Определение № 36786 от 13.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36786 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110156448 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 254921/07.08.2024 г. от „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********** и въззивна жалба с вх. № 255392/08.08.2024 г. от Д.

Н. К., ЕГН ********** и двете чрез адв. А. П. с характер на искане за изменение на Решение № 13201/04.07.2024 г., постановено по ГД № 56448 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските. Излагат се съображения, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските от ищеца, с който изразява становище за неговата неоснователност по съображения, изложени в отговора.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С Решение № 13201/04.07.2024 г. по настоящото дело, съдът е осъдил „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********** и Д. Н. К., ЕГН ********** на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК да заплатят солидарно на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК ********** (с правоприемник „О.Б.Б.“ АД, ЕИК **********) разноски за 1 заповедното производство в общ размер на 240,63 лв., от които 206,63 лв. за държавна такса и 34,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в общ размер на 386,23 лв., от които 286,23 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Т. е. за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, следва да са налице кумулативно две предпоставки – с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая отсъства първата предпоставка поради следното.

Настоящото исково производство е по реда на чл. 422 от ГПК. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането си, като в срок и двамата ответници са подали възражение по чл.

414 от ГПК, с което изрично са оспорили вземането на ищеца, като са заявили, че не го дължат. Именно това тяхно поведение е станало повод ищецът да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, като ответниците едва с отговора на исковатА.олба са заявили, че признават иска.

Основната цел на заповедното производство е да се установи дали вземането е спорно или безспорно. Ако длъжникът не подаде възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в срок, вземането се счита за безспорно.

Обратно с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение длъжникът оспорва вземането, счита го за недължимо, респ. за спорно. Ако не са оспорвали процесното вземане, ответниците не е следвало да подават възражение срещу заповедта за изпълнение. След като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл. 414 от ГПК за кредитора остава само една възможност за защита – да търси признание на вземането си по исков ред. При това положение съдът намира, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото и затова в тяхна тежест следва да се възложат и сторените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в исковото производство, точно както е постъпил съдът с първоинстанционното решение.

Ето защо съдът намира искането по чл. 248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за неоснователно.

ТакА.отивиран и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК

**********, инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 254921/07.08.2024 г., и искането на Д. Н. К., ЕГН **********, инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 255392/08.08.2024 г. за изменение на Решение № 13201/04.07.2024 г., постановено по ГД № 56448 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с., в частта за разноските.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3