Решение № 255 от 25.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000167 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260134 от 29.12.2021 г.,постановено по т.д.№13/2021 г. по описа на О.С.-Х.,е осъден ответника „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищеца Ж. М. М. с ЕГН ********** сумата от 6000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 27.01.2018 г. в гр.Х. ПТП,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-27.01.2021 г. до окончателното й изплащане,като за разликата до пълния предявен размер от 166 000 лв. предявеният по делото иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение е осъден ищеца Ж. М. М. да заплати на ответника „Д.З.“АД разноски в размер на 96,39 лв.,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,а ответното дружество е осъдено още да заплати по сметка на ОС-Х. държавна такса в размер на 240 лв.,както и разноски за вещи лица в размер на 650 лв.

1

Настоящото въззивно производство е образувано на основание подадена от „Д.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* въззивна жалба,с която решение №260134 от 29.12.2021 г.,постановено по т.д.№13/2021 г. по описа на О.С.Х.,се обжалва в осъдителната му спрямо дружеството-жалбоподател част,т.е. в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и е осъдено да заплати по сметка на ОС-Х. държавна такса и разноски за вещи лица в горните размери.Жалбоподателят счита,че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на мате,както и поради необоснованост.Счита,че съдът неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводите на страните по делото,както и че не е разгледал в нужната пълнота възраженията на ответника срещу основателността на претенцията,в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на иска в така уважения му размер.Незадълбоченото и неизчерпателно разглеждане на доводите му срещу основателността на иска ответникът-жалбоподател намира за съществено процесуално нарушение.Заявява,че продължава да счита за недоказано в нужната пълнота наличието на всички нежни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендирания от ищеца и уважен от съда размер.Поддържа в този контекст,че съдът е отдал твърде малка тежест на приноса на ищеца за настъпване на процесните вреди.Посочвайки,че като се сумират доказаните по делото факти,изразяващи се в неизползването на обезопасителен колан от ищеца по време на пътния инцидент,в неговото съзнателно и волево качване и пътуване в МПС,управлявано от водач в състояние на тежко алкохолно опиянение,а също и в пътуването в автомобил,управляван с повече от два пъти по-висока скорост от максимално разрешената за процесния участък от пътното платно,като ищецът е можел да поиска да слезе от МПС по всяко едно време,жалбоподателят счита,че в случая е налице безпрецедентно безотговорно и рисковано поведение от страна на ищеца към собствената му безопасност,което обуславя по-голям от определения от съда принос.Счита,че реално при тези обстоятелства няма риск от настъпване на ПТП,а бъдещо сигурно събитие.

Наред с гореизложеното,дружеството-жалбоподател намира уважения 2 размер на иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни билки и страдания,както и на утвърдената съдебна практика в тази насока,относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.В тази насока поддържа и довода,че при ищеца е доказана само една телесна повреда от процесното ПТП и това са травмите в областта на главата,които са лекувани успешно,за обичаен период от време и без остатъчни негативни здравословни последици.А относно останалите травми,които ищецът твърди,че е получил вследствие на процесното

ПТП,изразяващи се в затруднено уриниране,затруднено дишане,заболяване на ларингса и белези по гърлото,жалбоподателят счита,че е недоказана пряката причинно следствена връзка между тези травми и процесното ПТП.Счита още,че съдът неправилно е отдал твърде голяма тежест на заболяванията на уретрата и усложненията,свързани с ларигса,които е приел за косвени последици от ПТП.Развива и доводи,че определеното от съда обезщетение е в разрез с принципа за справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Поддържа,че с вече изплатеното от него на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 34 000 лв. за вредите,предмет на настоящото дело,е изпълнил в цялост задълженията си на застраховател.

На база горните аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно и да се постанови друго решение от настоящия съд,с което иска да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Ж. М. М. не е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба и не е взел становище по същата.

Третото лице-помагач на страната на ответното дружество-П. КР. П. също не е взел становище по въззивната жалба.

От страна на жалбоподателя не са представени писмени доказателства в настоящата инстанция и не са заявени доказателствени искания пред въззивния съд.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със 3 събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в така обжалваната му осъдителна част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част и в частност-че с тази част съдът се е произнесъл /чрез частично уважаване/ относно предявения по делото допустим осъдителен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който ОС-Х. се е произнесъл с частично обжалваното решение е предявен от Ж. М. М. против „Д.З.“АД с ЕИК ********* и е основан на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискано ответното дружество в качеството му на страна по застраховка „Гражданска отговорност“ №G O *********,сключена със същото дружество,с период на покритие от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.,сключена за лек автомобил марка „Б. ****“ с рег.№*******,с който на 27.01.2018 г. е причинено ПТП,при което на ищеца Ж. М. М.,като пътник в същото МПС,са причинени неимуществени вреди-болки и страдания,да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 166 000 лв. застрахователно обезщетение за същите вреди,формирана като 4 разлика между претендираната от ищеца пред ответника-застраховател сума в размер на 200 000 лв. застрахователно обезщетение и заплатената такава от ответното дружество в размер на 34 000 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Искът е основан на твърдения за настъпило на датата 27.01.2018 г. в гр.Х. ПТП,виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Б. ****“ с рег.№* **** **-П. КР. П. /който в хода на първоинстанционното дело е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника/.По повод на иска са изложени от ищеца и твърдения,че вследствие на процесното ПТП са му били причинени описаните в ИМ травматични увреждания,за които е предприето и съответно посоченото в същата молба лечение и в резултат на които ищецът е претърпял и търпи конкретно описаните от него неимуществени вреди-болки и страдания.Във връзка с иска ищецът е изложил и твърдението,че за лекия автомобил,управляван от виновния водач по време на пътния инцидент,е била сключена в ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“,която е била с период на покритие от 199.10.2017 г. до 18.10.2018 г. и е била действаща към момента на настъпване на произшествието.Според твърденията на ищеца,е налице влязла в сила присъда по НОХД №510/2018 г. по описа на РС-Х.,с която водачът П. КР. П. е признат за виновен за извършването на процесното ПТП от 27.01.2018 г. и причиняването на телесни увреждания на ищеца,а последният в изпълнение на изискванията на чл.380 от КЗ е уведомил ответника-застраховател за настъпилото застрахователно събитие и е поискал изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.По подаденото от ищеца заявление застрахователят образувал ликвидационна преписка №210654770 от 07.04.2020 г. и като краен резултат приел да изплати на ищеца обезщетение в размер на 34 000 лв. и предложил сключване на споразумение за това обезщетение,като наред с това приел и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Последният не пожелал сключването на предложеното му споразумение,считайки за занижен определения от застрахователя размер на обезщетението и изразявайки несъгласие с приетото от същия съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.С оглед на това ищецът е заявил,че на основание чл.432,ал.1 от КЗ претендира с предявения осъдителен иск исковата сума от 166 000 лв. като разлика между претендирания пред 5 застрахователя размер на обезщетението от 200 000 лв. и определения такъв от застрахователя,възлизащ на сумата от 34 000 лв.,за която сума ищецът е признал,че вече му е изплатена по банков път от ответника.

Ответникът изцяло е оспорил иска като неоснователен,развивайки доводите си за това в подадения от него писмен отговор на исковата молба.Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,основавайки същото на следните твърдения:че ищецът е пътувал в МПС без поставен предпазен колан и на следващо място,че е пътувал в МПС,управлявано от водач,който е бил в тежко алкохолно опиянение /с концентрация от 1,85 промила алкохол в кръвта/ и е управлявал МПС с повече от два пъти по-висока скорост от максимално разрешената за процесния участък от пътното платно.Заявил е и възражение,че иска за неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания,както и на утвърдената съдебна практика в тази насока,относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.Заявил е,че изрично оспорва пряката причинно следствена връзка между процесното ПТП и следните твърдени за получени от ищеца увреждания: затруднено уриниране,затруднено дишане,заболяване на ларинкса,белези по гърлото,и свързаните с тях лечения.Оспорил е и пряката причинно следствена връзка между процесното ПТП и твърдените за налични продължаващи силни болки,затруднено хранене,затруднено обличане,бързо изморяване,често главоболие и замайване,както и за продължаващ посттравматичен стрес.Заявил е е доводи за несъответствие на претендираното обезщетение с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.