Определение № 542 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901138 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Т., представляван от адв. Г.

Г., срещу решение № 24 от 17.02.2025г. по в.гр.д. № 515/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е обезсилено решение № 228 от 03.06.2024г. по гр.д. № 178/2023г. на Окръжен съд – Хасково, VI състав, изменено с определение № 615 от 22.07.2024г., в частта, с която ЗК „Олимпик“ АД /в ликвидация/, със седалище гр. Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, е осъдена да заплати на Н. Д. Т. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.05.2018г., причинено от Н. Д. Т. като водач на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № Х 0112 КВ, както и сумата 1840 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, при условие, че Наделчо Д. Т. заплати на И. Д. Т. посочените суми, както и сумата 5134 лева – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА и разноски в размер на 2073,60 лева – държавна такса и 600 лева – възнаграждение за вещо лице, и производството по предявените обратни искове е прекратено.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, 1 както и е необосновано. Поддържа, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО” и той като водач на застрахования автомобил има право да иска от застрахователя да понесе неговата гражданска отговорност за обезщетяване на вредите от деликта. Твърди, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от него против „ОЛИМПИК” АД със седалище и адрес на управление в РКипър обратен иск, без да изпълни задълженията си да остави исковата молба без движение и на основание чл.129, ал.2 ГПК да му даде задължителни указания да представи разрешение или разпореждане на компетентния съд в Никозия, Кипър за започване на съдебно производство на територията на РБългария срещу застрахователя в несъстоятелност. Сочи, че първоистанционният съд е отказал да спре производството по делото до подаване и представяне на разрешение от компетентния кипърски съд въпреки направените от страните искания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Въпросът за допустимостта на обратния иск в случаите, когато от страна на съда по несъстоятелността на застарахователя, спрямо когото е започнато такова производство, не е представено разрешение за образуване на исковото производство в РБългария. Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с определение № 2711 от 18.10.2024г. по т.д. № 991/2024г. на ВКС, I т.о., определение № 2998 от 18.11.2024г. по ч.т.д. № 2164/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 50171 от 27.07.2023г. по т.д. № 2281/2017г. на ВКС, I т.о.

2. При образувано съдебно производство срещу чуждо застрахователно дружество /в случая ЗК „Олимпик” АД/, което е изпаднало в неплатежоспособност и спрямо което е открито производство по несъстоятелност пред съда по неговото седалище /областния съд в град Никозия, Кипър/, и когато директивите на Европейския парламент и на Съвета препращат към вътрешното законодателство на съответната държава, което предвижда, че откриване на съдебни производства срещу застрахователя в несъстоятелност е допустимо само след разрешение на съда по несъстоятелността, следва ли българският съд да положи процесуални усилия и да направи проверка за наличието на такова 2 разрешение за воденето на делото в РБългария, като даде указания на страните в исковото производство да ангажират доказателства за това обстоятелство или служебно събере необходимата информация?

3. Задължен ли е съдът в горния случай да остави исковата молба без движение по реда на чл.129, ал.2 вр. чл.127 ГПК и да даде указания и срок на ищеца по иска срещу застрахователя да представи доказателства за издадено разрешение от съда по несъстоятелността, съответно задължена ли е въззивната инстанция по вече решен такъв иск, констатирайки такъв процесуален пропуск на първоинстанционния съд, да обезсили решението и да върне делото с даване на задължителни указания за отстраняване на нередовностите на иска и проверка на неговата допустимост?

4. Следва ли в горния случай българският съд да спре производството по делото до снабдяване на ищеца по иска срещу чуждия застраховател в несъстоятелност с разрешение от съда по несъстоятелността за воденето на делото в РБългария?

Касаторът твърди, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът ЗК „Олимпик” АД, РКипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, представляван от адв. Д. С., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не отговорят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а отговорът им е обусловен от конкретните факти по делото. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че обратният иск на ответника Н. Д. Т. против ЗК „Олимпик” АД, РКипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ е предявен своевременно, но при наличие на процесуална 3 пречка за предявяването и разглеждането на обратния иск. Взел е предвид, че с решение от 12.11.2020г. по дело С-427/2019 Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“, съгласно чл.268, §1, б.“г“ от Директива 2009/138/ЕО, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, §1, б.“а“ от Директивата - на административните или съдебните органи на държавите-членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяването или процедурите по ликвидация. Посочил е, че когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директивата, и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства.

Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз, и има същото действие от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството.

Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение на последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от Директивата/, които също следва да бъдат спрени. В т.13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020г. по дело С-427/2019 е констатирано, че съгласно чл.220 от Закона за дружествата на Р К, когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.

Приел е, че на 26.09.2019г. по партидата на регистрирания в Република 4

България клон на дружеството – „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, е обявен акт на Областен съд на Никозия - Кипър – Решение от 30.07.2019г., постановено по иск №656/18, с който по отношение на ответника по предявения обратен иск – Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ и са назначени постоянни ликвидатори. Посочил е, че на основание чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим съгласно чл.624 от КЗ, с откриването на производство по несъстоятелност никое производство, включително производството по предявения обратен иск, разгледан от първостепенния съд, което не попада в посочените изключения в чл.292 от Директивата, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството без разрешение на съда по несъстоятелността /Областен съд - Никозия, Кипър/. Взел е предвид, че приетият за разглеждане в настоящото производство обратен иск е бил предявен на 27.04.2023г. от ответника Н. Д. Т. против Застрахователна компания „Олимпик“ АД – Кипър, по отношение на което вече е било открито производство по несъстоятелност, като няма данни това да е сторено с предварително издадено разрешение от съда по несъстоятелността. Поради това е достигнал до извод, че искът е предявен при наличие на процесуална пречка за предявяването му /открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника/, и липса на задължителна процесуална предпоставка /издадено предварително разрешение от компетентния съд по несъстоятелността/, с оглед на което предявеният иск е бил недопустим и не е следвало да бъде приет за разглеждане в настоящото производство. Изтъкнал е, че тези абсолютни процесуални пречки продължават да са налице, поради което производството по предявения обратен иск е недопустимо. С оглед на това е приел, че постановеното от първостепенния съд решение по този иск се явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството по предявения обратен иск да се прекрати.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора въпроси /първи въпрос и първата част от втори въпрос/, отнасящи се до допустимостта на предявен против ЗК „Олимпик” АД иск след откриване на производство по несъстоятелност пред съда по неговото седалище, са обсъждани от въззивния съд и са обусловили 5 решаващия му извод. По въпроса е формирана практика на ВКС – посочените от касатора и служебно известните на настоящия състав определение № 2711 от 18.10.2024г. по т.д. № 991/2024г. на ВКС, I т.о., определение № 2998 от 18.11.2024г. по ч.т.д. № 2164/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 50171 от 27.07.2023г. по т.д. № 2281/2017г. на ВКС, I т.о. определение № 2171 от 31.07.2024 г. по ч.т.д. 845/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 71 от 29.03.2021 г. по ч.т.д. 488/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 214 от 23.08.2022 г. по т.д. 1745/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 81 от 06.04.2021 г. по ч.т.д. 147/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO. С така формираната практика, при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С – 427/2019г. на СЕС, се приема, че с оглед разпоредбата на чл.624, ал.1 КЗ, вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, постановено по дело 655/18г. по описа на ОС – Никозия, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Прието е, че на основание разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл.624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл.292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което по отношение на посочените въпроси не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, изключва посоченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.