Решение № 357 от 07.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000912 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД чрез пълномощниците му адв. М.

С. и адв. И. Г. против решение № 1446 от 15.10.2025 г., постановено по т.д.

1876/2024 г. на СГС, ТО, VI-3 състав в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца срещу „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД:

- главен иск с правно основание чл.88, ал.1, изр. второ, вр. чл.82 З З Д за сумата 204 700 евро с левова равностойност 400 358,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на развален договор за производство и доставка на 10 /десет/ броя шаси-кабини Volvo FL 210 Нр 4x2R, обективиран в Проформа фактура №173 от 13.09.2021г., при условията на Оферта № BG2021000572-1, изразяващо се в разликата между уговорената продажна цена по посочения договор през месец април 2022 г. и платената продажна цена по Договор за покупко-продажба № 2023707 от 03.01.2023 г. с „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД и Договор за изработка и монтаж на усилени шперплатови надстройки с падащ борд на транспортни единици от 01.03.2023 г. с „БАЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД за изработка, доставка и монтаж на 10 /десет/ броя заместващи шаси-кабини и надстройки, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и -евентуален иск по чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД за 1 сумата 204 700 евро с левова равностойност 400 358,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че доклада е непълен и само формален, без конкретно и подробно да е разпредЕ. доказателствената тежест между страните, с което съществено са нарушени процесуалните правила.

За да отхвърли иска за обезщетение за вреди, съдът е приел, че ищецът не е доказал сключване на договорите с ответника с цел стопанската си програма за следващата година. Ищецът е следвало да докаже конкретни правоотношения с клиенти, свързани с необходимостта от доставка на конкретните товарни автомобили в определен срок и за опредени цели, с оглед реализиране определен финансов резултат. Не се установявало заложената цена по договорите за заместваща престация да е около средната пазарна за този вид стоки, не се е установило изпълнението на ответника да е обвързано с конкретни бизнес цели и облигационни задължения на ищеца.

Твърди, че отхвърлителните си мотиви съдът основава на недоказани твърдения, за които не е дал указания в доклада по делото, в нарушение на чл.146, ал.2 ГПК.

Неправилно съдът приел, при правилно установени факти, че на въззивника не му се следвало обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от развален договор или неизпълнен договор, в обема по чл.82 ЗЗД. Твърди, че по делото ищецът е доказал сключените заместващи договори с трети за спора дружества. Освен това, от писмените доказателства и приетата ССчЕ се установявало плащане по тези договори на цена в пълен размер, както и тяхното изпълнение - товарните автомобили са доставени според техническите спецификации. Доказан бил и размера на увеличената стойност за закупуването им, в общ размер на 400 358,40 лв.

Необоснован бил и извода на първоинстанционния съд, че не е доказана връзка между неизпълнението на въззиваемата страна и решението да бъдат взети сходни стоки от трето лице, т.е. нуждата от закупуване на процесните товарни автомобили. Твърди за доказан факта, че след като е станало ясно, че ответникът няма да изпълни в срок, ищецът е проучил пазара и е сключил договори за заместваща престация, в който смисъл са дадени свидетелски показания. Последващата сделка била сключена непосредствено след окончателно заявеното от Волво Груп България, че не възнамерява да изпълни договорите. В периода между писмото на ответника от 06.10.2022 г. и датата на сключване на договорите 2 03.01.2023 г., са изминали по-малко от три месеца, който период обхваща както годишно приключване, така и празници. Така че връзката между неизпълнението на въззиваемата страна и решението да бъдат взети сходни стоки от трето лице била категорично установена. Ищецът е нямало да сключи заместващите договори и да претърпи загуби, ако „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е доставил в срок и съобразно търговските условия 10 броя Volvo FL 210 Нр 4x2R с надстройка Palkit.

Поради това моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови ново, с което осъди „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да плати на жалбоподателя-ищец претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, на главно или евентуално основание.

Направил е доказателствени искания, които са уважени от въззивния съд.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ” ЕООД чрез пълномощника му адв.В. Н., в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

Счита за неоснователно твърдението за непълнота на доклада и неправилно разпредЕ. доказателствена тежест. На ищеца било указано да докаже елементите от фактическия състав на предявените искове, един от които е наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и длъжниквото неизпълнение. Доказването на този факт несъмнено било в тежест на ищеца, но той не е представил доказателства в такава насока.

Излага и доводи против оплакванията за необоснованост на решението, като твърди, че такова нарушение не е налице.

Доколкото първоинстанционният съд е квалифицирал договора за доставка на шаси- кабини Volvo с надстройка като такъв за изработка, поддържа направеното в първата инстанция възражение на основание чл.265, ал.3 от ЗЗД за изтекла 6-месечна погасителна давност на предявения иск за разваляне на договора и за съответните последици от това. С обжалваното решение това възражение не било обсъдено от съда с оглед изхода на спора по исковете за вреди.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Предмет на въззивна проверка е решението единствено в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени като неоснователни 3 предявените от ищеца против ответника главен иск по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 204 700 евро с левова равностойност 400 358,40 лв., както и евентуално заявения иск по чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за същата сума.

Решението в осъдителната му част, с която е уважен предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на внесения аванс по договора в размер на 46 939, 92 лева не е обжалвано и е влязло в законна сила.

СГС е бил сезиран от „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД против

„ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ” ЕООД с обективно съединени искове както следва:

- по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД з а сумата 46 939,92 лева, представляваща заплатена от „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в проформа фактура № 173 от 13.09.2021 година и цитирана в последната оферта № B G 2021000572-1, с предмет производство и доставка на 10 броя шаси-кабини Volvo FL 210 Нр 4x2R с надстройка, който договор е развален с исковата молба;

- по чл.88, ал.1, изр. второ, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 204 700 евро с левова равностойност 400 358,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на развален договор за производство и доставка на 10 /десет/ броя шаси-кабини Volvo FL 210 Нр 4x2R, обективиран в Проформа фактура №173 от 13.09.2021г., при условията на Оферта № BG2021000572-1, изразяващо се в разликата между уговорената продажна цена по посочения договор през месец април 2022 г. и платената продажна цена по Договор за покупко-продажба № 2023707 от 03.01.2023 г. с „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД и Договор за изработка и монтаж на усилени шперплатови надстройки с падащ борд на транспортни единици от 01.03.2023 г. с „БАЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД за изработка, доставка и монтаж на 10 броя заместващи шаси-кабини и надстройки, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и

-евентуален иск по чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 204 700 евро с левова равностойност 400 358,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника били в трайни търговски отношения и във връзка с тях е сключил Договор за производство и доставка на 10 броя камиони Волво с надстройка при условията по оферта № BG 2021000572-1 на обща стойност от 638 000 евро /същата резултат от преговори между свързани със страните по делото дружества/, обективиран в Проформа фактура № 173 от 13.09.2021 година, издадена за авансово дължимото плащане от 46 939,92 лева с ДДС, което ищецът извършил на 06.10.2021г.

4

Твърди, че съобразно договореното между страните доставката е следвало да бъде извършена в България, а срокът за изпълнение бил до 30.04.2022г.

Сочи, че исковата молба следва да послужи и като изявление за разваляне на договора на основание чл.262, ал.2, вр. чл.87, ал.2 ЗЗД.

Сочи, че с електронно писмо от 25.07.2022г. управителят на ищеца бил уведомен за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на ищеца за обратно изкупуване, каквото отрича да е поел. С писмо от 06.10.2022г., получено от ищеца, ответникът уведомил възложителя, че електронното писмо от м. 07.2022 г. следва да се счита като уведомление за прекратяване на договора и всички текущи отношения между страните, поради неизпълнение на уговорки за обратно изкупуване на използваните камиони. Ищецът оспорва документа в частта относно положените от представляващите електронни подписи, като този от името на П. сочи, че няма валидна заверка, а - на О. - поради липса на валиден интегритет. В тази връзка оспорва договора да е развален с горните изявления, достигнали до ищеца и поради тяхната неопределеност и неотносимост към конкретното облигационно отношение.

Твърди, че срокът за изпълнение на възложената работа бил определящ за полезността й по отношение на възложителя, тъй като имал очаквания за разширяване на търговската си дейност, съответно увеличаване на приходите, вкл. осигуряване средства за окончателно плащане по договора. Предвид описаните по-горе писма, ищецът намира, че явно ответникът е демонстрирал, че няма да изпълни задължението си в срок и надлежно, поради което е предприел мерки за ограничаване на вредите, като е поръчал и закупил идентични кабини. Поради това и две години след срока намира за безполезно изпълнението на ответника.

Ето защо намира, че за него е възникнало преобразуващото право да развали договора едностранно, от което следва връщане на заплатената авансово цена от 46 939,92 лева.

Твърди, че ответникът му дължи и претърпените в резултат на виновното неизпълнение имуществени вреди, представляващи разликата между уговорената с ответника и заплатена на трети лица /ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ ООД и БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС ООД/ по-висока обща цена за изработка, доставка, монтаж и продажба за идентични 10 броя шаси кабини с надстройки /по договор от 03.01.2023 г. и 31.03.2023 година/, която е настъпила в резултат на променени през 2023 година спрямо 2022 година пазарни условия и повишаване на цените на съответните стоки.