Определение № 5161 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5161 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100101895 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по следните искове:

- предявен от П. С. В. против Е. К. Г. установителен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от дата 22.05.2023 г., обявено с протокол от 20.10.2025 г. на нотариус Р.Б с рег. № 435 в НК и район на действие РС-Стара Загора, с което С.В.С е завещал на ответницата Е. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, евентуално съединен с искове за унищожаване на същото завещание поради неспособност за завещаване, на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, евентуално – поради грешка, на основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. първо от ЗН, евентуално – поради измама, на основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. трето от ЗН евентуално – поради насилие, на основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. второ от ЗН, обективно кумулативно съединен с

- предявени от П. С. В. против Е. К. Г. и С. И. И. пасивно субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № **********.821, ведно с построената в него сграда с идентификатор № **********.821.1, по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 66, том 1, рег. № 12394, дело № 271 от 2000 г. на нотариус Л.Г с рег.

№ 116 в НК и наследствено правоприемство, и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху имотите.

С уточнителна молба вх. № 30837/25.09.2026 г. ищцата е посочила, че стойността на завещаното с процесното универсално завещание движимо и недвижимо имущество възлиза на 2 200.25 евро. С последваща молба вх. № 32672/09.10.2026 г. е уточнила, че данъчната оценка на процесните недвижими имоти (земя и сграда) възлиза на 2 602.10 евро, съобразно приложено към молбата удостоверение, издадено от Община Аксаково.

Съдът намира следното:

1

Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Разпоредбата на чл. 104 ГПК определя подсъдността на окръжен съд, за която значение има цената на предявените искове, ако те са оценяеми .

Така на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. (12 782.30 евро), с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, както и исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. (25 564.59 евро) – чл. 104, т. 4 и т. 3 от ГПК.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, за която съдът е длъжен да следи и служебно – арг. от чл.119, ал. 1 ГПК. Според чл. 118, ал. 2 от ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

В настоящия случай е предявен установителен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на универсално саморъчно завещание, евентуално съединен с искове по чл. 43, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗН за унищожаване на същото завещание и кумулативно съединен с искове за собственост на недвижими имоти по чл. 108 ЗС.

Според т. 1А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Последното е посочено от ищеца в размер на 2200.25 евро, тоест е под 25 000 лв. (12 782.30 евро) и предявеният иск за прогласяване нищожността на завещанието не попада в приложното поле на чл. 104, т. 4 от ГПК. Затова и на основание чл. 103 от ГПК същият е подсъден на районния съд като първа инстанция. По същите аргументи на районния съд са родово подсъдни и евентуалните искове за унищожаване на универсалното завещателно разпореждане.

Обективно кумулативно съединените искове за собственост по чл. 108 ЗС имат за предмет недвижими имоти - ПИ с идентификатор № **********.821 и построена в него сграда с идентификатор № **********.821.1, чиято данъчна оценка възлиза общо на 2602.10 евро.

Следователно цената на тези искове, равняваща се на данъчната оценка на имотите съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, е под 50 000 лв. (25 564.59 евро) и по арг. от чл. 104, т. 3 и чл. 103 от ГПК родово компетентен да ги разглежда отново е районният съд.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, производството пред Окръжен съд – Варна следва да бъде прекратено и делото - изпратено на родово компетентния съд, какъвто се явява Районен съд – Варна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1895/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна, VII-ми състав, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 103 от ГПК.

2

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищцата.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата, чрез процесуалния й представител адв. С. Б., на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3