Решение № 823 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20265330200959 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 25-0435-000001 от 08.01.2025 г., издадено от Началник Сектор Второ РУ в ОД на МВР Пловдив, с което на А. П. Н. с ЕГН **********: на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП от материална и процесуална страна и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и изпраща представител, но в писмено становище поддържа подадената жалба и основанията за отмяна на обжалвания акт в цялост. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по спора, като счита жалбата за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща 1 представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят А. П. Н. бил нает по трудово правоотношение от „Дженеръл Груп“ ЕООД с ЕИК ****. На 01.08.2024 г. дружеството придобило собствеността върху товарен автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ****, за което на същата дата в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Содия било подадено по електронен път от нотариус заявление за регистриране на договор за продажба и служебна промяна на регистрацията на процесното МПС. В срок от един месец новият собственик „Дженеръл Груп“ ЕООД следвало да представи закупеното МПС и необходимите документи за пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - София, а именно придобиване на собственост по чл. 3 и чл. 4 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните работи. Това не било сторено и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 03.10.2024 г. регистрацията на товарен автомобил „Тойота Айго“ с рег. № **** била служебно прекратена.

Междувременно на 29.11.2024 г. в гр. Пловдив при изпълнение на служебните си задължения жалбоподателят Н. управлявал горепосочения служебен товарен автомобил, собственост на неговия работодател „Дженеръл Груп“ ЕООД. На същата дата около 11:50 часа в гр. Пловдив на ул. „Иван Андонов“ № 12 бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които старши полицай Ф. Д., които констатирали, че управляваното от Н. МПС, чужда собственост, не било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му била прекратена служебно на 03.10.2024 г. по реда на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП.

Във връзка с установеното ст. полицай Д. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 739797/29.11.2024 г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за това, че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил предявен за връчване и от когото не постъпили възражения.

С мотивирана резолюция № 24-0435-М000246 от 29.11.2024 г. административнонаказателното производство е било прекратено и изпратено по компетентност на Районна прокуратура - Пловдив, доколкото са констатирани признаците на престъпление.

2

Случаят бил докладван на прокурор към Районна прокуратура – Пловдив, който с постановление от 13.12.2024 г. преценил, че деянието на нарушителя не представлява престъпление и е отказал да образува наказателно производство. С постановлението районният прокурор констатирал и че към датата на управление на МПС – 29.11.2024 г. СУМПС бил с изтекъл срок на валидност, считано от 17.09.2024 г. Материалите по преписката били изпратени на административнонаказващия орган за евентуалното реализиране на съответната отговорност по компетентност.

Въз основа на писмените данни и постановлението на прокурора на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ф. А. Д. – актосъставител, както и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, писмо рег. № 103000-4939/04.03.2026 г. на сектор „ПП“, отдел „ОП“ при ОДМВР – Пловдив, писмо рег. № 120400-7068/19.03.2026 г. на сектор „ПП“ при ОДМВР – София, ведно с данни за промяна на регистрация и собственици на превозно средство и справка по история за ПС с рег. № ****, писмо от Началника на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив с вх. № 33759/01.04.2026 г. по описа на РС – Пловдив, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.12.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, мотивирана резолюция № 24-0435-М000246 от 29.11.2024 г.

Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и най-вече писмените доказателства, а именно справка централна база данни КАТ относно собствеността на процесното МПС, както и регистрираната сделка по прехвърляне на собствеността пред нотариус, която е изпратена по автоматичен обмен към базата данни на МВР. Последната потвърждава показанията на свидетеля и констатираното от него за настъпване на служебно прекратяване на регистрацията на товарния автомобил на 03.10.2024 г. в 18:31 ч.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложеното по делото НП намира, че то отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от така представената оправомощителна заповед.

3

Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т. е. въз основа на официални документи, а именно постановление на прокурор за отказ за образуване на наказателно производство, а не АУАН, то и не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не биха оказали влияние върху законосъобразното провеждане на административнонаказателната процедура и частност на наказателното постановление.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Не се установява да е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство (изтекъл срок на валидност на СУМПС ).

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прецени, че от обективна страна се установяват признаците от състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата вменява задължение по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани МПС. Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4 задължава собствениците да представят за пререгистрация МПС, които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок от придобиването. Същевременно чл. 145, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Съгласно чл. 143, ал. 15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив законосъобразно е прекратила на 03.10.2024 г. служебно регистрацията на МПС товарен автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ****, тъй като е изтекъл едномесечен срок от промяна на собствеността, без съответното МПС да е представено за пререгистрация и издаване на ново свидетелство за регистрация първа и втора част и евентуално подмяна на регистрационни табели и регистрационен номер. Прекратяването на регистрацията се извършва служебно при настъпването на три предпоставки: промяна на собствеността, изтичане на двумесечен срок от това 4 събитие и непредставяне на автомобила за пререгистрация в срок. Законът не предвижда издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка или индивидуален административен акт и тяхното връчване, за да бъде завършена процедурата по дерегистрацията. Тя настъпва автоматично по силата на закона след изтичане на определения срок, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията новия приобретател, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Поради това, че и промяната на собствеността, и изтичането на срока са обективни предпоставки, а непредоставяне на автомобила зависи от собственика, т.е. нито една от тях не зависи от действията или волята на административния орган и не са поставени в зависимост от започване или завършване на конкретна процедура с участието на задълженото лице, то съдът намира, че нарочно уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на МПС по отношение на лицето, което не е изпълнило задължението си за пререгистрация, не се дължи. Като е управлявал на 29.11.2024 г. около 11:50 часа в гр. Пловдив на ул. „Иван Андонов“ № 12 въпросния товарен автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, жалбоподателят е осъществил от обективна страна елементите на нарушението, въведено в чл.

Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cdaf9b8-7bb6-4027-92bc-62b2db5275ef