Решение № 1826 от 20.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4038/2023
- Вид
- Решение № 1826
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 67, ал. 2 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 79, ал. 1 и ал. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 79, ал. 1 и ал. 4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 405а ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 61 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 57 ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1826 гр. Варна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204038 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „МД ИНВЕСТ СТРОЙ“ЕООД, представлявано от управителя Т. Р. Д., против НП № 03-2300270/19.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ.
В депозираната жалба се навеждат доводи, че НП страда от съществени формални пороци. Твърди се, че не са спазени императивните разпоредби на чл. 57 ал.5 от НК предвид липсата на конкретизация на нарушението, както и на подробно пресъздаване на фактическата обстановка във връзка със същото, като по този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че не е ясно как проверяващият екип е стигнал до извод, че именно дружеството-жалбоподател извършва строителни дейности в обекта, че конкретнияТ работник полага труд в полза на въззивникА, както и в какъв час е извършена проверката. Релевират се и доводи за допуснато нарушение на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, като се твърди, че АУАН не е връчен по законоустановения ред, доколкото не е подписан от представляващ дружествотожалбоподател, с което е лишено последното от правото си на защита в съответната фаза на административно-наказателното производство. Излагат се аргументи, че АНО 1 е пренебрегнал задължението си съгласно нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН относно събиране на доказателства, установяващи твърдяното нарушение. Навеждат се доводи, че АНО е допуснал нарушение като не е реализирал и вмененото си задължение за преценка наличието на предпоставки за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Твърди се, че са налице предпоставки за прилагане на посочената норма, доколкото извършеното нарушение се дължи на допусната техническа грешка от служител на дружеството, съотв. деянието има инцидентен характер. Оспорва се наличието на качеството „работодател“ на дружеството-жалбоподател по отношение на конкретния работник. Според въззивника, изводите на АНО се разколебават и от обстоятелството, че същият не е изпълнил задължението си по чл. 405а ал.1 от КТ да обяви съществуването на трудовото правоотношение, след като е установил, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1 ал.2 от КТ. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и при условията на алтернативност, да се измени същото като бъде наложено административно наказание в минимален размер.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище по същество на делото от представляващия дружеството, в което се поддържа жалбата с наведените в нея доводи.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юк Б., оспорва жалбата. В заседание по същество пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Излага становище, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършването на процесното нарушение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Е. Н. и свидетелят по установяване на нарушението – М. Ж..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и оригинал на АУАН № 03-2300270/30.03.2023 г., заверено копие на договор за строителство от 20.11.2021 г. между „Ре Дом“ЕООД и „МД Инвест Строй“ЕООД, както и втори екземпляр от АУАН № 03-2300270/30.03.2023 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил в ДИТ – Варна сигнал за нарушение на здравословните и безопасни условия на труд в строителен обект – „жилищни сгради“, находящ се в ПИ *** по КККР с. Неофит Рилски до „Исторически парк“ на 13.03.2023 г., служители на ДИТ – Варна – свид. Е. Н. и свид. М. Ж., и двамата на длъжност „главен инспектор“, извършили проверка в обекта. В хода на проверката на място са установени група работници, които осъществявали строителни дейности. Едно от 2 лицата било установено като С.М.И. с ЕГН: **********, който извършвал декофраж.
По покана на проверяващите, същият попълнил декларация по чл. 402 от КТ, в която посочил, че работи за „МД ИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД от шест месеца като строителен работник, с работно място – с. Неофит Бозвели, „селище“, с работно време от 08.00 ч. до 12.00 часа, с почивни дни – събота и неделя и 1 час в рамките на работния ден, с договорено трудово възнаграждение от 320 лева, изплащано за период от 30 дни.
Същият отразил в декларацията, че има сключен трудов договор, но не и граждански такъв.
По време на проверката на място се явил управителят на дружествотожалбоподател – Т. Р. Д.. На същия била връчена призовка с указание в сградата на ДИТ- Варна да бъдат представени документи относно отношенията със заварените на обекта лица. В указания срок е бил представен трудов договор от 15.03.2023 г. между „МД ИНВЕСТ СТРОЙ“ЕООД и С.И., съгласно който И. приема да изпълнява в дружеството трудовите функции на длъжността „строителен работник“, при непълен работен ден, с работно време от 4 часа на ден, и с уговорено основно месечно възнаграждение от 390 лева, със задължение да постъпи на работа на 16.03.2023 г. Въз основа на извършена справка в информационната система на НАП, е установено, че е регистрирано уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ, за сключения договор с лицето, на 15.03.2023 г. в 15.57 часа.
В хода на документалната проверка по случая е представено и заверено копие на договор за строителство между „Ре Дом“ЕООД и „МД Инвест Строй“ЕООД, сключен на 21.11.2021 г., въз основа на което дружеството-жалбоподател се задължава в качеството на подизпълнител да извършва строително-монтажни работи в обект „Историческо селище“ по КВС на землището на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, област Варна.
При така установените факти, свид. Н. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2300270/30.03.2023 г. за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ, за това че на 13.03.2023 г. в строителен обект – „жилищни сгради“ , находящ се в ПИ *** по ККР с. Неофит Рилски до „Исторически парк“, с. Неофит Рилски в качеството на работодател е допуснал лицето С.М.И. с ЕГН:
********** да престира труд в полза на дружеството, при определено работно време от 08.00 часа до 12.00 часа, уговорено трудово възнаграждение в размер на 320 лева с определено работно място – горепосочения строителен обект, изпълнявайки трудови функции на „строителен работник“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Актът е връчен на управителя на дружеството Т. Д. на 30.03.2023 г., видно от разписка, подписана от същия от посочената дата. Срещу съставения АУАН, на 05.04.2023 г. в ДИТ – Варна постъпило възражение от представляващия „МД Инвест 3
Строй“ЕООД, , в което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, доколкото актът не е предявен по законоустановения ред , като същият не е подписан в частта срещу „нарушител“ и „получател“, съотв. актът не съдържа надлежно описание на нарушението. Във възражението е посочено, че причината за извършване на нарушението е онкологично заболяване на счетоводителя на дружеството.
След като е преценил, че възражението е неоснователно и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, АНО е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 1 ал.2, във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на производството съдът констатира, че правилата за местната подсъдност определят като компетентен да се произнесе по въззивната жалба РСПровадия. С оглед на процесуална икономия и предвид липсата на депозирана възражение в този смисъл, съотв. съгласно трайната съдебна практика, според която нарушаването правилата на местната подсъдност опорочават производството единствено при надлежно възражение за неспазване на същите, съдът намери, че следва да се произнесе по същество на жалбата.
В хода на извършената служебна проверка, съдът констатира, че НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал.
4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно наказателното производство е проведено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата 4 на чл. 34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за непълно и неясно съдържание на НП. Последното съдържа описание на съставомерните признаци на нарушението, като другите обстоятелства досежно извършената проверка касаят основателността му, но не се отнасят към минимално необходимото съдържание на обжалвания акт.
Не е допуснато и нарушение на нормата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, според която актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно разпоредбата на чл. 42 ал.5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване съотв. при връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно-наказателното производство.
Видно от приобщените в хода на съдебното производство оригинал на АУАН № 032300270/30.03.2023 г. и втори екземпляр от АУАН № 03-2300270/30.03.2023 г., актът е надлежно предявен и екземпляр от същия е връчен на представляващия дружеството, който е положил подпис в посочените документи, удостоверяващ извършването на надлежното предявяване и връчване, с оглед на което правото на защита в на дружеството-жалбоподател първата фаза на административно-наказателното производство не е било ограничено. Обстоятелството, че въззивникът е бил информиран за съставения срещу него акт се установява и от депозираното в законоустановения срок възражение срещу същия, с което жалбоподателят упражнил ефективно своята защита в съответната фаза на процеса.