Определение № 14043 от 31.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14043 гр. София, 31.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110135936 по описа за 2023 година

П. Ц. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ****************, чрез пълномощника си адв. А. Д. е предявила срещу "************** с ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: ***************** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за следното: Да се осъди ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 1 444 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 28.06.2023г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът с отговор в срок оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер.

Делото следва да се насрочи в съдебно заседание, поради което на осн. чл.

140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2024г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищцата.

ИЗИСКВА ответникът в 2-седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото документите, посочени в т. 2 от 1 доказателствените искания на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата П. Д. твърди, че на 07.11.2022г. между нея и ************** е сключен договор за потребителски кредит № 761205 към искане № 9139396 за отпускане на заем в размер на 1500 лв. с дата на първо плащане – 21.11.2022г., дата на последно плащане – 19.06.2023г., с обща сума за връщане в размер на 1738, 63 лв., с годишен процент на разходите на заема от 49, 61 %, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 05%. Твърди се от името на ищцата, че съгласно Приложение № 1 към погасителния план към посочения договор, към момента на сключването му ищцата дължи селдните суми: сума в общ размер на 2 944 лв., от които: главница в размер на 1500 лв., лихва в размер на 238, 63 лв. и неустойка в размер на 1205, 37 лв.

Ищцата твърди, че сключения от нея договор за заем е потребителски и е нищожен на основания, които подробно излага в исковата молба и които съгласно отговора на ответника са му станали известни, поради което съдът не следва да ги повтаря. Ищцата основава искането си на твърдението, че в разглежданият договор не е посочено какво точно се включва в годишния процент на разходите – напримернеустойката при непредставяне на обезпечение. Твърди се, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК като в основата на тези твърдения е сключената клауза на чл. 5 от договора предвиждаща обезпечение на кредита. В условията на евентуалност се твърди недействителност на клаузата на чл. 11, ал.1 от договора и на клаузата на чл.

3, ал.1, т. 7 от договора.

Ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит от 07.11.2022г. с клаузите посочени от ищцата, но оспорва всички твърдения за неговата нищожност. Счита, че ако се приеме, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, това не предпоставя нищожност на целия договор. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.

Пълномощникът на ищцата е депозирал и становище на отговора на исковата молба.

Ищцата следва да докаже: сключването на процесния договор за потребителски кредит и неговото съдържание; противоречието на размера на 2 възнаградителната лихва с добрите нрави; по-високият действителен размер на годишния процент на разходите. Следва да докаже, че оспорените клаузи от процесния договор противоречат на императивни норми на закона, уговорени са във вреда на потребителя; не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в т.ч. че те задължават потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

В тежест на ответника е да докаже, че процесната неустоечна клауза е уговорена индивидуално.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представени с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направени от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба, а на ответника и препис от 3 становището на ищеца по отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4