Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6448 от 21.06.2024, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 351/2024
Вид
Решение № 6448
Подписан
21.06.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Мария Ганева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 3, изречение първо · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 3, б. "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 6448

Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20247050700351 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е образувано по жалба на И. П. И., с [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адв. С. С. , срещу решение № 2153-03-11/02.02.2024 година на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 031-00-19330-3/14.12.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна, отказващо отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Релевира се материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са спазени правилата н чл. 9, ал.1, т.2 и 4 АПК, както и чл. 36 на цитирания кодекс. Не са изисквани данни от ТД на НАП-Варна али той е местно лице за целите на данъчното облагане . При произнасянето си административният орган е нарушил приложимите европейски правни норми, уредени в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Погрешна е тезата на ответника ,че центърът на негови жизнени интереси е Германия , защото той притежава собствено жилище в Република България, където живее и учи неговата дъщеря . Голяма част от социалните му контакти са в Република България. Твърди се, че не е подавал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица към компетентната институция на Федерална Република Германия. Неговата заетост в Германия е с временен характер. Той не е придобивал статут на постоянно пребиваващ във ФР Германия . Отправеното към съда искане е за отмяна на атакувания индивидуален административен акт, с връщане на заявлението за ново разглеждане. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания. В депозирани писмени бележки подробно се аргументира правната му позиция по спора.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, в депозиран писмен отговор на жалбата, както и в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакувания акт. Иска се от съда да остави в сила обжалваното решение , като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.04.2023 г. И. И. е подал заявление до директора на ТП на НОИ -варна за отпускане на парично обезщетение за безработица, посочвайки, че последното му трудово правоотношение е с работодател „Hotrex“GmbH – Германия, което е прекратено на 10.04.2023 г., като декларира, че за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване осигуряването – от м. 04.2022 до м. 04.2023 г. е работил за посочения немски работодател. Заявлението е било придружено от заявление за удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 – Германия за времето от 29.12.2015 г. до 05.03.2016 г. с работодател „Deva Asset Hotelmanagement“ GmbH – Германия и от 05.08.2016 г. до 10.04.2023 г. с работодател „Hotrex“ GmbH – Германия, като е посочено, че причината, поради която е прекратено трудовото правоотношение, е „уволнение от работодателя“. Във връзка с прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 г. И. е депозирал и декларация за определяне на пребиваването, с която е заявено, че през периода последната заетост на И. децата му и преобладаваща част от роднините му и социалните му контакти са живели в Република България, като притежава и собствено жилище в Република България /л. 63-67 от адм. преписка/.

На 24.04.2023 г. е било издадено разпореждане за спиране на адм. производство с цел събиране по служебен път на удостоверяване на осигурителните периоди и доходи на заявителя със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Федерална Република Германия / л. 61 от адм. преписка/.

На 26.09.2023 г. от компетентната институция на Германия е бил получен структуриран електронен документ СЕД U017, с който е потвърден осигурителния период на жалбоподателя от 05.08.2016 г. до 10.04.2023 г., като причината за прекратяване на трудовото правоотношение е „уволнение от работодателя“. В СЕД U004 е посочено, че осигурителният доход на жалбоподателя за периода 01.04.2021 г. до 10.04.2023 г. е в размер на 24 416,79 евро.

На 24.10.2023г. е било издадено разпореждане за възобновяване на производството /л. 44 от адм. преписка/.

Със заявление вх. № 302-7014/21.11.2023 г., рег. № 031-00-1933-2/22.11.2023 г. И. е декларирал, че е започвал работа, считано от 14.11.2023 г. /л. 42-43 от адм. преписка/.

Приложен към преписката нот. акт сочи , че на 29.12.2020г. И. И. е закупил апартамент в [населено място], [жк] ,[адрес] /л. 17-19/.

Според извлечение от информационните масиви на НЗОК И. е регистриран към общопрактикуващ лекар в [населено място] / л. 20 .

Според извлечение от регистъра на трудовите договори към НОИ последната трудова заетост на И. в България е от 13.11.2023г., а преди това - от 01.04.2016 г до 25.07.2016 г. /л. 21/.

Според приложено към преписката извлечение от НБД „Население“ И. е неженен, има майка , която живее в [населено място] , има и дъщеря , родена през 2002г. , чийто постоянен и настоящ адрес е [населено място] , [улица] , идентичен с адреса на нейната майка /л. 22-23/ .

На 05.10.2021 И. е променил постоянния си адрес от [населено място] , бул. „ „ № на [населено място] , [жк] , № , вх. , ап. /л. 24/ .

На 14.12.2023 г. с разпореждане № 031-001933-3 ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на И. П. И., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В мотивите си административният орган е посочил , че българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица, тъй като държавата-членка по пребиваването на лицето съвпада с държавата-членка по последната му заетост – Германия. Счетено е, че Република България не може да бъде определена за център на жизнените интереси на заявителя, поради обстоятелството, че И. е работил и пребивавал в Германия непрекъснато в периода от 05.08.2016 г. до 11.04.2023 г.

Това разпореждане е било връчено на И. на 19.12.2023 г. лично. На 02.01.2024 г. той е подал жалба по административен ред , в която е посочил погрешна преценка относно държавата по пребиваване.

Директорът на ТП на НОИ – Варна с решение № 2153-03-11/02.02.2024 г. е отхвърлил жалбата, приемайки за неоснователни оплакванията на И.. Посочил е правилно определена държава на пребиваване - Федерална Република Германия, тъй като лицето в продължение на 9 години без прекъсване живее и работи на нейна територия и не е бил икономически обвързан с Република България. Лицето е подлежало на социално осигуряване в Германия, което свидетелства за създадена дълготрайна и стабилна връзка с държавата-членка по последна заетост на лицето.

Решението е било връчено на И. на 06.02.2024 г. /л. 12 от адм. преписка/.

От свидетелските показания на Д. И. / майка на жалбоподателя/ се установява, че И. работи от 2016 г. в едно село в Германия , като готвач към детска кухня. По време на отпуските се връща в България , отсядайки при нея в [населено място] , общо около 20 дни годишно. Докато е в Германия , живее в предоставен апартамент от немския му работодател . Жалбоподателят е заминал за Германия, понеже е останал без жилище, след като се е разделил с жена, с която е живеел на съпружески начала до 2016 г. и от която има дъщеря. Заминал е в Германия, за да спести пари , за да си купи собствено жилище.

Свидетелката М. И. / сестра на жалбоподателя / посочва, че от 2015 г. И. работи в Германия , като всяка година се прибира четири-пет пъти общо за около 20 дни Пояснява, че преди той да си закупи жилище в [населено място], е отсядал или при майки си, или при сестра си , които живеят в [населено място]. Свидетелката заявява, че жалбоподателят има дъщеря, за която се грижи финансово .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С определение № 3243/29.03.2024г. съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата, а при нейното разглеждане по същество съдът прецени същата за основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Варна представлява изричен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Същото е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.

Обжалваният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

Лишено от основателност е оплакването на И. за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не всяко нарушение на разписаната административна процедура представлява съществено такова. След като адм. орган е събрал доказателства по пет от общо шест критерия по определяне пребиваване , пасивността му по събиране на данни за данъчно облагане не е съществен процесуален пропуск.

При изследване за материалната законосъобразност на атакувания изричен отказ съдът съобрази, че държава по произход на И. И. е Република България, а държавата по негова последна заетост при подаване на заявлението е ФР Германия. Тези две държави членуват в Европейския съюз, поради което към настоящия казус приложение намира регулацията на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и Регламент ЕО) № 987/2009 по неговото прилагане .

В персоналния обхват на Регламент № 883/2004г. попадат граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица /чл. 3/, а сред материалният му обхват попадат обезщетенията за безработица / арг. чл. 4 , б. „з“ от Регламента /.

Както бе посочено по-горе държавата по последна заетост на И. И. е Германия и същата по аргумент на чл.1, б“ т“ от цитирания регламент е компетентната държава-членка по конкретния случай.

Основен мотив на обжалвания изричен отказ е , че държавата по последна заетост на И. е и държава на негово пребиваване , поради което е неприложим чл. 65, §2 и 5 на Регламент № 883/2004 г.

Новелата на чл. 65, §2 от Регламент № 883/2004 г. гласи , че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата - членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване / чл. 65 , §5 от Регламента / .

Съгласно решение U3 от 12.06.2009 г. напълно безработно лице в съответствие с чл.65, §2 от Регламент № 883/2004г. е лице , което вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост / например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл / .