Решение № 79 от 09.06.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр. Лом, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. РА.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200083 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Н. Г. Б. от гр. Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ - Лом Наказателно постановление № 22-0294-001211 от 02.02.2023 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. В. И. от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 22-0294-001211 от 02.02.2023 г. на жалбоподателя Н. Б. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени 1 административни наказания „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, собственост на **, като при направена справка с ОДЧ се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация и не е регистрирано по надлежният ред.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 11.10.2022 г. с Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство Н. Б. закупил лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, от **.

Поради неспазване на изискването за пререгистрация на автомобила в двумесечен срок след покупко-продажбата, регистрацията му била служебно прекратена на 13.12.2022 г. На 18.12.2022 г. около 10:10 ч. в с. Ковачица, обл.

Монтана, на ул. „Осма“ служители на ЗЖУ – Монтана спрели за проверка въпросния лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, управляван от Б..

При направена справка с ОДЧ се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация. Затова бил сезиран св. * А. – служител на РУ – Лом, който пристигнал на място в с. Ковачица, установил самоличността на водача, отново направил справка с ОДЧ, откъдето била потвърдено, че управляваният от Б. автомобил действително е с прекратена регистрация. Затова на Б. е съставен АУАН от св. А. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 27.01.2023 г. с Постановление на прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-001211/02.02.2023 г., с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Н. Б. не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно 2 постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че Б. е управлявал въпросният лек автомобил. Безспорно е, видно от събраните по делото писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Той действително е закупил въпросния лек автомобил, но не е направил необходимото за да го регистрира на свое име и при извършената проверка в системата на КАТ като собственик е фигурирал Андрей Андреев. Затова водачът Б. е бил с представата, че МПС-то е с редовна регистрация. Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче собственикът

(жалбоподателят) не е уведомeн, каквото задължение имат контролните органи. Видно от приобщените като доказателства документи, Н. Б. по никакъв начин не е уведомен за прекратената регистрация на автомобила.

Единствено данните за прекратената регистрация са въведени в информационната система на МВР, но това само по себе си не е съобщаване по смисъла на АПК за настъпилия юридически факт. Затова и жалбоподателят не следва да се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил 3 длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран (особено след като регистрацията е прекратена няколко дни преди извършената му проверка).

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „ Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите . Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал.

1 от ЗДвП (както е възприето и в съдебната практика – Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин и др.).

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Б. виновно.

Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.

Вместо това на Н. Б. са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.

4

С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-001211 от 02.02.2023 г. на Началника на РУ - Лом, с което на Н. Г. Б. от гр. Лом, ул.

***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5