Решение № 354 от 06.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600999 по описа за 2024 година Производството е по чл.327 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест и допълнение към него от прокурор при СГП срещу присъда №201 от 18.12.2023г. постановена по НОХД № 709/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимия В. П. Г. от гр.*** е признат за невинен в това на 01.01.2020 г., около 06.10 часа, в гр.София, на ул.“И. Денкоглу“, в района на № 12-14, пред намиращия се на същия адрес клуб „Тифани“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с рег.№ ********, с посока на движение от ул. “Лавеле“ към ул.“Княз Борис I“, да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 116 от ЗДвП, както и на чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП, като напуснал платното за движение вляво по посоката си на движение, качил се с автомобила на тротоара и въпреки възникналата опасност за движението, каквато били намиращите се на същия тротоар, пред входа на клуб „Тифани“ пешеходци, не бил внимателен и предпазлив към тях и не спрял, при което умишлено 1 причинил средни телесни повреди на две лица - Р. А. З. и К. П. Г., поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. “б“, вр. ал. 1, пр. 3 от НК.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на атакуваната присъда в тази и част. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, а именно - показанията на свидетелите очевидци на деянието, включително приобщените такива по реда на чл.281 от НПК; приетите заключения по извършените СМЕ, приложените медицински документи, както и от заключението по назначената от съда допълнителна СМЕ за установяване нараняванията на пострадалите приложените талон за изследване № 0058480 от 01.01.2020г. на поде. В. Г. с техническо средство за употреба на алкохол; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от подс.

В.Г. за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта и извършената СМЕ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия; приложените видеозаписи от камери от мястото на произшествието; приетите заключения по извършените КМАТЕ и СПЕ, по несъмнен начин били установени мястото, времето и начина на извършване от обективна и от субективна страна на престъплението по чл.342, ал.З, б.“б“, вр. ал.1, пр.З от НК от подсъдимия В.Г., за което му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт. Въз основа на необективен анализ и интерпретация на доказателствата, състава на СГС неправилно оправдал подсъдимия. По делото ясно и категорично било установено, че единствената техническа причина за настъпване на инкриминираното ПТП са субективните действия на подсъдимия с уредите за управление на автомобила и версията за загуба на ко н т р о л била абсолютно несъстоятелна, тъй като обективно, както ускоряването на автомобила от 0 до 40 км/ч в краткото разстояние от мястото, на което е бил паркиран в близост до заведението, така и покачването на тротоара и насочването му към пешеходците находящи се пред входа на заведението, били извършени абсолютно съзнателно от подсъдимия. Според прокурорът единствения обоснован от доказателствената свъкупност и кореспондиращ с нея законосъобразен извод бил, че единствената техническа причина за инкримираното ПТП и съставомерния резултат от същото са съзнателните действия на подсъдимия с органите за управление на автомобила, но не и загуба на контрол

2

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която оправдания подсъдим В. П. Г., да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, пр.З от НК и му се наложи съответно наказание.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че В. П. Г. е извършил инкриминираното деяние по непредпазливост, прокурорът предлага на осн. чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1 т. 2 от НПК, да се отмени постановената на 18.12.2023 г. присъда по НОХД № 709/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав, и да се постанови нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и му се наложи съответно наказание.

В съдебно заседание протеста се поддържа с твърдение, че в него са изложени подробни доводи, че са нарушени съществено процесуалните правила от съда, който бил подходил едностранно и избирателно при анализа на доказателствата.

От разкритите факти от първоинстанционния съд, правело впечатление, че от една страна е констатирано престъпно поведение на подсъдимия, но той не е осъден. Това представлявало негодна мотивна дейност на съда.

Доказателственият анализ липсвал в мотивите на първоинстанционния съд, който се е въздържал да проследи и да изследва дали подсъдимият е използвал всички уреди в лекия автомобил - например спирачката която при автоматичните леки автомобили се задейства изключително бързо.

Предлага се на съда, ако не приеме тезата за виновно престъпление по транспорта, то да се произнесе по алтернативното искане в протеста дали това не е престъпление по транспорта при небрежност и да преквалифицирате деянието.

Повереникът на частния обвинител счита протеста за неоснователен, а присъдата на съда за правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд правилно и мотивирано е изложил своите мотиви защо е приел, че подсъдимият не е извършил така вмененото му престъпление. Касаело се за недобър контрол от страна на подсъдимия, но той бил вследствие на неговото притеснение, а не на желание да навреди на когото и да било.

Защитникът смята протеста за неоснователен а първоинстанционната 3 присъда за законосъобразна. Счита, че съдията е бил достатъчно обективен и аналитичен да види, че всъщност подсъдимият е проявил небрежност по отношение на самото ПТП, но това в никакъв случай не било умишлено.

Доводите на прокуратурата да смята, че подсъдимия е искал да причини умишлено това ПТП с цел да увреди пострадалите били несъстоятелни и мотивите много ясно и точно показвали какво е било поведението на подсъдимия и, че всъщност ставало въпрос за деяние, което случвайки се, няма нищо общо с предварителния умисъл и с желанието му да навреди.

Моли да се потвърди изцяло присъдата така, както е постановила първата инстанция.

Подс.Г. твърди, че съжалява за всичко. Нямало как да иска да бутне собствения си брат и то с умисъл.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

При постановяване на протестираната присъда са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, налагащи тя да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Присъдата не е мотивирана по начина посочен в чл.305, ал.3 от НПК. В мотивите се съдържа описание на фактическа обстановка приета от съда, като е отделено и значително внимание на действия на различни лица, включително и подсъдимия, предхождащи процесното деяние. Сам по себе си, този процесуален подход не би бил незаконосъобразен, ако съдът бе изпълнил вмененото му процесуално задължение да извърши цялостен анализ на доказателствата формиращи доказателствената съвкупност и въз основа на него, да обективира изводи по съществото на делото относно всички съставомерни признаци от състава на престъплението. Вместо това, фокусирайки се върху събитията предхождащи деянието, съдът не е изложил никакви мотиви относно механизма на възникналото ПТП-ие, причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и същото, както и между действията на подсъдимия и настъпилите общественоопасни последици. От мотивите е видно, че факта на настъпване на ПТП-ие и засегнатите от него лица съдът е приел за „безспорно 4 установени“. Не е обсъден нито един доказателствен източник касаещ механизма на възникване на ПТП-ие, а относно КМАТЕ е посочено, че тя „съдържа информация“, но изводите на експертите са отхвърлени, без изобщо да са анализирани. Наред с това, декларативно е посочено, че съдът„кредитира изготвените по делото СИЕ и СПЕ…. кредитира приетите на основание чл.

283 от НПК писмени доказателства, като отчете, че всяко едно от тях има собствено отношение към предмета на доказване по настоящето дело“.

Самото „отношение“ на тези доказателства остава неясно, тъй като съдът се е въздържал да посочи в какво смята, че се изразява то.

С това се изчерпват голяма част от положените от съда процесуални усИ. за мотивиране на присъдата и се е стигнало до неизпълнение на задължението му по чл.305, ал.3 от НПК. Не може да се приеме, че в мотивите има изложени обосновани правни съображения, нито в тях е посочено въз основа на кои доказателствени материали е взето материализираното в присъдата решение. Въпреки това е формулиран извод: „ от така събраните по делото доказателствени източници, не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин механизма на настъпване на произшествието“. Тази констатация на съда почива на лаконична критика по отношение твърденията на прокурора за съставомерността на деянието, без да е извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност и без да са формулирани фактически и правни изводи въз основа на такъв анализ. Този начин на процедиране, освен, че е в противоречие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК, представлява грубо нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип.

Материализираното в обжалваната присъда решение на първоинстанционния съд може и да е взето по вътрешно убеждение, но последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на мотивите, не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Основателно е оплакването в протеста, че съдът е подходил едностранчиво и избирателно при обсъждане на доказателствата и в резултат на това не е изпълнил законосъобразно процесуалните си задължения. Съдът е изложил в мотивите си констатации относно пострадалите лица и частично относно вида на уврежданията, като за съставомерните такива, без те да са посочени, е декларирал, че „се довери на допуснатата и приета от настоящия състав СМЕ.“ След това е отделил в мотивите място на СМЕ изследвала съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Недвусмислено е 5 формулиран извод, че съдът приема за доказано наличието на 0,79 на хиляда етилов алкохол в кръвта на подс.Г., но въз основа на този факт не са направени никакви изводи, включително не е обсъдено има ли той отношение към квалификацията на деянието.

Не са обсъдени и начинът на управление на автомобила от подсъдимия, скоростта му на движение, пътната обстановка, мястото на което е напуснал уличното платно, причините за това напускане, последиците до които е довело то. Въпреки това, при липсата на такъв анализ съдът, кредитирайки напълно обясненията на подсъдимия, е формулирал изводи относно субективното му отношение. Правилността на тези изводи не може да бъде проверена именно поради липсата на всестранно и пълно изследване от съда на обстоятелствата по делото. По същата причина е невъзможно да се разбере, защо съдът смята, че подсъдимия не е обективирал никакво противоправно поведение, включително и такова при различно субективно отношение от вменяваното му от прокуратурата. Пренебрегвайки задължението си да анализира доказателствения материал, формулирайки изводи само относно част от установените факти и при липсата на съответстващи им правни изводи, първоинстанционният съд е постановил немотивирана присъда. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено и налага на собствено основание отмяна на атакувания съдебен акт. Приложените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, който недостатък фактически води до липса на такива.