Решение № 273 от 26.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафина Арабаджиева при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Дафина Арабаджиева Търговско дело № 20255300900747 по описа за 2025 година

Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба, подадена на 15.12.2025 год. от „Найс 2002“ ЕООД против „Делукс Дент“ ООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество парична сума в общ размер на 92 026,95 лв., формирана като сбор от главница в общ размер на 72 899,79 лв., дължима по силата на договор за търговска продажба на стоки – медицински и зъболекарски инструменти, материали и консумативи и обезщетение за забавено плащане за период до 13.12.2025 год. в общ размер на 19 127,16 лв.

Ищецът посочва, че основният му предмет на дейност е „производство на медицински и зъболекарски инструменти, продажба, внос, износ, сервиз и ремонт на стоматологична, медицинска техника, материали, консумативи и зъботехнически услуги (след получаване на необходимите разрешителни лицензи), работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях“.

През 2023 г. ищцовото дружество има търговски взаимоотношения с ответното дружество, като за продадените и предадени стоки са издадени пет данъчни фактури, описани в исковата молба с номера 253, 254, 255, 256 и 257, всички издадени на 29.12.2023 год. С тях е фактурирана доставката на стоки под опис, като всяка фактура и комплектована с опис на продаваемите стоки, съдържащ наименование, количество, цена на дребно и обща сума, от която е направена 17% отстъпка. Върху общата цена с отстъпката е начислено ДДС.

Фактурите се посочва, че са издадени за сумите, описани в исковата молба и са на обща С.ст 126 339,79 лв.

Ищецът посочва, че поради непосочване на падеж на основание чл. 303а ТЗ сумите по 1 фактурите е следвало да се заплатят в срок до 12.01.2024 г.

Посочва, че ответникът е извършвал плащания в полза на ищеца в периода от 06.03.2024 год. до 06.10.2025 год. Общият размер на плащанията е 53 440 лв. С плащанията са погасени изцяло задълженията по фактура № 253, на С.ст 24 569,77 лв. и частично – задълженията по фактура № 25, която е на С.ст 24 530,41 лв., а остатъчният дълг по нея е 2530,41 лв. Така, остатъчният общ размер на дълга по фактури №№ 254, 255, 256 и 257,е идентичен с размера на претендираната главница.

Ищецът е отправил до ответника молба за потвърждение на размера на непогасените вземания към 31.07.2024 год. Ответникът е потвърдил пред ищеца на 16.08.2024 год., че има непогасени задължения към този момент в размер на 100 899,79 лв. След тази дата е извършил още няколко погасявания до коментирания общ размер.

Твърди се, че са отправяни многократни покани, но не е настъпило плащане в остатъчния размер.

На основание чл. 309а ТЗ с оглед забава на плащането се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа до 03.12.2025 г.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 309а ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. Исковата молба, ведно с приложенията към нея и съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на ответника. В двуседмичния срок за отговор, започнал да тече от прилагането на съобщенията по делото, такъв не е постъпил.

Липсва изразено от ответника становище по исковете и в рамките на проведеното на 23.06.2026 год. съдебно заседание, за което е призован при условията на чл.50, ал. 4 във вр. с чл. 47 ГПК. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Направено е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

След като съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е уважено, като едновременно с това е приключено и съдебното дирене.

Съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че се основа на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В тази връзка, доколкото са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, такова следва да бъде постановено, като исковете следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по 2 делото разноски. За разноските си ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, придружен с писмени доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. Разноските по настоящото дело се констатираха в размер на 1882,58 евро внесена държавна такса и 3476,78 евро договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ в настоящото производство или общо 5359,36 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Делукс Дент“ ООД, ЕИК 206625822, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 28 да заплати на „Найс 2002“ ЕООД, ЕИК 130773420, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Генерал Попов“ № 13А сумата от 37273,07 евро /равностойност на 72 899,79 лв./ - главница, дължима по силата на договор за търговска продажба на стоки – медицински и зъболекарски инструменти, материали и консумативи, представляваща сбор от непогасени главници по фактура № 3000000254/29.12.2023 г.; фактура № 3000000255/29.12.2023 г.; фактура № 3000000256/29.12.2023 г. и № 3000000257/29.12.2023 г. и сумата в общ размер на 9779,56 евро / равностойност на 19 127,16 лв./ - сбор от обезщетения за забавено плащане по всяка от фактурите за периода от 13.01.2024 г. до 13.12.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.12.2025 год. до окончателното плащане, както разноските в общ размер от 5359,36 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Присъдените суми да се преведат по банковата сметка, посочена от „Найс 2002“ ЕООД, а именно:*************, Обединена българска банка АД.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафина Арабаджиева при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Дафина Арабаджиева Търговско дело № 20255300900747 по описа за 2025 година

Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба, подадена на 15.12.2025 год. от „Найс 2002“ ЕООД против „Делукс Дент“ ООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество парична сума в общ размер на 92 026,95 лв., формирана като сбор от главница в общ размер на 72 899,79 лв., дължима по силата на договор за търговска продажба на стоки – медицински и зъболекарски инструменти, материали и консумативи и обезщетение за забавено плащане за период до 13.12.2025 год. в общ размер на 19 127,16 лв.

Ищецът посочва, че основният му предмет на дейност е „производство на медицински и зъболекарски инструменти, продажба, внос, износ, сервиз и ремонт на стоматологична, медицинска техника, материали, консумативи и зъботехнически услуги (след получаване на необходимите разрешителни лицензи), работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях“.

През 2023 г. ищцовото дружество има търговски взаимоотношения с ответното дружество, като за продадените и предадени стоки са издадени пет данъчни фактури, описани в исковата молба с номера 253, 254, 255, 256 и 257, всички издадени на 29.12.2023 год. С тях е фактурирана доставката на стоки под опис, като всяка фактура и комплектована с опис на продаваемите стоки, съдържащ наименование, количество, цена на дребно и обща сума, от която е направена 17% отстъпка. Върху общата цена с отстъпката е начислено ДДС.

Фактурите се посочва, че са издадени за сумите, описани в исковата молба и са на обща С.ст 126 339,79 лв.

Ищецът посочва, че поради непосочване на падеж на основание чл. 303а ТЗ сумите по 1 фактурите е следвало да се заплатят в срок до 12.01.2024 г.

Посочва, че ответникът е извършвал плащания в полза на ищеца в периода от 06.03.2024 год. до 06.10.2025 год. Общият размер на плащанията е 53 440 лв. С плащанията са погасени изцяло задълженията по фактура № 253, на С.ст 24 569,77 лв. и частично – задълженията по фактура № 25, която е на С.ст 24 530,41 лв., а остатъчният дълг по нея е 2530,41 лв. Така, остатъчният общ размер на дълга по фактури №№ 254, 255, 256 и 257,е идентичен с размера на претендираната главница.

Ищецът е отправил до ответника молба за потвърждение на размера на непогасените вземания към 31.07.2024 год. Ответникът е потвърдил пред ищеца на 16.08.2024 год., че има непогасени задължения към този момент в размер на 100 899,79 лв. След тази дата е извършил още няколко погасявания до коментирания общ размер.

Твърди се, че са отправяни многократни покани, но не е настъпило плащане в остатъчния размер.

На основание чл. 309а ТЗ с оглед забава на плащането се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа до 03.12.2025 г.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 309а ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. Исковата молба, ведно с приложенията към нея и съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на ответника. В двуседмичния срок за отговор, започнал да тече от прилагането на съобщенията по делото, такъв не е постъпил.

Липсва изразено от ответника становище по исковете и в рамките на проведеното на 23.06.2026 год. съдебно заседание, за което е призован при условията на чл.50, ал. 4 във вр. с чл. 47 ГПК. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Направено е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

След като съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е уважено, като едновременно с това е приключено и съдебното дирене.

Съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че се основа на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В тази връзка, доколкото са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, такова следва да бъде постановено, като исковете следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по 2 делото разноски. За разноските си ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, придружен с писмени доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. Разноските по настоящото дело се констатираха в размер на 1882,58 евро внесена държавна такса и 3476,78 евро договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ в настоящото производство или общо 5359,36 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ: