Решение № 644 от 26.09.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Благоевград, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20261210100293 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България" АД, EИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път" № 260, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р", представлявано от адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. срещу Д. С., ЕГН **********, с адрес: с С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се осъди ответника Д.

С., ЕГН **********, с адрес:да заплати на „Юробанк България“ АД, сумата в размер на 5 715,26 евро, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 25.11.2025г., от които: 4 949,98 евро - главница за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 273,57 евро възнаградителна лихва за периода от 17.02.2025г. до 28.08.2025г.; 362,28 евро - мораторна лихва за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 129,44 лева - такси за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 03.12.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Посочена е и банкова сметка, на която да бъдат доброволно погасени дължимите суми.

Твърди се, че на 17.07.2020г. между „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 кредитор, и Д. С., ЕГН ********** - кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL1102361, по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 22 016 лева за текущи нужди, при посочените в договора за кредит параметри.

Твърди се, че с покана до Д. С., ЕГН **********, връчена по реда на чл. 47 ГПК на 28.08.2025г., чрез ЧСИ Виолина Тозева, рег. № 795 с район на действие ОС-Благоевград, ответникът е уведомен, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. Навежда се, че с поканата „Юробанк България" АД е поканил ответника в седемдневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведоми, че в противен случай ще предприеме действия, като упражни правата си по договора. Навежда се, че след поканата до длъжника да погаси задълженията си към банката 1 не постъпили никакви плащания, както и не бил осъществен контакт от страна на длъжника, поради което „Юробанк България" АД депозирал заповед за незабавно изпълнение, като към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника възлизало на 11 178,08 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 25.11.2025г., от които: 9 681,31 лева - главница за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 535,06 лева възнаградителна лихва за периода от 17.02.2025г. до 28.08.2025г.; 708,55 лева - мораторна лихва за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 253,16 лева - такси за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2025г. Навежда се, че с оглед депозираното заявление по реда на чл. 417 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 3805/2025г. по описа на Районен съд - Габрово, по което с Разпореждане № 4508 от 04.12.2025г. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Навежда се, че към настоящия момент общото задължение на длъжника е в размер на 5 715,26 евро, от които: 4 949,98 евро - главница за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 273,57 евро - възнаградителна лихва за периода от 17.02.2025г. до 28.08.2025г.; 362,28 евро - мораторна лихва за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 129,44 лева - такси за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 06.04.2026 година. Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението по делото не е депозиран писмен отговор.

С определение № 772/20.05.2026 г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния представител, не се явява и процесуален представител. В депозирана на 14.09.2026 година молба от процесуалния представител се поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът Д. С., не се явява, редовно призован.

Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищецът, чрез пълномощника си в депозирана на 14.09.2026 година молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

2

Аргументите в тази насока са следните :

Преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, в депозира на 14.09.2026 година молба процесуалният представител на ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено на 06.04.2026г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 15.09.2026г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД; Договор за потребителски кредит № FL1102361/17.07.2020г.; Методология за опреД.е на референтен лихвен процент процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити от от 17.07.2020г.; Погасителен план по кредит; Покана до Д. С.; Уведомление до Д. С.;

Констативен протокол от 28.08.2025г.; Справка за адрес; Справка за актуално състояние на ЕТТЗ и Фактура от 28.08.2025г., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 715,26 евро, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 25.11.2025г., от които: 4 949,98 евро - главница за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 273,57 евро - възнаградителна лихва за периода от 17.02.2025г. до 28.08.2025г.;

362,28 евро - мораторна лихва за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.; 129,44 лева - такси за периода от 17.02.2025г. до 25.11.2025г.

По отношение на законната лихва върху главницата, съдът намира, че в случая, такава не се дължи от подаване на заявлението, а се дължи такава, считано от датата на подаване на исковата молба. Настоящият осъдителен иск е предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК (при отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение) и въз основа на решението по него ще може да бъде издаден изпълнителен лист. Предявяването на този иск е една допълнителна възможност за заявителя, предвидена с цел процесуална икономия, същият е самостоятелен иск и независим от неуспешно развилото се заповедно производство, като единствената връзка между тях е доплащането на държавната такса съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради това и нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е неприложима, тъй като същата касае предявяването на установителен иск за съществуване на вземането по издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение и депозирано против нея възражение от длъжника, какъвто безспорно не е настоящият казус. Ето защо, в конкретния случай, законната лихва не се дължи от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а същата се дължи от предявяване на осъдителния иск с подаване на исковата молба на 09.02.2026 г. до окончателното плащане.

По разноските:

От страна на ищеца е сторено искане за присъждане на разноски както в заповедното, така и в исковото производство.

Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, 3 така и в заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено по предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо, постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските от заповедното производство като отчете спецификите на този иск. От разпоредбата на чл.