Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14474 от 13.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25946/2022
Вид
Решение № 14474
Подписан
13.12.2022
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 44, ал. 1 · Правилник за вписванията
  • чл. 45 · Правилник за вписванията

РЕШЕНИЕ

№ 14474 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110125946 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу И. Й. Ж. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите с искане да се признае за установено, че И. Й. Ж. дължи на Фирма сумата от 1713.76 лв., представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в /административен адрес/, клиентски № ******** за периода от 09.05.2017 г. до 10.06.2021 г., ведно със законна лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57709/2021 г., по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на Фирма. Поддържа, че титуляр на партидата е ответникът, като последният е потребител на ВиК услуги и че за процесния период са му доставени ВиК услуги, като купувачът не заплатил дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на сумата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната моли за уважаване на исковете и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу него искове, като неоснователни.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Посочва. че клаузите в общите условия били неравноправни. Оспорва претенцията като недоказана, както и нейният размер. Поддържа, че липсват документи за техническа годност на водомерите. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получени ВиК услуги на процесния адрес.

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Представена е справка от Служба по списвания – София за периода 01.01.1998 г. до 07.05.2021 г. по лице на И. Й. Ж., от която се установява, че ответникът притежава ½ ид. ч. от недвижим имот в гр. София придобит посредством дарение на 20.12.2007 г., представляващ /административен адрес/

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. В настоящият случай се установи, че през исковия период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК усуги, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В последната е посочено вписването на договор за дарение на процесния имот на името на И. Й. Ж., като същият е отбелязан като дарен заедно с Росица Друмева Тодорова. Доколкото липсват твърдения и доказателства процесния имот да е в режим на съпружеска имуществена общност с другия надарен, следва да се приеме наличие на обикновена съсобственост при равни квоти, поради което, представената справка удостоверява правото на собственост на ответника за 1/2 ид. част от имота.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията 2 или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.

Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998 г. до 07.05.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено.

Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиКуслуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция Софийски районен съд приема за доказано, че ответникът е потребител по отношение на 1/2 ид. част от имота на предоставяните от ищцовото дружество услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.

Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.

Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 3 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване /вила, бунгало и др./, жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.

По делото е приета комплексна съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че процесният имот бил водоснабден, като ищецът е предоставял ВиК услуги до него, като количеството доставени ВиК услуги за исковия период е 760.507 куб. м.

Съгласно техническата част дължимите суми за предоставените услуги били на стойност 1713.76 лв., която била определена в съответствие с предоставените количества и утвърдени от КЕВР цени. От счетоводната част на приетата комплексна експертиза се установява, че размерът на непогасените задължения за процесния период възлизали на 1713.76 лв. за предоставени ВиК услуги. С оглед на гореизложеното стойността на потребените ВиК услуги за периода от 09.05.2017 г. до 10.06.2021 г., възлиза на 1713.76 лв., доколкото ответникът е собственик на ½ ид. ч. от имота, същият ще следва да отговаря за сумата от 856.88 лв., в който размер предявения иск се явява основателен.

С оглед своевременното релевирано възражение за погасяване на процесните вземания по давност, то същото следва да бъдат разгледано.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за предоставена услуга по доставяне на вода са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.