Решение № 159 от 15.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. П. в присъствието на прокурора Г. Хр.Стоянова като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200185 по описа за 2023 година

Производството е по чл.346,т.1 от НПК.

С присъда № 260084/19.05.2021г.,постановена по НОХД № 3309/2020г. Софийския градски съд е осъдил подсъдимия С. А. Д. за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1,пр.1 и пр.2, вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ вр. с чл.26, ал.1 от НК на девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

С решение № 397 от 19.12.2022 г. по ВНОХД № 825/2021 г., образувано по жалб а на подсъдимия, подадена чрез упълномощения му защитник адвокат П.К. от САК, Апелативният съд София потвърдил първоинстанционната присъда.

Срещу въззивното решение са постъпили две касационни жалби от името на подс ъдимия, подадени от защитниците му – адв.П.К. от САК и адв.С. П., също от САК . Жалбоподателят и защитата претендират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от НПК и отправят в алтернативност искания за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или налагане на по-леко наказание.

И в двете касационни жалби ангажираното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК е аргументирано с доводи за недоказаност на авторството и допуснатото, с осъждането на подсъдимия, нарушение на материалния закон. Развитите от защитата съображения обективират поддържаната и пред въззивната инстанция позиция за игнориране от съдилищата на доказателства, съгласно които подсъдимият, към момента на посегателствата е бил на различни от местопрестъпленията места.

1

Касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК е обосновано с доводи, пространно развити в жалбата, изготвена от адв.П., но позволяват, с оглед съдържанието си, систематизиране в следните насоки: 1/ едностранчив, превратен и неизчерпателен анализ на гласните доказателства, аргументиран със съображения за дискредитиращи показанията на свидетелите Н., К. и С.ов противоречия, респективно, за достоверност на показанията на свидетелите Д.Б. Т.А. и С.А.; 2/ползване на негодни източници и по-конкретно на данни от опорочено процесуално следствено действие по чл.169 - чл.171 от НПК; 3/ нарушение на принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК, като претенцията за компрометиране на обективната истина е обоснована с доводи за: - липсата на извършена от съдилищата идентификация на процесното мобилно устройство; - неизследване на въпроса за вменяемостта на подсъдимия и отсъствието на данни за „съдбата“ на отнетите обеци; 4/ липса на мотиви, изразено в отсъствието на дължим от въззивният съд отговор по решаващите доводи на жалбоподателя и 5/ противоречие на приетата в решението правна квалификация, ограничаваща правата на подсъдимия както „да разбере за какво престъпление е осъден“ (стр.4,кас.жалба, изготвена от адв.К.), така и с осъждането му по „непредявено обвинение“ (стр.9,кас.жалба, изготвена от адв.П.).

Касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 от НПК е заявено с твърдение за несъответност на наказанието с обществената опасност на деянието и дееца, като с акцент върху младата възраст, ниския размер на отнетите вещи и липсата на причинени наранявания върху пострадалите, се иска намаляване на същото до рамките на предвидения в закона минимален размер (стр.12,кас.жалба,адв.П.). В кас.жалба на адв.К.(стр.4 - 5), без конкретни доводи, е отправено и искане за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подс.Д. лично и защитата му, в лицето на адвокат П., поддържат жалбите.

В право на последна дума подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде оправдан.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намира следното:

Касационите жалби са допустими, но неоснователни.

Претендираната материална незаконосъобразност на атакуваното пред ВКС въззивно решение, е аргументирана с предложената от защитата собствена доказателствена оценка, въз основа на която се иска от касационния съд да приеме изведената от нея различна фактология и да счете за недоказано обвинението срещу подсъдимия, като го оправдае.

Посоченото налага ВКС да внесе две предварителни уточнения:

Първо, проверката за материална законосъобразност на атакувания акт е възможна само в рамките на вярно установена фактическа обстановка. Тоест, поддържаното основно искане в касационната жалба – за оправдаване на подсъдимия Д. направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354,ал.1,т.2 от НПК), но само в рамките на правилно изяснени от въззивната инстанция фактически положения, а видно от доводите в жалбите именно те 2 са предмет на недоволство, аргументирано с оплакване от неизрядната процесуална дейност на апелативния съд, в подробно развитите съображения, с които е въведено касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК;

Второ, посоченото налага по необходимост разглеждане с предимство на релевираните доводи по заявеното касационно основание - по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, понеже при евентуална отмяна на обжалвания съдебен акт разглеждането на възраженията за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието се явява безпредметно.

I. Възражението за допуснато от контролираната инстанция нарушение по см. на чл.348, ал.1 т 2 от НПК настоящият касационен състав намира за неоснователно.

Цялостната процесуалната дейност на апелативния съд, атакувана с разнопосочните, ангажирани от защитата оплаквания, с които е обосновано претендираното наличие на обсъждания касационен повод, макар и да търпи известни критики, не разкрива нарушения, чиято тежест да обуславя, с оглед отстраняването им, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

На първо място, в преобладаващата си част, релевираните и в двете касационни жалби съображения, съставляват твърдения за фактическа обстановка, такава, каквато следва да е според касатора и обективират становище за несъответствие между приетите от апелативната инстанция фактически положения и съдържанието на събраните доказателства, което само по себе си не съставлява нищо друго освен оплакване за необоснованост на атакуваното решение. Достатъчно е следователно да се припомни, че необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, като в обхвата на задълженията на касационния съд, като съд по правото е да провери правилността при формирането на вътрешното убеждение на инстанциите, в чиято компетентност е установяване на фактите - фактическото изясняване на делото, но не и да го подменя, каквото искане всъщност е отправено в жалбите.

Възможността, ВКС да провери оплакванията, в рамките на заявеното касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, в случая е предпоставена само доколкото се излагат доводи за допуснати от контролирания съд нарушения с процесуален характер именно в процеса на формиране на вътрешното му убеждение и по – конкретно: проведена в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК доказателствена дейност и несъобразен с изискванията на чл.107, ал.5 от НПК доказателствен анализ, останал поради това неизчерпателен и некоректен, и като краен резултат – компрометиране на обективната истина по делото, останала неразкрита.

Възраженията са неоснователни

І.1 Противно на твърденията в жалбите, в аналитичната си дейност апелативният съдът не се е отклонил, а е следвал предвидените в чл.107,ал.5 от НПК изисквания. Констатирал е наличието на две групи противоречиви доказателствени съвкупности, формирани от една страна, от показанията на свидетелите Т.Н. Ц.К./ Д. и К. С. и от друга, от показанията на допуснатите и разпитани във въззивното следствие свидетели Д.Б. Т.А. и С.А. и с лаконични, но не будещи съмнение или неяснота съображения е приел за достоверна 3 информацията, установена от първата група. Не е допуснал превратното им оценяване, а напротив – показанията на св.Т.Н. Ц.К./Д. и К. С. са анализирани въз основа на точното им съдържание и след обследване на вътрешната им логичност. Отчетена е с дължимото значение в оценъчната дейност и констатираната описателност и информативност, както и устойчивост в същността на възпроизведените обстоятелства от двете пострадали лица св.Т.Н. и св.Ц.К., разпитани непосредствено след инцидентите. Несподелимо е в този смисъл възражението на касатора, основано върху предложения собствен анализ на техните показания и дадената им от съда интерпретация, окачествена като „будеща недоумение“ (стр.3,кас.жалба на адв.К.). Оплакването не кореспондира с данните по делото и поконкретно - с действията по незабавното снемане на показания от двете пострадали лица, надлежно закрепени в протоколите за разпит, в които същите категорично са посочили, както че са видели и могат да разпознаят нападателя, така и по какви идентифициращи белези. На аргумента, че същият е бил с маска и качулка, изтъкван пред двете предходни инстанции е даден изчерпателен отговор още пред първата инстанция (мотиви, стр.7 - 8), с който апелативният съд, макар и лаконично, с констатацията, че разпознаването е „категорично“ (стр.5,възз. решение) с основание се е съгласил.

Несподелими са и съображенията, въз основа на които се аргументира съзрения недостатък в оценяването на показанията на двете свидетелки и незаконосъобразното им (според касатора) доверяване, развити в касационната жалба на адв.П., като различното съдържание на доводите относно всяко от двете пострадали лица, налага и отделното им коментиране.

1.1.Относно св.Т.Н..

Встрани от хипотетичния характер на изтъкнатите аргументи, базирани върху изложени в жалбата интерпретации на - нивото на „осветеност“ на уличката, между блок 30а и бл.29 в /населено място/, установено чрез мобилно приложение Google Street View; - на предложената преценка за изискуемото телодвижение за предаване на телефона, намиращ се в джоба на връхната дреха на пострадалата, неизискващо според касатора движение на главата, при което същата да може да го види, включително и заявената „невъзможност“ това да се случи, поради мнението на касатора, че „движение на главата е фактически невъзможно, докато физически по-силно лице стиска пострадалата за врата“, съществено е лишената им от процесуална опора основателност. И това е така, понеже, разкриването на обективната истина е гарантирано чрез стриктното придържане към предвидения в чл.13,ал 2 от НПК процесуален ред за нейното установяване, а предположенията, както е известно са извън допустимите по НПК способи и средства, но и понеже в преценката за достоверност на гласните доказателства, както се отбеляза вече, контролираният съд се е придържал и не се е отклонил от предвидените в чл.107, ал.5 от НПК изисквания.

1.2.Относно св.Ц.К./Д.а.

Оспорената правилност при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, който е възприел с доверие заявеното от посочената свидетелка е аргументирана с пропуска му да съобрази следните обстоятелства, които според касатора изключват достоверността на нейните показания:

4

- след като нападението било извършено пред входа на „13 етажен блок с най-малко три входа“ и „Ако се предположи, че на етаж има само два апартамента,( което е рядко срещана хипотеза и тези блокове обикновено имат по три и повече апартаменти на етаж) и само три входа, то това означава, че нападението е извършено в близост до 78 апартамента“ и с предложените по-нататък особености на случая „извършено в четвъртък, делничен ден … и в час, в който повечето живущи се намират по домовете си“ и след като е извършено „13 дни след обявяване на извънредната епидемиологична обстановка…… тоест във време, когато …. призивите на властите бяха гражданите да останат по домовете си“, то и неправилно на свидетелката е дадена вяра, понеже никой не бил чул и виковете и не били станали достояние на „поне един съсед“;