Решение № 218 от 04.08.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Б., 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 202618*00209 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на обжалване е Заповед за задържане на лице рег. № **/20.03.2026 г., издадена от М. П. П., на длъжност мл.криминалист „разузнавач“ в група КП при РУ Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е задържано лицето П. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „В.

Л.“ № *, вх.*, ет. *, ап. *.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Полицейския орган в РУ Б. – М. П. П., редовно призован, не се явява. Депозирал е молба, в която сочи, че поради служебна ангажираност, не може да присъства в съдебното заседание, изразява становище за потвърждаване на издадената от него заповед за задържане.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за задържане на лице рег. № *-*/20.03.2026 г., издадена от М. П. П., на длъжност мл.криминалист „разузнавач“ в група КП при РУ Б., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е задържано лицето П. Б. С., ЕГН:

**********, за това, че при извършена полицейска проверка на 20.03.2026 г., около 08,30 часа, на обитавания от него адрес, находящ се в гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, са установени голяма сума пари, златни накити, тефтери и лични карти, с което си действие осъществява признаците на състава на престъпление по чл. 167, ал. 3 НК, и във връзка с образувано Досъдебно производство № 76/2026 г. по описа на РУ Б..

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че лицето е задържано във връзка с образувано ДП № 76/2026 г. по описа на РУ Б., за престъпление по чл. 167, ал. 3 НК.

В заповедта е отразено, че П. С. е задържан на 20.03.2026 г. в 12,15 часа и е освободен на 21.03.2026 г. в 09,20 часа.

П. С. е подписал декларация, в която е посочил, че няма здравословни проблеми, желае адвокатска защита по свой избор и за своя сметка, желае член от семейството му да бъде уведомен за задържането, няма необходимост от спазване на режим и вземане на медикаменти.

Представен е протокол за личен обиск на лице от 20.03.2026 г., при който у С. не са били намерени вещи и предмети.

По делото са представени заверени преписи от образуваното и водено ДП № 76/2026 г. по описа на РУ Б. – уведомително писмо за образуване на ДП, протокол за претърсване и изземване, протоколи за разпит на свидетели.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 140, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

При осъществяване на проверката на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол относно неговата 2 законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК, в какъвто смисъл е и Решение № 6213/23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 г. на ВАС.

Съгласно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При налагане на принудителна административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура, административно, функционално и йерархически, принадлежат. Издателят на обжалваната заповед заема длъжността „разузнавач“ в група "КП" при РУ Б., поради което има качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл, обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия, осъществени в съответния териториален обхват.

Оспорваната заповед е издадена в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържаният е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

На следващо място съдът намира, че атакуваният акт е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане. В заповедта е посочено и правното основание за задържането, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, доколкото при изготвянето й са посочени данни за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 НК по време, място, обективни елементи от състава и съпричасност на 3 задържания С. към инкриминираното деяние, както и това, че е образувано ДП № 76/2026 г. по описа на РУ Б..

Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, съдът приема за неоснователни. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. В разписката към заповедта се съдържа подпис на задържаното лице, заповедта е връчена на лицето срещу подпис. Заповед за задържане на лице № **/20.03.2026 г. е издадена на 20.03.2026 г., като жалбата срещу заповедта е подадена в РС – Б. на 06.04.2026 г., По делото са представени две копия на процесната заповед. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, като е било налице предостатъчно време за запознаване със заповедта по делото.

Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. По делото е приложена от страна на административния орган саморъчно попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. От декларацията става ясно, че на задържания са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. С. собственоръчно е подписал екземпляр от заповедта. С оглед изложеното следва да се приеме, че административно производствените правила при издаването на обжалваната заповед са били спазени.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В нормата на чл.

72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да осъществяват правомощията си по задържане, едно измежду които е когато има данни, че лицето е извършило престъпление.

По правната си същност административната мярка "задържане за срок от 24 часа", чиято правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 72-75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде 4 проведено предварително разследване. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

От доказателствата по делото е видно, че към момента на задържането са съществували данни, според които спрямо жалбоподателя е било налице обосновано предположение, че е съпричастен към извършването на конкретно престъпление, за което е било образувано ДП ДП № 76/2026 г. по описа на РУ Б.. Достатъчно е наличието на данни, водещи до обосновано предположение, а не на несъмнени доказателства за извършено престъпление. За прилагане на процесната ПАМ, не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК.

За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. По тази причина, дори образуваното впоследствие досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящото производство и поради това не влияят върху материалната законосъобразност на издадената заповед за задържане. В този смисъл възраженията в жалбата, свързани с липсата на конкретни данни, че задържането е извършено с оглед обществения интерес, който интерес независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личнатасводоба, се явяват неоснователни.

Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон, поради което не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС). Съгласно чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. Разпоредбата на чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.

5

Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право. В случая мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е спазена регламентираната процедура, включително задържаният е бил освободен в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период от 24 часа, тъй като е задържан в 09,30 ч. на 20.03.2026 г. и освободен в 09,20 ч. на 21.03.2026 г.

Обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона - да се предотвратяват и разкриват престъпления, което допуска временно да се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като ПАМ е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване опасността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. Точно такъв е бил и настоящият случай.

От доказателствата по делото се установява, че в рамките на деня, когато е образувано досъдебното производство – 20.03.2026 г., П. С. е установен като възможен извършител на престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК, като в рамките на 24-те часа, през които жалбоподателят е бил задържан, са провеждани конкретни процесуално-следствени действия - претърсване и изземване, но дори и такива действия да не са били извършвани, това според съда не разколебава извода за законосъобразност на издадената заповед.