Решение № 20393 от 11.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65966/2022
- Вид
- Решение № 20393
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 20393 гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110165966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е по насрещни искове на К. В. А. и В. Д. А., предявени срещу П. Ц. К. и Г. А. К. (съгласно уточнението от 10. 03. 2022 г.) в производство по делба, развиващо се пред 141-ви състав на Софийския районен съд (гр. дело № 61643 по описа за 2021 г.). 141-ви състав на Софийския районен съд с определение е отделил насрещните искове, след което съгласно ЗСВ и вътрешните правила за разпределение на дела в Софийския районен съд по тях е било образувано отделно дело – настоящото дело на 150-ти състав на Софийския районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Ц.
К., с която е направено възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищеца В. Д. А.. Отговор на исковата молба е депозиран и от другия ответник - Г. А. К., като е направено възражение за недопустимост на настоящото производство.
С определение от 17. 07. 2023 г. съдът е прекратил като процесуално недопустимо производството в частта спрямо ищеца В. Д. А., поради липса на активна процесуална легитимация, както и по евентуалния иск на активно процесуално легитимирания ищец К.
В. А. по чл. 37 ЗН поради непреодолимо противоречие между изложението на обстоятелствата и искането.
Ищецът К. В. А. твърди, че е син на И. Г.ова А.а. И. Г.ова А.а е дъщеря на Г. Й. С. и Х. Ц. С.а, а също така е и едноутробна сестра на ответницата П. Ц. К.. През 1999 г. Х. Ц. С.а починала и оставила за наследници преживелия съпруг Г. Й. С., дъщеря си П. Ц. К. и втората си дъщеря И. Г.ова А.а. През 2001 г. И. Г.ова А.а починала, оставяйки за наследници ищеца и неговият баща. По-късно последните научили, че през 2003 г. Г. Й. С. е прехвърлил в полза на ответницата П. Ц. К. 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент ., находящ се в ., срещу задължение за издръжка и гледане. Обосновава подробно, че ответницата П. Ц. К. не изпълнявала надлежно задълженията си по договора за издръжка и гледане спрямо Г. Й. С.. Самият Г. Й. С. починал след това. Иска от съда да 1 развали договора за издръжка и гледане поради съществено неизпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Ц.
К.. Твърди, че е придобила през 2003 г. 2/6 идеални части от правото на собственост върху имота въз основа на договор за издръжка и гледане, сключен с Г. С.. Освен това през 2004 г. тя и съпругът й Г. А. К. придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот, която била закупена от В.
Д. А., действащ лично и в качеството си на законен представител на ищеца. Отрича фактическите твърдения, наведени в исковата молба. Твърди, че всъщност след смъртта на сестра й И. Г.ова А.а през 2001 г. В. Д. А. търсел начини да „изнудва“ нея (П. Ц. К.) и Г. Й.
С. за пари. Г. Й. С. многократно се оплаквал, че В. Д. А. го „изнудва“ да гледа и издържа внука си (ищеца). Г. Й. С. отказал да поеме цялата грижа за детето, при което В. Д. А. започнал да осъществява „тормоз“ върху него, като го заплашвал, че щял да вкара наематели в апартамента и все искал пари от него. В. Д. А. знаел, че П. Ц. К. издържа Г. Й.
С., поради което той нямал разходи, но разполагал с висока пенсия. Признава, че Г. Й. С. е имал приятелски отношения с жена на име Констанца, която посещавал в дома й, но отрича да е искал да остава при нея и казвал, че му е добре винаги да се прибира на спокойствие при П. Ц. К.. Бил председател на Съюза на ветераните от войната и член на Съюза на пенсионерите – 2004 Обединени, председател на етажната собственост. Нямал сериозни заболявания. При необходимост П. Ц. К. го водила на профилактични и необходими прегледи. Никой друг освен П. Ц. К. и съпругът й не се грижел за Г. Й. С.. Те извършили подобрения в недвижимия имот, така че да му е удобно, хранели се заедно, със съпруга й разговаряли „по мъжки“, прали дрехите му, имотът бил чистен и имало нормална семейна обстановка, в която той се чувствал добре. Г. Й. С. никога не се оплаквал от тях, не бил подлаган на тормоз, нито бил принуждаван да прехвърли идеалните части от имота. Г. Й. С. живял с ответниците повече от 20 години, като нямал разходи и използвал пенсията си, за да плаща екскурзии. Отрича баща й да е боледувал в последните години, съответно ищецът и В. Д. А. да са го водили на лекари и да са му купували лекарства. Отрича тя или съпругът й да са го заразили с Ковид-19, като изтъква, че е положила всички грижи за него при боледуването му – ответницата К. на няколко пъти викала спешна помощ; освен това тя и съпругът й открили донор на кръвна плазма. От друга страна, излага доводи, че след навършването на пълнолетие ищецът започнал работа в чужбина, а В. Д. А. не допускал Г.
Й. С. в дома си. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник Г.
А. К.. Той излага подробни доводи за родствените и наследствени отношения между страните. Твърди, че с исковата молба са затаени факти, а именно – че В. Д. А. ангажирал Г.
Й. С. да му работи безплатно и му насаждал чувство на вина, че не помага достатъчно на дъщеря си, а след смъртта й го „принудил“ да плаща режийните сметки за апартамента, да продаде останалите имоти и да дава пари за него и ищеца, които живеели на негов гръб.
Отрича той и съпругата му да са принуждавали Г. Й. С. да им прехвърли апартамента.
Всъщност последният споделил с голямо притеснение с Г. А. К. и П. Ц. К., че В. Д. А. го „изнудва“ да изкупи наследствения им дял, останал след смъртта на И. Г.ова А.а. При това положение Г. А. К. и П. Ц. К. решили да помогнат на Г. Й. С., като теглили кредит и изкупили дела от В. Д. А., за да спре тормозът, макар и моментът да бил неподходящ за семейството им (имали две малолетни деца). След като В. Д. А. си получил парите, той спрял да тормози Г. Й. С., а Г. А. К. и П. Ц. К. извършили редица подобрения, така че Г. Й. С. да живее удобно и уютно с тях. До края на живота му полагали всички необходими грижи, за да изживее спокойно старините си, хранели се в едно домакинство, той имал собствена стая, посрещали заедно празници. Успоредно с това Г. Й. С. се грижел за ищеца, с когото се срещали 1-2 пъти месечно за няколко часа и му помагал финансово, тъй като ищецът и В. Д.
А. били безработни. След като Г. Й. С. се разболял, двамата ответници били неотлъчно до 2 него и дори намерили донор на кръвна плазма. Когато починал, ищецът и В. Д. А. започнали тормоз и върху тях, като искали обзаведен апартамент за 50 000 евро, а в противен случай се заканвали, че щели да направят всичко възможно да вземат от ответниците целия процесен апартамент. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
След отстраняване на нередовности относно липсата на активна процесуална легитимация на единия от ищците и промяна на правната квалификация на предявените искове, депозираната от К. В. А. искова молба е редовна. Тя е вписана непосредствено в Агенция по вписванията с оглед дадените от първостепенния съд указания, поради което изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК следва да се считат изпълнени, а предявеният с нея иск се явява процесуално допустим.
Ищецът предявява преобразуващ иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за разваляне по съдебен ред на сключен между общия наследодател Г. Й. С. и ответницата П. Ц. К. договор за прехвърляне на 2/6 идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е наследник на Г. Й. С., както и че последният, в качеството му на прехвърлител, е сключил договор за гледане и издръжка с ответницата П. Ц. К., по силата на който тя и ответникът Г. А. К. са придобили 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент ., находящ се в .. В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че П. Ц. К. надлежно е изпълнявала задълженията си за гледане и издържане на Г. Й. С..
От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът К. В.
А. е син на И. Г.ова А.а, която от своя страна е дъщеря на Х. Ц. С.а и Г. Й. С., а също така и едноутробна сестра на ответницата П. Ц. К.. Тоест ищецът и единият от ответниците в настоящото производство са роднини - леля и племенник. През 1999 г. Х. Ц. С.а починала и оставила за наследници преживелия си съпруг Г. Й. С., дъщеря си П. Ц. К. и втората си дъщеря И. Г.ова А.а. През 2001 г. починала И. Г.ова А.а, която оставила за наследници своя съпруг В. Д. А. и сина си К. В. А.. Със смъртта на Х. Ц. С.а върху процесния апартамент ., находящ се в гр. . се е прекратила съпружеската имуществена общност и последният е станал съсобствен между наследниците по закон на Х. С.а - съпругът й и двете й дъщери.
След смъртта на по-малката дъщеря И. А.а идеални части от имота придобили нейният преживял съпруг и техният син.
През 2003 г. П. К. придобила по силата на сключен договор за прехвърляне на идеални части от имот срещу задължение за издръжка и гледане, други 2/6 идеални части от процесния апартамент. Страни по този договор са, от една страна, П. К., а от друга – Г. Й. С..
Ответницата не е наследник по закон на последния, както сама посочва в отговора на исковата молба - “Аз не съм наследник на Г. С. и съм трето лице по отношение на наследството”, но придобива идеални части от процесния имот от патримониума на Г. Й.
С. въз основа на частно правоприемство. Процесният недвижим имот е придобит през време на брака й с втория ответник, поради което е попаднал в режим на бездялова съпружеска имуществена общност.
Г. Й. С. е живял в процесния апартамент, заедно с ответниците и техните деца, повече от 20 години. В периода декември 2003 г. - април 2021 г. е получавал доходи от пенсии и други добавки, които е разходвал за екскурзии, тъй като ответниците са поемали битовите разходи за общото домакинство, както и са направили множество подобрения в апартамента, в който живеят, така че и Г. С. да се чувства уютно и спокойно. Към материалите по делото са приобщени стокови разписки, гаранционни карти и касови бонове, които удостоверяват, че ответниците са закупили множество материали, с които да реновират апартамента. Г. С.
3 разполагал с отделна стая в процесния имот, винаги посрещал празниците с ответниците и техните деца. Бил е деен и уважаван човек – често ходил на екскурзии, заемал длъжността председател на Съюза на ветераните от войната, бил също член на Съюза на пенсионерите 2004 Обединени. Поддържал е приятелски отношения с жена на име Констанца, за която се споменава и в исковата молба и в единия от отговорите, депозиран от ответниците.
Страните спорят относно социално-битовите условия, при които е живял Г. С..
Ищецът твърди, че Г. С. е разчитал на Констанца, която му е помагала финансово, готвела му е, съдействала му е за битово-хигиенните нужди и, тъй като го е съжалявала, дори му е предлага подслон в нейния имот. От друга страна, ответницата поддържа, че макар Г. и Констанца да са били в близки приятелски отношения, на него никога не му се е налагало да остава в апартамента на последната поради грубо или пренебрежително отношение от ответниците. Дори напротив, той предпочитал вечер да се прибира в апартамента, в който живеел с ответниците, на спокойствие.
Разминават се твърденията на страните и досежно обстоятелствата как Г. С. е прекарвал ежедневието си и какви битови навици е имал. Ищецът твърди, че ответниците не са позволявали на Г. С. да ползва банята, не са му давали да се храни в кухнята, че, за да избегне скандал, той е излизал много рано сутрин и се връщал в апартамента, когато П. и съпругът й били вече излезли. Тъй като бил многократно гонен от дъщеря си, често му се налагало да ходи в апартамента, в който живеели В. Д. А. и К. В. А., ,,за да потърси подслон и храна’’. Обратно, ответниците поддържат, че са осигурявали всички условия за живот, така че Г. С. да се чувства удобно и комфортно, че по никакъв начин не са ограничавали достъпа му до помещенията в апартамента, даже напротив - ответницата е полагала грижи дрехите на нейния баща да са винаги изпрани, жилището да е почистено и всички да живеят в една “нормална семейна обстановка”. Изложените от ответниците твърдения, че на Г. С. са били осигурени нормални битови и хигиенни условия се подкрепят и от свидетелските показания на св. Д., който заявява, че Г. е бил ,,един от най-поддържаните и добре изглеждащи възрастни мъже от входа”. В тази насока са и показанията на св. Б., който заявява, че всеки път, когато е посещавал апартамента на ответниците, Г. С. също е бил там, сядал е с тях на вечеря, говорил е и не е давал признаци, че се чувства изолиран от семейството си.