Решение № 53 от 10.03.2023, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ихтиман, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20221840100451 по описа за 2022 година

Предявени са от

„Топлофикация

София”

ЕАД срещу

**** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 172/2022 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на 765,46 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.06.2019г., /съгласно уточняваща молба от 20.10.2022г./ 166,34лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 14.12.2021г. /съгласно уточняваща молба от 20.10.2022г./ , 13,36 лв., представляваща дялово разпределение за периода от м.11.2018г. до м.06.2019г., 3,52 лв., представляваща мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 14.12.202 1г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 29.12.2021г., до окончателното заплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (собственик или титуляр на вещно правно на ползване) на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Поддържа се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди се, че в ОУ е определен редът и срокът за заплащане на топлинната енергия.

Твърди се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в 1 сградата, в която се намира имотът, се извършва от дружеството „***“ ООД.

Поддържа се, че е ползвана топлинна енергия през процесния период и дължимите суми не са заплатени. Претендират се разноски. Представя към исковата молба писмени доказателства, всичките относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане за конституиране като трето лице- помагач на „*** “ ООД и същото да представи по делото посочените в исковата молба документи.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че липсва писмен договор между ответника и ищеца за продажба на ТЕ. Поддържа, че независимо от учреденото право на ползване ответникът не ползва имота и няма достъп до него, за което е подадена и жалба в прокуратурата. Твърди, че съгласно писмена спогодба от 28.06.2019г.

ТЕ е ползвана от собственика на имота (Й. Г. И.), който е поел задължението да я заплати. Прави се възражение, че сумите са погасени по давност.

Представя писмени доказателства. Оспорва се автентичността на подписа на ответника в заявление - декларация за откриване на партида и в списък на собственици на етажната собственост от проведено Общо събрание. Прави искане за конституиране като трето лице - помагач на **Г. И., ЕГН:

**********.

С определение № 453 от 03.10.2022г. по чл. 140 ГПК на основание чл.

219, ал. 1 ГПК по делото са конституирани - „***“ ООД като трето лице помагач на страната на ищеца и ***Г. И., ЕГН: ********** като трето лице помагач на страната на ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. С писмена молба изразява становище по спора, конкретно посочва, че въпреки изключването от доказателствения материал на заявления - декларация за откриване на партида, по делото е доказано, че в процесния период ответникът е бил ползвател на топлинна енергия. Моли исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, представлява се от адвокат К., назначена за особен процесуален представител по реда на Закона за правната помощ. В хода на устните състезания адвокатът релевира доводи за недоказаност на предявената искова претенция, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Третото лице – помагач „**“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Третото лице – помагач ***Г. И., ЕГН: **********, редовно призовано, представлява се от процесуален представител по пълномощие – адвокат Д.. В хода на устните състезания адвокатът изразява становище за неоснователност на исковите претенции, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, заявява, че по делото са представени счетоводни документи, от които е видно, че доверителката му е заплатила претендираните суми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на 2 доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се явява вещен ползвател на процесния имот. От 3 нотариален акт № 69, том II, рег. № 6809, дело № 254 от 2006г. на нотариус ***- рег. № 268 в регистъра на НК се установява, че ответницата и съпругът ***, са дарили апартамент № 15, находящ се в град София, ж.к. ******** на ***Г. И., ЕГН: ********** (трето лице – помагач на страната на ответника в настоящото производство), като ответницата е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху процесния недвижим имот. От приетата като писмено доказателство по делото спогодба от 28.06.2019г. се установява, че ответницата е заявила отказ от правото на ползване на процесния недвижим имот, като е представен и нотариално заверен отказ от правото на ползване, вх.рег.№ 41245, акт № 249, том VIII от 28.06.2019г. Отказът от право на ползване на апартамента е заявен на дата, която не попада в исковия период, поради което непроменен остава извода на съда, че за исковия период ответницата е била вещен ползвател на апартамента. От удостоверение от „Географско информационна системаСофия“ ЕООД се установява, че многофамилна жилища сграда с два входа, отразена с идентификатор *** има следния настоящ адрес: ж.к.

„Овча купел“, блок. 34, вх. А и вх. Б. Видно е, че потребителите на топлинна енергия в сградата, находяща се на горния адрес, където се намира и апартамента, който ответницата ползва, са сключили на 20.06.2007г. с дружеството „Бруната“ ООД договор за извършване на услугата дялово разпределение, като в приложения списък на собствениците, за ап. 15 във вход Б се е подписала ответницата. Ищцовото дружество и „Бруната“ ООД са сключили на 28.08.2018г. договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение съгласно чл. 139в от Закона за енергетиката.

Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между ответницата и ищеца през периода от м.05.2018г. до м.06.2019г.

Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответницата фактически е ползвала имота. Поради горното ирелевантно за основателността на исковата претенция е заявеното от разпитаните свидетели **И. и **И., чийто показания съдът принципно кредитира като обективни, логични и последователни, че от 2006 година напред ответницата не е ползвала процесния имот.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано количество на топлинна енергия.

Следователно исковата претенция се явява доказана по основание.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като, пълно, отговарящо на всички, поставени в исковата молба въпроси, обективно и безпристрастно дадено, поради което съобразява констатациите на вещото лице, касателно количеството потребена топлинна енергия и неговото остойностяване.

От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период общата сума като прогнозна стойност, която дружеството за дялово разпределение е 4 подало към „Топлофикация София“ е в размер на 725,98 лева, а след отчитане на реалното потребление съгласно изравнителната сметка има за доплащане сумата от 78,69 лева или общо дължимата сума възлиза на 804,67 лева.

Съдът не кредитира заключението по ССче, касателно дължимият размер на главницата и мораторната лихва за процесния период, тъй като вещото лице, противно на заявеното от него в открито съдебно заседание, видно от заключението не е взело предвид разликата между подаденото прогнозно потребление и отчетеното в изравнителната сметка реално потребление.