начин, който не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от договора в дългосрочен план, тъй като липсва яснота относно факторите, които влияят върху курса на швейцарския франк, в който е усвоен кредита, което води до неяснота и за общата цена на кредита, която следва да се плати в срока на договора.Считат тази клауза и за неравноправна в частта й относно предоставянето и връщането на кредита в швейцарски франкове, тъй като въвежда значително неравновесие във взаимните права и задължения на страните в ущърб на кредитополучателите.

Ответниците навеждат доводи, че клаузите на чл.3, ал.5 и на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 2007г.попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10. и т.12 от ЗЗП като дават право на банката-ищец да променя едностранно условията на договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора.Считат, че от договора не става ясно как се формират елементите на базовия лихвен процент/БЛП/,като един от компонентите определящи приложимия лихвен процент.Считат, че в договора не е предвидена възможност за потребителя да го прекрати без насрещни неблагоприятни последици /допълнителни такси, лихви и др./,каквато защитна клауза за потребителя е предвидена в Директива 93/13/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993г.

В отговора се твърди,че банката кредитор е въвела в отношенията си с кредитополучателите, т.нар.кръстосано превалутиране на швейцарски франк-лев-евро, без да са ясни за потребителя факторите и показателите водещи до промяна на курса, а от там, водещи и до неяснота относно евентуалните бъдещи изменения в размера на погасителните вноски, върху конкретния размер на главницата и този на лихвата, съответно в общия размер на дължимото.Считат, че това също води до неравнопоставеност между страните, както при договарянето, така и при изпълнението на произтичащите от договора задължения, както и до невъзможност да преценят реално какви са икономическите последици от сключването на договора.Поради това считат клаузата на чл.6, ал.2 от договора за неравноправна в частта, касаеща погасяването на кредита в швейцарски франкове, по см. на чл.143 ЗЗП. Считат, че ищецът се е възползвал от уговорената само в негова полза клауза, като едностранно е променял БЛП както и при последващите допълнителни споразумения, което е довело до неоснователно увеличаване на общото задължение по кредита чрез начисляване на почти двойно по-висок лихвен процент.Цитираните клаузи считат, че не са индивидуално уговорени, тъй като липсват конкретни уговорки за хипотезите, при които банката ще може едностранно да променя БЛП и поради това, че тези клаузи са част от типизиран договор за кредит на „***“АД, който е бил предлаган от банката на всички кредитополучатели, без възможност за договаряне.

В отговора се твърди също, че клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора е неравноправна,тъй като предвижда целият риск от промени и повишаване на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк да се понася от кредитополучателя.Според становището в отговора, банката която притежава специални знания за риска от валутно кредитиране, е следвало да поясни на потребителя, че избраният от него продукт е изгоден не по принцип, а само докато курса на франка не се променя и е принципно високо рисков за лице, получаващо доходите си в друга валута.За потребителя не е предвидена възможност да получи облекчения срещу поемането на риска от промяната на курса на валутата.За потребителя няма предвидена възможност да се преориентира към друга валута при значително повишаване на разходите по обслужване на кредита ,поради курсови разлики, което според ответниците, също е аргумент за това, че клаузата не е индивидуално договорена.Позовават се на решение на Съда на Европейския съюз С-119/17г. по повод преюдициално запитване касаещо чл.3, пар.1, чл.чл.4, пар.1 и 2 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО по въпроса за неравнопоставеността на клаузата, която възлага риска от валутната промяна изцяло в тежест на потребителя.В отговора се твърди,че по сключения договор за кредит и допълнителните споразумения към него не са приложени погасителни планове.Оспорват се представените допълнителни споразумения,като са изложени са доводи,че същите не са породили правно действие,тъй като са сключени с „***“АД.Ответниците считат,че от представените доказателства не е ясно , че това дружество има качеството на кредитор.В съдебното заседание на 11.05.2021г.ответниците чрез пълномощника им адвокат Е.М. от ПАК вземат становище,че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В останалите съдебни заседания ответниците и техния пълномощник не са се явили.