Определение № 24965 от 09.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24965 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110155348 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Искането за конституиране на трето лице – помагач на страната на ищеца "********" ООД /с предишно наименование ************** ЕООД/ е основателно, поради което същото следва да се конституира по делото.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаването на третото лице помагач да предостави, посочените в т.4 от доказателствените искания в исковата молба, документи.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

По искането за прилагане на ч.гр.д. № 2753/2025 г. по описа на РС - Монтана е основателно.

По искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и на съдебно счетоводна експертиза за отговор на посочените в исковата молба въпроси, съдът намира, че същите не се явяват необходими по настоящото производство, поради което исканията следва да се отхвърлят като неоснователни.

Исканията на ответната страна, формулирани в подадения чрез адв. С., отговор на исковата молба, с правно основание чл.190, ал.1 от ГПК, следва да бъдат оставени без уважение.

Следва да се приемат представените от ответницата към подадената лично от нея, молба с вх.№17711/21.01.2026г., писмени доказателства.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

По отношение на искането на ищеца за издаване на ИЛ, за сумите по заповедта, чиято дължимост се твърди, че е признала ответницата по делото, настоящият съдебен състав счита, че ИЛ за сумите, за които издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила, следва да бъде издаден от заповедния съд, а не от съда, разглеждащ исковото производство, тъй като тези суми не са част от спорния предмет по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на изпълнителен лист за сумите по заповедта, чиято дължимост се твърди, че е признала ответницата по делото, респ. за които издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК "********" ООД /с предишно наименование ************** ЕООД/ като трето лице- помагач на страната на ищеца „*******************“ ЕАД.

ЗАДЪЛЖАВА "********" ООД /с предишно наименование ************** ЕООД/, да предостави, посочените в т.4 от доказателствените искания в исковата молба документи, свързани с разпределението и отчитането в процесния недвижим имот, за исковия период.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба, както и към молба с вх.

№17711/21.01.2026г., писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2753/2025 г. по описа на РС - Монтана.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2026 г., от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

196,44 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025г., ведно със законна лихва за периода от 17.10.2025 г. /подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2023 г. до 15.10.2025 г. в размер на 33,33 лева., както и 10,32 лева -мораторна лихва за периода от 16.07.2023 г. до 15.10.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******************************. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45 дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, 2 че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за част от сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, тъй като за другата част ответницата била признала тяхната дължимост и заповедта за изпълнение била влязла в сила.

Претендира разноските по производството.

Преди размяната на книжата по делото, от ответницата лично е постъпила молба с вх.

№17711/21.01.2026г., с която същата изрично е признала дължимостта на процесните вземания и е приложила сключено с ищеца споразумение, в т.ч. и за сумите, предмет на настоящото производство. След като й е връчен препис от исковата молба по реда и в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор чрез упълномощен процесуален представител - адв. С., с който отговор се оспорват исковете по основание и по размер. Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на делото. Отправя се и искане да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните, за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода на исковия период е доставил реално топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава– изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.

В тежест на ответницата е да докаже възраженията си в т.ч. за настъпила погасителна давност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3