Определение № 295 от 23.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. К., 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно гражданско дело № 20255100500133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 346/02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 101/2025 г., Районен съд – М. е оставил без уважение искането на В. Х. Б. от с. С., общ.

К., обл. К. за освобождаване от дължимите държавни такси и разноски по гр.д.

№ 101/2025 г. по описа на Районен съд – М..

Против така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от адв. А. А. от АК - П., пълномощник на В. Х. Б., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се посочва, че районният съд е отказал да освободи ищцата от разноски по делото (ищца по подадената насрещна искова молба, респ. ответник по подадената искова молба), тъй като била част от тричленно семейство и не била доказала липса на имущество.

Твърди се, че семейството на ищцата е тричленно – с малко дете, но това обстоятелство не било установено служебно от съд, нито са дадени указания на ищцата, че следва да докаже възрастта на детето. Не били дадени указания на ищцата да докаже липсата на имущество и липсата на трудови правоотношения, нито са били изискани такива справки от съда. Съдът бил пренебрегнал факта, че ищцата отглеждала детето си и нямала възможност да работи. Представителят на молителката изразява несъгласие с тълкуването, направено от първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК създавала привилегия за лица, за които е невъзможно да платят необходимите такси и разноски, а не за тези, които имат затруднение да ги заплатят. Според жалбоподателя, става въпрос за липсата на средства в конкретния момент в настоящият процес, като ищцата (молителката) се намирала в невъзможност да заплати държавната такса по делото. Отбелязва се, че дори и да разполага с някакви средства, то те са за изхранване на семейството. Нямало изискване ищцата (молителката) да доказва тези факти с писмени доказателства в производството чл. 83, ал.2 от ГПК, доколкото в посочената алинея било 1 регламентирано, че е достатъчна декларацията на ищцата, за която носи наказателна отговорност. Излага съображения, че месечната издръжка на тричленно семейство (с дете до 14 годни) в Република България към края на миналата година – 2024 г., е била 2653 лева, като семейството на молителката разполагало с 1800 лева месечно, т.е. по 600 лева на всеки член от семейството. Районният съд бил достигнал до неправилното заключение, че молителката може да отдели 239.42 лева от своя бюджет. Заплащането на държавна такса в този размер щяло да я постави на линията на бедност – 520 лева разполагаем доход на човек. За ищцата било невъзможно да заплати тази сума без да се лиши от основни ресурси, които да задоволят елементарните човешки нужди. При тези съображения процесуалния представител на ищцата В. Б. моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и ищцата да бъде освободена от държавна такса и разноски по делото.

Подадената частна жалба е връчена на насрещната страна, но няма подаден отговор.

Окръжният съд, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Въззивното производство е образувано по подадена частна жалба от адв. А. А., пълномощник на В. Х. Б.. С Определение № 206/09.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 133/2025 г. по описа на Окръжен съд – К., делото е върнато на Районен съд – М. за администриране, като е указано да бъде приложен документ, удостоверяващ връчване на обжалваното разпореждане на ответника по исковата молба и ищец по насрещната такава В. Б., с оглед преценка дали частната жалба е подадена в срок. Делото е постъпило в Окръжен съд – К., като посоченото указание не е изпълнено – не е представен документ, удостоверяващ връчването на разпореждането (преди подаването на частната жалба), като вместо това, последното е връчено на молителката В. Б..

Поради липса на документ, от който да се установи, на която дата обжалваното разпореждане е връчено на ищцата В. Б., настоящата инстанция приема, че жалбата е подадена в срок. Същата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, и срещу акт, които подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред Районен съд – М. е образувано по искова молба с вх. № 597/04.03.2025 г. от „АСВ“ ЕАД против В. Х. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на В. Х. Б., че дължи на „АСВ“ ЕАД следните суми: сумата от 2000 лева, представляваща платена главница на „К.“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2761397; сумата от 584.70 лева, представляваща възнаградителна лихва; сумата от 369.68 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва 2 за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на задължението.

От ответника е подадена насрещна искова молба с вх. № 1107/28.04.2025 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит с № 2761397/20.04.2023 г., сключен между В. Х. Б. и „К.“ ЕАД и прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 20.04.2023 г., сключен между В. Х. Б. и „А.Т.“ ЕООД и Договор за поръчителство сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД. Подадена е и молба за освобождаване от държавни такси и разноски от ищцата по насрещната искова молба В. Х. Б.. В молбата се излагат съображения, че последната е материално затруднено лице, не работи, за да гледа малкото си дете, а съпругът й успявал да припечелва на месец 1800 – 1850 лева. Изнасят се данни на НСИ относно общите разходи за домакинствата, на КНСБ относно месечната издръжка на тричленно семейство, както и данни за определената линия на бедност. С молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние от В. Х. Б..

С Разпореждане № 346/02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 101/2025 г., Районен съд – М. е оставил без уважение молбата на В. Х. Б. за освобождаване от държавни такси и разноски по гр.д. № 101/2025 г. по описа на същия съд.

За да постанови съдебния си акт, Районен съд - М. е приел, че представената декларация е непълна, тъй като не са посочени доходите на съпруга на ищцата на какъв размер възлизат. Не били представени и доказателства, че същата е безработна; че няма декларирани недвижими имоти; че тя или член на семейството й страда от заболяване, което да налага постоянни разходи за лечение; както и други писмени доказателства, които да водят до извода, че не може да си позволи заплащането на дължимата държавна такса в размер на 239.42 лева. Решаващият със е посочил, че разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК създава привилегия в полза на лицата доказали невъзможност, а не само затруднение за заплащане на дължимите такси и разноски. Съдът е приел, че по отношение на искането за освобождаване от разноски преценката следва да бъде извършена след определяне на техния размер. При тези съображения, Районен съд – М. е оставил без уважение молбата за освобождаване на ищцата В. Б. от заплащане на дължимите държавни такси и разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно по следните съображения:

Ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл.313 от НК, в която е посочила, че съпругът й получава месечен доход от 1850 лева; че тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество; че съпругът й притежава лек автомобил марка „С.“, модел „Т.“, произведен през 2005 г.; че тя и съпругът й не притежават дялове и акции в търговски 3 дружества и парични влогове; както и че тя й съпругът й, и лицата, на които осигуряват издръжка не страдат от заболявания, които да налагат постоянни разходи.

В молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК е посочено, че ищцата не работи, за да се грижи за малолетно дете.

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 т.1-7 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса.

Въззивният съд, като взе предвид, че ищцата е на 30 години, че тя и съпругът й не притежават недвижимо имущество и движимо имущество със значителна стойност, както и че семейството й се издържа единствено от получавания доход в размер 1850 лева, счита, че може да се направи обоснован извод, че ищцата В. Б. няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси в размер на 239.42 лева и разноските по делото.

В хода на производството не са представени доказателства, че ищцата има дете, за което се грижи, както се твърди в молбата, като това обстоятелство не е посоченото и в представената декларация, поради което настоящата инстанция приема, че семейството на ищцата В. Б. се състои от двама членове. Но и в този случай не се променя извода, че последната е в невъзможност да заплати държавните такси и разноски по делото. Ноторно известно е, че месечната издръжката (за първото тримесечие) на един човек за 2025 г. по данни на КНСБ възлиза на 1521 лева; че общите разходи (за първото тримесечие) за домакинство за 2025 г. по данни на НСИ възлизат на 5675.38 лева, т.е. 1891.79 лева месечно; както и че с Постановление № 328 от 30.09.2024 г. на Министерски съвет линията на бедност за страната за 2025 г. е определена на 638 лева. След като тези данни се сравнят с получавания общ доход от семейството на ищцата В. Б., възлизащ на 1850 лева месечно се установява, че заплащането на държавната такса и разноски по делото би я поставило в изключително затруднено финансово положение. В конкретния случай всеки един от членовете на семейството разполага с по 925 лева месечно, т.е. сума, която е доста под изчислената месечна издръжка на един човек от 1521 лева, като общият им доход е под минималните разходите, който едно домакинство извършва по данни на НСИ, а именно – сумата от 1891.79 4 месечно. Заплащане на дължимите такси и разноски по делото ще доближи молителката до линията на бедността от 638 лева. Следва да се посочи и, че сумата, с която разполага всеки един от членовете на семейството на молителката е под минималната работна заплата за страната – 1077 лева.

Недопустимо е достъпа до правосъдие да става за сметка на сериозни лишения, които следва да търпят страните при заплащане на такси и разноски.

В подадената декларация е посочено, че съпругът на молителката притежава лек автомобил, но предвид посочената година на производство – 2005 г., то същият не е на висока стойност, поради което не може да промени вече направения извод.

Действително по делото не са представени доказателства за установяване на декларираните обстоятелства, но това само по себе си не може да доведе до извод, че посочените в декларацията обстоятелства са неверни. В чл. 83, ал.2, т.2 от ГПК е регламентирано, че имущественото състояние се удостоверява с декларация, т.е. не е необходимо представянето на други доказателства, като следва да се има и предвид, че декларацията се подава под страх от наказателна отговорност в случай на посочване на неверни данни.