Решение № 60 от 22.03.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 309/2022
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 22.03.2023
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Емил Димитров Стоев, Пламен Митков Драганов
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 2-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 2-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 2-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 2-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318, ал. 2-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Разград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Е. Д. Стоев
П. М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600309 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба (вх. №2906/25.10.2022 г. на РС ***) от адв. Х. – защитник на подс. С. А. К. против присъда №14/11.10.2022 г. по нохд №105/2022 г. на РС ***.
Постъпила е жалба (вх. №2906/25.10.2022 г. на РС ***) от подс. С. А.
К., чрез защитника адв. П. Х., против присъда №14/11.10.2022 г. по нохд №105/2022 г. на РС ***. Оплакването в жалбата е, че присъдата е необоснована и постановена при неправилно прилагане на материалния закон. Според защитника няма доказателства, които да обосноват извод за съпричастност на К. към извършеното престъпление, тъй като е установено, че паричните преводи са получавани от друго неустановено лице, не е комуникирала с пострадалия и не е извършвала действия, които да създават или поддържат заблуждение, за да извърши разпореждания с имуществото си, а през инкриминирания период е била в болница.
Искането е да бъде отменена присъдата в частта, с която подс. К. е призната за виновна и постановена нова присъда, с която да бъде оправдана.
В съдебно заседание адв. Х. моли съда да отмени присъдата и постанови нова, с която оправдае подс. С. К.. Защитникът изтъква, че са събрани всички необходими доказателства, но първоинстанционният съд е основан присъдата си на факти и обстоятелства, за които не са събрани доказателства. Според адв. Х. доказателства за съпричастност на подс. К. няма и тя не е подпомагала останалите подсъдими за осъществяване на 1 престъплението.
Според защитата допуснатото от първоинстанционния съд нарушаване на обективната страна на вътрешното убеждение, тъй като е формирал извода си за виновност на база на доказателства, несъответстващи със събрания доказателствен материал, е порок налагащ отмяна на постановената присъда.
Счита, че въззивния съд следва да приложи чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като отмени присъдата и постанови нова и оправдае подсъдимата.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 28.10.2022 г. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваната присъда. Наамира,че макар съдът в мотивите си към присъдата да не е засегнал подробно защитната теза на подсъдимата, но на база на доказателствата е стигнал до единствения възможен правен извод, че същата е участвала в престъплението. Намира размера на наказанието за правилно определен.
В съдебно заседание защитникът на подс. С. Х. А. и подс. Х. А. Х. адв. В. заявява, че присъдата, по отношение на неговите подзащитни е правилна и законосъобразна.
Съставът на въззивния съд, като се запозна с делото и взе предвид доводите и становищата на страните, съобразно характера на въззивната проверка и обхвата по чл. 314 от НПК, установи:
С обжалваната присъда РС *** признал:
1. Х. А. Х. за виновен в това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. ***, гр. ***, гр. *** и ***, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. А. К., С.
Х. А. и неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. А. К., С. Х. А. и неустановеното лице, имотна облага, възбудил и поддържал у *** – гражданин на *** заблуждение, че С. К. иска да заживее с него в *** и да се омъжи за него, като за невъзможността да отпътува изтъквал различни причини и трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинил имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева, деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери, сговорили се, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на една година 2 лишаване от свобода и отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
2. Подсъдимата С. Х. А. за виновна в това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. ***, гр. ***, гр. *** и ***, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. А. К., Х. А. Х. и неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. А. К., Х. А. Х. и неустановеното лице, имотна облага, възбудила и поддържала у *** – гражданин на *** заблуждение, че С. К. иска да заживее с него в *** и да се омъжи за него, като за невъзможността да отпътува изтъквала различни причини и трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинила имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева, деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода и отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
3. Подсъдимата С. А. К. за виновна в това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. ***, гр. ***, гр. *** и ***, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. Х. А., Х. А. Х. и неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. Х. А., Х. А. Х. и неустановеното лице, имотна облага, възбудила и поддържала у *** – гражданин на *** заблуждение, че С. К. иска да заживее с него в *** и да се омъжи за него, като за невъзможността да отпътува изтъквала различни причини и трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинила имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева, деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода и огложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.
От събраните доказателства се установява следната фактическа 3 обстановка:
Подс. С. Х. А. e българска гражданка, *** г. в гр. ***, с основно образование, не е омъжена, не работи и няма доходи. Живее в с. *** на ***, заедно с родителите си Х. Х. и М. Х..
Подс. Х. А. Х. е български гражданин, *** г. в с. ***, женен, не е осъждан, има основно образование, не работи и няма доходи. Живее в с. *** на ***, заедно със съпругата си М. Х. и дъщеря си С. А..
Подс. С. А. К. е българска гражданка, *** г., има начално образование, не е омъжена, не е осъждана, има начално образование. Живее в гр. ***. С. К. е сестра на подс. Х. А. Х.. В известни периоди подс. К. живеела заедно с подс.
Х. и подс. А..
Тримата подсъдими нямали работа и не получавали доходи. За да осигурят средства за ежедневните си нужди, решили чрез измама да набавят имотна облага за себе си.
Подс. С. А. ползвала телефон, в който била поставена сим карта с номер +***, която била брат ѝ – А. Х. А..
Подс. А. и леля – подс. К. решили С. А. да се свърже с мъж от чужбина, като се представи с името на втората. А. щяла да го заблуди, че иска да заживее с него и така да го накара да изпраща пари. Двете и подс. Х. А. Х. се разбрали, че ще разпределят парите, които ще изпрати заблуденото лице, помежду си. А. търсила потенциални жертви чрез сайт за запознанства. По този начин, чрез сайт за запознанства, А. се свързала с ***. Казала на леля си, че ще пише съобщения и ще разговаря с ***, но ще се представя с нейното име - С. К.. Подс. С. А. написала на св. Ал З., че се казва С. К. и е от България.
След като разменили телефонните си номера, св. З. поискал да види С. и да се свържат чрез „Скайп“, но А. обяснила, че в България „Скайп“ бил блокиран.
Предоставила на св. Ал З. телефонен номер ***, а св. З. съобщил своя номер ***. След това подс. А. му предоставила телефонен номер 00***, който ползвала лично.
Подс. С. А. и св. Ал З. започнали да си разменят съобщения чрез „WHAT'S UP“. А. пишела на турски, а св. З. на английски. Двамата ползвали приложение, за да си преведат съобщенията, тъй като А. не владеела добре английски, а З. турски. При провеждане на разговори и размяна на съобщения често присъствала и подс. К.. А. пращала и снимки.
Св. З. записал номера, предоставен от А., в указателя на телефона си, като ***. А. съобщила, че иска да се ожени, убедила св. З., че го обича и е готова да отиде при него в Оман. Той също поискал да се ожени за нея и я поканил в Оман.
Подсъдимите решили да използват увлечението на пострадалия и да го мотивират да изпраща пари, за да отстрани „препятствия“, които забавят предстоящото пътуване на подс. А., която се представяла като С. К., до Оман.
Решили да измислят различни причини, които пречат на отпътуването и да искат от него да изпраща различни суми.
4
*** откликвал на исканията и изпращал пари чрез системите за бързи парични преводи. Поради ограничение, относно размера на паричните преводи, които може да изпрати едно лице, правел преводи и чрез други лица.
Първо подс. А. уведомила св. З., че няма пари за паспорт и самолетен билет. Той предложил да изпрати пари и поискал банкова сметка, но подсъдимата казала, че откриването на банкова сметка в България е скъпо. З. направил превод по системата за международни парични преводи „Мъни Грам“. А. го уведомила, че на 09.12.2016 г. ще пътува за Оман.
На 09.12.2016 г. подс. А. съобщила на пострадалия, че се намира на летището в гр. София и е резервирала билет на катарските авиолинии за същата вечер по направление София–Доха–Маскат.
Ал З. установил, че има такъв полет.
Св. Ал З. позвънил на известния му номер на „С.“, а тя го помолила да разговаря с англоговорящ служител на летището. Лицето, представено от подс. А., като Е. обяснило, че С. не може да бъде пусната да пътува, ако няма определена сума пари. Пострадалият, съгласно дадените указания, превел сумата 1700 долара. На З. било обяснено, че тази сума пари трябва да внесат в „зелена карта“, а той може после да ги вземе обратно след като пристигне С. в Оман. На 09.12.2016 г., чрез системата за парични преводи „Мъни Грам“, изпратил сумата от 1 750.06 щатски долара с получател С. К.. За да могат да получат сумата З. продиктувал код – MTCN на подсъдимите - MTCN № 29025789/09.12.2016 г. Парите били изплатени в бюро за парични преводи на „ОВ-Орлин“ ЕООД в гр. ***. Подс. С. А. отново поискала от З. да разговаря със служителя (неустановеното в хода на разследването лице, представено като Е.) и го уведомили, че след като е подадено заявление за тримесечен престой в Оман, трябва да изпрати още пари за останалите два месеца. За да може „С.“ да пристигне при него, пострадалият направил втори паричен превод с контролен номер MTCN 57185352/09.12.2016 г. в размер на 3 500.11 долара, с получател подс. С. К..