Решение № 4 от 09.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500470 по описа за 2025 година

С Решение № 212/04.08.2025 г. по гр. д. № 419/2025 г. Габровският окръжен съд отхвърлил предявения от Д. Х. Г. от гр. Елена иск с правно осн. чл.2б ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ответниците Окръжен съд - Велико Търново и Районен съд - Горна Оряховица, в размер на 26 000 лв. за нарушаване на правото й на разглеждане на гр. д. №2320/2024 г. на ГОРС и гр. д.

№1120/2024 г. на ВТОС в разумен срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Осъдил Д. Х. Г. от гр. Елена да заплати на Окръжен съд - Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата Д. Х. Г. с оплаквания, че същото е невалидно, недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищцата и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Твърди нищожност на решението поради липса на мотиви. Решението е недопустимо, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна. Твърди допуснати процесуални нарушения във връзка с правната квалификация на претенцията и разпределението на доказателствената тежест. Съдът е следвало да се отведе поради 1 наличието на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като е ответник по предявени от ищцата искове. Моли съда да прогласи нищожността на решението, да го обезсили, респ. да го отмени и върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда или да го отмени и да уважи изцяло исковата претенция.

В писмения си отговор ответникът по жалбата Окръжен съд – Велико Търново, чрез пълномощника М. Велев – съдебен помощник, оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноски. В писмено становище, представено в съдебно заседание, ответникът по жалба поддържа изразеното в отговора становище.

В съдебно заседание пред въззивния съд Апелативна прокуратура – Велико Търново чрез прокурор М. О. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и правилен. Моли съда да го потвърди.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно, допустимо и правилно.

Ищцата Д. Х. Г. е предявила против ответниците Районен съд – Горна Оряховица и Окръжен съд – Велико Търново иск за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №2320/2024 г. на РС-Г. Оряховица и гр. д. № 1120/2024 г. на ВТОС в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 04.10.2024 г. е предявила иск пред РС – Елена, който с определение от 07.10.2024 г. е изпратил делото на ГОРС. За съдиите от ГОРС са били налице основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Съдът е допринесъл за забава на делото. Поради увеличение на иска делото е изпратено на ВТОС, за когото също са били налице основанията за отвод, но въпреки това делото е било насрочено в открито съдебно заседание. Твърди, че е нарушен принципът за разумна продължителност на делото, в резултат на което претърпяла неимуществени вреди-накърнено чувство за справедливост, гняв, обида, хроничен стрес, нарушен сън, тревожност, депресия, раздразнение. Позовава се на практика на ЕСПЧОС, според която не било необходимо активно поведение, за да се приеме, че пострадалият действително е изживял негативни емоции при продължаване на съдебното производство извън рамките на разумния срок.

2

Ответникът РС - Горна Оряховица е оспорил предявените искове като неоснователни, тъй като образуваното пред него гр. д. №2230/2024 г. е продължило един месец и четири дни. След увеличение цената на иска от ищцата производството по делото е било прекратено и изпратено по компетентност на ВТОС.

Ответникът ОС- Велико Търново е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани. Общата продължителност на делото е четири месеца. Всички актове са постановени в кратки срокове.

Прокуратурата на Република България чрез ОП – Габрово е изразила становище за неоснователност на предявените искове.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

По предявен от Д. Х. Г. против РС – Елена и РС – Велико Търново иск с пр. осн. чл.

2б от ЗОДОВ на 04.10.2024 г. в РС – Елена е било образувано гр. д. № 417/2024 г., прекратено на осн. чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и изпратено на РС – Горна Оряховица.

Делото е постъпило в Районен съд – Горна Оряховица на 18.10.2024 г. и в същия ден е било образувано под № 2320/2024 г. В периода 18-21.10.2024 г. са постановени отводи от двама съдии След преразпределение на делото, с разпореждане от 22.10.2024 г. определеният съдия-докладчик е оставил исковата молба без движение с указания за внасяне на дължимата ДТ. След отстраняване на нередовностите, с разпореждане от 25.10.2024 г. съдът е разпоредил размяна на книжата. С определение от 22.11.2024 г. е оставил без уважение направеното от ищцата искане за отвод. Поради направено от ищцата увеличение цената на иска от 5 300 лв. на 26 000 лв. съдът е прекратил производството по делото и на 05.12.2024 г. го изпратил на родово компетентния съд – ОС - Велико Търново.

В Окръжен съд – Велико Търново делото е постъпило на 10.12.2024 г. и е било образувано в същия ден под № 1120/2024 г. С разпореждане от 03.01.2025 г. исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на нередовности, включително за представяне на доказателства за провеждане на процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ.

С определение от 09.01.2025 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание за 04.02.2025 г., като е изготвил доклад и се е произнесъл по направените доказателствени искания. В съдебно заседание на 04.02.2025 г. съдът се е произнесъл по направено от ищцата искане за отвод като го оставил без уважение и отложил делото за 18.03.2025 г. за събиране на доказателства (разпит на посочен от ищцата свидетел). На 17.03.2025 г. ищцата е подала молба по чл. 255 от ГПК за определяне на срок при бавност, която е била оставена без уважение с Определение от 21.03.2025 г. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 144/2025 г. В съдебно заседание на 18.03.2025 г. ищцата отново е направила искане за отвод на докладчика, което е оставено без уважение от съда. Свидетелят не е бил доведен, с оглед на което е бил заличен. Съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищцата и е дал ход на устните състезания. С 3

Решение № 188/09.04.2025 г. предявените искове са били отхвърлени като неоснователни. На 14.04.2025 г. по делото е постъпила въззивна жалба против решението, която с разпореждане от 17.04.2025 г. е била оставена без движение до внасяне на ДТ. След отстраняване на нередовностите е била разпоредена размяна на книжата.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от ищцата Д. Х. Г. против ответниците Районен съд – Горна Оряховица и Окръжен съд – Велико Търново иск за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №2320/2024 г. на РС-Г.

Оряховица и гр. д. № 1120/2024 г. на ВТОС в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. На осн. чл. 272 от ГПК съдът изцяло споделя мотивите на обжалвания акт и препраща към тях.

По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно - чрез свои действия или бездействия ответниците да са причинили забавяне при разглеждането на образуваното пред тях производства. То е било висящо пред РС – Г. Оряховица в периода 18.10.2024 г. – 05.12.2024 г. – по-малко от два месеца, а пред ОС – Велико Търново - в периода 10.12.2024 г. - 09.04.2025 г. - в рамките на четири месеца. Делото е било своевременно насрочено в открито съдебно заседание, по всички искания на ищеца съдилищата са се произнасяли своевременно и по начин, обезпечаващ разглеждане на делото в кратки срокове. Предвид това, делата са разгледани в разумен срок, съответно – претенцията за обезщетяване на осн. чл. 2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователна. Единствена причина за периода, в който делата са разглеждани от ответните съдилища, са действията на самата ищца по неколкократно отправяните необосновани искания за отвод на съдебните състави и по изменение размера на предявения иск, което е довело до промяна на родовата подсъдност на делото.

С оглед на всичко изложено предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, както е приел и първоинстанционният съд.

Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на спорното право, разпределил е доказателствената тежест за релевантните по делото факти между страните по делото, обсъдил е всички доказателства по делото, както и относимите доводи и възражения на ищеца.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно - неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от 4 съда процесуални нарушения.

Жалбоподателят-ищец не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Габрово, и впоследствие сочи това обстоятелство като основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.

Предвид горните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по въззивната жалба –Окръжен съд – Велико Търново следва да бъдат присъдени разноски в размер на 51.13 евро (равностойността в евро на 100 лв.), представляващи възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за осъществената пред настоящата инстанция защита от упълномощения съдебен помощник.

Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 212/04.08.2025 г. по гр. д. № 419/2025 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Д. Х. Г. от гр. Елена, *********, с ЕГН ********** да заплати на Окръжен съд - Велико Търново разноски по делото в размер на сумата 51.13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 09.01.2026 г.