Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 22.07.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 452/2023
Вид
Решение № 227
Подписан
22.07.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.536, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.3 · Закон за лечебните заведения
  • чл.21, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.19, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.37, ал.1 и ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
  • чл.37, ал.1 и ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
  • чл.224, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
  • чл.224, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
  • чл.74 · Търговски закон
  • чл.74, ал.1 · Търговски закон
  • чл.74, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Т. при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Т. Въззивно търговско дело № 20233001000452 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №15416/20.06.2023г. по описа на ВОС на Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, представлявана от кмета И П, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р. С. Обжалва се решение №234 от 29.05.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №715/2021г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца Община Варна иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията по точки 1, 2, 3 и 4 от дневния ред на Общото събрание на акционерите /ОСА/ на МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, ЕИК 000090019, седалище град Варна, проведено на 15.10.2021г., поради противоречието им с императивни разпоредби на закона и с устава на дружеството.

Решението се оспорва като незаконосъобразно като се твърди, че съдът не е съобразил и обсъдил твърденията на ищеца за противоречие на атакуваните решения с относимите в случая към избора на нов тричленен състав на съвета на директорите Вътрешни правила, утвърдени със заповед № РД-01-1/04.01.2021г. от Министъра на здравеопазването. Според въззивника, утвърждаването с атакуваното решение на извършеното класиране по конкурс, открит със със заповед № РД-16-485/12.07.2021г. на Министъра на 1 здравеопазването, е в противоречие с извършеното вече класиране по друг редовно проведен конкурс, открит със заповед № РД-16- 82/09.02.2021г. на M3, като към този момент са липсвали годни правни основания за откриване на нов конкурс. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да уважи предавения иск.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна-Варна“ АД, ЕИК 000090019, е подал писмен отговор вх. №19227/03.08.2023г. чрез назначения му по делото особен представител адвокат Г. П. Д., в който са изложени аргументи за неоснователност на въззивната жалба с молба обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.

С определението си от разпоредителното заседание по чл.267 ГПК въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на производството и редовността на жалбата, като е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК и на ответното дружество неоснователно е бил назначен особен представител. Вписаният представляващ болницата не е страна в исковото производство, няма заявени лични интереси, няма твърдения да е засегнат от атакуваните решения на ОСА акционер или трето заинтересовано лице, а с оглед и подадения лично от страната чрез законния представител отговор на исковата молба такава заинтересованост не може и да се презумира. Поради това съдът е разпоредил за съдебното заседание въззиваемият ответник да бъде призован лично на вписания адрес на управление като му е предоставил възможност да потвърди чрез законен или надлежно упълномощен представител действията по подаване на отговор на въззивната жалба.

Възползвайки се от така предоставената възможност страната е потвърдила действията по подаване на отговор, подала е чрез законен представител и собствен отговор на въззивната жалба, в съдебно заседание е представлявана от упълномощен представител. Позовавайки се на новонастъпил факт – проведено по искане на миноритарни акционери ново общо събрание, на което с единодушието на представените на събранието акции, съставляващи 97% от капитала на дружеството, са отменени атакуваните с иска решения на общото събрание на акционерите от 15.10.2021г., въззиваемият моли за прекратяване на исковото производство.

2

Въззивникът Община Варна, представляван от юрисконсулт Р. С, за чието упълномощаване от новия кмет по делото са представени доказателства (л.50), заявава че поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания.

За да се произнесе по предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на образуваното исково производство, водено по т.д.

№715/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна (ВОС), е предявения от Община Варна конститутивен иск с правно основание чл.74 от ТЗ з а отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в ответното дружество МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, ЕИК 000090019, седалище град Варна, проведено на 20.02.2015г., като незаконосъобразни и противоречащи на устава на дружеството, приети при съществени нарушения на процесуалните правила.

Ищцовата община представя правния си интерес от водене на производството по чл.74 от ТЗ на основата на установеното правоотношение на участие в капитала на ответното търговско дружеството МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, ЕИК 000090019, легитимирано с притежавани 303 682 поименни акции с номинална стойност 10 лева всяка, съставляващи 24,92% от акционерния капитал, по който факт липсва оспорване, установява се и от представените по делото писмени доказателства.

За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че общото събрание на акционерите (ОСА) е свикано с покана, обявена своевременно в търговския регистър, което е единият от двата алтернативно предвидени в устава на дружеството (чл.17, ал.3) и допустими от закона равнозначни способа за свикване на ОСА, поради което и липсата на персонално отправена до ищеца писмена покана не опорочава законосъобразното свикване на събраниието. За неоснователни е приел и оплакванията за нарушение на изискванията на чл.224, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.18 от устава на дружеството поради липсата на изпратени писмените материали, свързани с дневния ред на събранието и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени на членове на Съвета на директорите, основавайки се на неопроверганото и неоспорено от ищеца съдържание на поканата за свикване на ОСА, че тези материали се намират на разположение на акционерите в управлението на 3 болницата, съответно липсата както на твърдения, така и на доказателства, че тези материали са били изискани, но неоснователно не са били предоставени.

Като неоснователно е прието и становището, че конкурсът за избор на състава на съвета на директорите, класирането по който е утвърдено с процесното решение по т.1 на ОСА, е проведен при липса на годни правни основания за откриването му, като съдът е приел, че с взетите на предходното ОСА от 04.06.2021г. решения е възникнало основание за назначаването (обявяването) на нов конкурс при условията на чл.63, ал.3 от ЗЛЗ, чл.21, ал.1 от ЗПП и чл.37, ал.1 и ал.2 от ППЗПП и утвърдени Вътрешни правила.

Тези изводи на първоинстанционния съд се оспорват с подадената въззивна жалба като се поддържа твърдението, че взетите решения противоречат на относимите в случая Вътрешни правила, утвърдени със заповед № РД-01-1/04.01.2021г. от Министъра на здравеопазването, като при извършеното вече класиране по друг редовно проведен конкурс, открит със заповед № РД-16-82/09.02.2021г. на M3 липсват годни правни основания за откриване на нов конкурс с последващата заповед № РД-1б-485/12.07.2021г. на M3.

С оглед задължението да следи за допустимостта на производството и спазвайки правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК настоящата инстанция съобразява представените във въззивното производство и приети писмени доказателства, установяващи настъпването на нов факт – проведено на 21.05.2024 г. ОСА на МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД, ЕИК 000090019, на което са взети решения за отмяна на предходно взетите на състоялото се на 15.10.2021г. общо събрание решения. Видно от представените доказателства, по искане на седем акционера на заседание на съвета на директорите на дружеството, проведено на 12.04.2024г., е взето решение за свикване на общо събрание на акционерите, в чийто дневен ред е включено и предложението за отмяна решенията от предходното ОСА от 15.10.2021г. - предмет на настоящото производство. Поканата за свикване на събранието е публикувана в търговския регистър по партидата на дружеството, отделно от това е и връчена надлежно на всички акционери чрез изпратени им пощенски пратки (за което са приложени обратни разписки, удостоверяващи вида на пратката и нейното връчване). Събранието е проведено на 21.05.2024 г., видно от приложения протокол за това, по предварително обявения дневен ред, като предложението за отмяна на решенията, взети на предходното ОСА от 4

15.10.2021г., е гласувано единодушно от всички участвали акционери с представени поименни акции с право на глас, представляващи 97,27 на сто от капитала на дружеството. В преклузивния 14-дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ това решение не е оспорено и е окончателно стабилизирано за дружеството и неговите акционери.

Наличието на правен интерес от предявения иск и търсената с него защита е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Независимо, че при всеки конститутивен иск правеният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдяния в исковата молба фактически състав, може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника, а при всеки осъдителен иск – презумтивно този интерес присъства въз основа на твърдението на ищеца за неудовлетворено притезание срещу ответника, правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за всички искове.

Това разбиране безспорно следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат (в този смисъл решение № 150/30.06.2014г. по т.дело № 286/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.).

Несъмнено е, че като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е задължен да следи служебно, правният интерес от търсената защита трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса т.е. до последното заседание, преди съдът да пристъпи към постановяване на решение по същество. В константната практика на ВКС ясно е застъпено, че при констатация за липса на правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

В конкретния случай, след като междувременно е проведено извънредно общо събрание на дружеството, на което са отменени взетите на предходно общо събрание решения - предмет на настоящото производство, обосновано може да се приеме, че понастоящем е отпаднал правния интерес от водене на иска. Към деня на преключване на устните състезания пред въззивния съд във вътрешните отношения между членовете на дружеството взетите от предходното общо събрание решения са отменени и вече не съществуват в правния мир. Когато целеното изменение в съществуващото правно 5 положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената с конститутивния иск чл.74, ал.1 ТЗ правна защита за страната не съществува. В случая целеното с предявения иск ново правно положение вече е постигнато с отмяната от самото ОСА на ответното дружество на атакуваните решения, което изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.

Наличието на висящо и неприключило производство по вписване на промени въз основа на отменените решения на ОСА (спряно по реда на чл.536, ал.3 ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ) не представлява самостоятелно основание за установяване на правен интерес от воденето на специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ без значение изхода от това охранително производство. От една страна, не може обосновано да се презумира, че вписването би било извършено при отпаднало основание за извършване на заявените промени, с оглед междувременната отмяна на решенията на ОСА от 15.10.2021г., въз основа на които са заявени промените във вписаните обстоятелства. От друга страна, дори такова вписване да бъде извършено, всяко заинтересовано лице може да защити интереса си от незаконосъобразното вписване с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.