Решение № 187 от 10.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Васил А. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно дело № 20205330205660 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-005722 от 23.06.2020г., издадено от **, сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на П. А. Г., ЕГН **********, адрес: ** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178д от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното накaзателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Пловдив – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда от страната е депозирана писмена молба-становище, в която излага доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

С акт за установяване на административно нарушение от 01.06.2020г. при извършена проверка на 01.06.2020 г. около 14:10 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III

Обединител”, пред № 62, Общинска банка, е констатирано, че жалбоподателят П. А. Г., като водач на лек автомобил „Мазда 5“ с рег. № **, собственост на Л.Д. Г.а, е паркирал на място, определено за пътни превозни средства, обслужващо хора страйни увреждания, обозначено със съответния пътен знак.

1

Записано било от проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 98, ал. 2 т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал съставения АУАН с възражението,че е спрял пред „Общинска банка“ АД-Пловдив на аварийни светлини с цел да направи място, за да излезе друг автомобил.

Наказващият орган счел възражението на жалбоподателя за неоснователно и въз основа на съставения АУАН издал атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 98, ал. 2 т. 4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП, наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В съдебно заседание актосъставителят П.Б. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Според свидетеля и неговия колега, жалбоподателят бил паркирал автомобила на процесното място, бил е с преустановено движение, въпреки оправданието на последния, че само престоявал. Установява се, че няколко минути след констатиране на нарушението, ** на жалбоподателя излязла от банката. Същата нямала видими увреждания, не е предоставяна и информация за лице с такива проблеми, което да се ползва в случая от конкретното МПС за тази цел.

Съдът кредитира показанията на свид. Б., тъй като същите са дадени от лице, незаинтересовано от изхода на административнонаказателното производство, логични, последователни са и изцяло съответстват на писмените доказателства по делото.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 01.06.2020 г., около 14. часа жалбоподателят, като водач на МПС – лек автомобил „Мазда 5“ с рег. № РВ1364ВХ, е паркирал на място, определено за пътни превозни средства, обслужващо хора с страйни увреждания, обозначено със съответния пътен знак. За да приеме, че автомобилът е бил паркиран на такова място, съдът отчита показанията на свидетеля Б., който сочи, че процесният автомобил е бил паркиран на процесното място, с преустановено движение и че едва след няколко минути се появил другият пътник от колата, излизащ от банката, изчакван от жалбоподателя-водач. От тези факти може да се заключи, че не се касае за престой на МПС. Това е така, тъй като определението за престояващо пътно превозно средство е дадено в §1, т.44 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата. Съгласно него такова е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От доказателствата по делото се установява, че спирането е било за нуждата на друг пътник, който не просто е следвало да слезе или да се качи, а за да свърши работа в позиционираната наблизо банка. Не се спори, относно обстоятелството, че на конкретното място, определено за хора с трайни увреждания, е забранено да се паркира, сигнализирано с пътен знак Д1. Доколкото е доказано, че жалбоподателят няма и валидно разрешение за паркиране на места, предназначени за обслужване на хора с увреждания, 2 съдът счита че е доказано извършването на нарушение по чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП. Нещо повече по делото е наличен и снимков материал, който потвърждава констатираното нарушение.

Ето защо не се доказаха, поради което остават неоснователни твърденията на жалбоподателя, че бил престоявал с МПС, извършвайки маневра, за да предоврати ПТП.

Актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Правилно констатираното административно нарушение е подведено под материалната норма на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, според която паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

Правилно на основание чл.178д от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на редуциране от страна на съда.

Настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, не са допуснати съществени нарушения на материалния закон, поради което Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-005722 от 23.06.2020г., издадено от **, сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на П. А. Г., ЕГН **********, адрес: ** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178д от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3