Решение № 503 от 21.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Варна, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100500831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2720/28.03.2023 г. на С. П. В. и К. М. В. - длъжници по изп. дело № 20237170400157 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу определените с ПДИ за всеки един от тях разноски, както следва: 50 лева – разноски по изп.д.; 55.64 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС; 389 лева – адвокатско възнаграждение.

Твърди се в жалбата, че разноските и адвокатския хонорар са прекомерни, поради което се иска тяхното намаляване.

Ответникът по жалбата Д. В. Х. депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20223110403014.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирани да обжалват действието на ЧСИ лица – 1 длъжници по изп. дело, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20237170400157 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 17.03.2023 г. по молба на Д. В. Х. и въз основа на изпълнителен лист № 260052/24.01.2023 г., издаден по гр.д. № 2958/2019 г. по описа на Варненски районен съд, ХХV състав, според който С. П. В., К. М. В.а и Ж. С. А. са осъдени да заплатят на Д. В. Х. сумата от 1348 лева и сумата от 43 лева – разноски по делото.

Длъжниците К. М. В.а и С. П. В. са получили ПДИ на 27.03.2023 г. Изпратената ПДИ до третия длъжник не е връчена надлежно към настоящия момент.

ЧСИ е издал сметка № 0000029334/24.03.2023 г. на взискателя за следните суми в общ размер на 150 лева с вкл. ДДС: 20 лева за образуване на дело по т. 1; 60 лева за изготвяне и връчване на покани по т. 5 и 45 лева за налагане на запор без извършване на опис по т. 9.

Наложени са запори на сметки на длъжниците, както следва: за К. М. В.а в „Уникредит Булбанк“ АД; за С. П. В. в „Уникредит Булбанк“ АД и за Ж. С. А. в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след 2 неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.

Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 27.03.2023 г. на В.и са връчени ПДИ, в които са определени за дължимите от всеки от тях разноски по изпълнителното дело, а именно: : 50 лева – разноски по изп.д.; 55.64 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС; 389 лева – адвокатско възнаграждение. Горните вече са заплатени от длъжника, за което са налице и доказателства по изп.д. № 20237170400157.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

В конкретния случай е налице образувано изп. дело, изпратени три ПДИ и наложени три запора без извършване на опис, поради което разноските по т.1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ са правилно определени от ЧСИ в общ размер на 150 лева с вкл. ДДС за тримата длъжници или по 50 лева за всеки един от тях. Таксата по чл. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ също е правилно изчислена само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение, който за всеки един от длъжниците е 463.66 лева. Жалбоподателите не са заплатили в срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 10.04.2023 г. Горните разноски безспорно са свързани с предприетото 3 изпълнение.

По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение: Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи сумата от 200 лева /по 67 лева за всеки длъжник/, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 или по 200 лева за всеки един от длъжниците /чл. 7, ал. 2, т. 1/. Т.е. минимално предвиденото адв. възнаграждение в настоящия случай за всеки длъжник поотделно е в размер на 267 лева, заплатеното такова от взискателят е в размер на 389 лева. Съдът обаче не намира горното за прекомерно, предвид обстоятелството, че към настоящия момент не е извършено доброволно погасяване на задълженията от страна на длъжниците, както и че наложените запори не са в съС.ие да доведат до удовлетворение на кредитора. Т.е. тепърва ще се налага посочването и извършването на други изпълнителни способи за събиране на вземанията на взискателя.

Във връзка с гореизложеното съдебният състав приема, че жалба с вх. № 2720/28.03.2023 г. на С. П. В. и К. М. В. - длъжници по изп. дело № 20237170400157 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу определените с ПДИ за всеки един от тях разноски, както следва: 50 лева – разноски по изп.д.; 55.64 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС; 389 лева – адвокатско възнаграждение се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода по жалбата, в полза на ответницата не се следват направените в настоящото производство съдебни разноски и претенцията й за присъждане на такива следва да бъде отхвърлена, доколкото предмет на същото е проверка за законосъобразност на акт на ЧСИ, а не разрешаване на правен спор, функция от който е отговорността на страните за съдебни разноски, още повече и че в производство по спор за разноски като настоящото, не следва да се кумулират допълнително нови разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от с вх. № 2720/28.03.2023 г. на С. П. В. и К. М.

В. - длъжници по изп. дело № 20237170400157 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу определените с ПДИ за всеки един от тях разноски, както следва: 50 лева – разноски по изп.д.; 55.64 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС; 389 лева – адвокатско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5