Разпореждане № 28399 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28399 гр. Варна, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20253110104200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „*“ АД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника И. В.

С., за сумата от 744,92 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.03.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 55,08 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 29.09.2023 г. – 27.03.2024 г., сумата от 101,51 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 28.03.2024 г. – 25.03.2025 г., които вземания произтичат от Договор за паричен заем № *от *г., сключен между „*“ АД и длъжника, обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция № *от *г., сключен между „*“ ЕООД и длъжника, които договори са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение към него от 04.07.2024 г.

Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът отчита, че длъжникът е извършил плащания по кредита в размер на 930 лв.

Тези суми са отнесени за погасяване на главница в размер на 505,08 лв., договорна лихва в размер на 94,92 лв. и възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 330 лв.

Клаузата в чл. 4 от Договора, с която е уговорено длъжникът да предостави обезпечение, в случая се явява недействителна. При сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, в тази част договорът е недействителен по отношение на длъжника.

Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Вземането за възнаграждение за поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за потребителя. В горния смисъл е и 1 практиката на ВОС по идентични казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./

В тази връзка недължимо се явява вземането за възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 756 лв., от които длъжникът е заплатил 330 лв. С тази сума длъжникът е погасил вземане, което е нищожно и неравноправно, съобразно изложените по-горе мотиви. В практиката на СЕС се приема, че съдът в заповедното производство може да отнесе плащанията на длъжника, отнесени за погасяване на такива вземания, за погасяването на други вземания, които са действителни, ако има достатъчно данни, които не налагат използването на специални знания.

При така изложеното, съдът намира, че посоченият порок на договора е толкова съществен, че води до цялостна недействителност на съглашението. В случая е уговорено заплащането на услуга, която икономически не съответства на отпуснатата сума. Общата стойност на възнаградителната лихва и възнаграждението за поръчителство е в размер на 906 лв., или над 70 % от размера на кредита. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни разноски, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях.

Цената на възнаграждението за поръчителство следва да са инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на този разход се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо такова, което не следва да се допуска.

Същото не е включено в посочения в договора ГПР. В съответствие с указанията на СЕС по аналогични казуси и с оглед изложеното по-горе следва да се дължи само чистата стойност на кредита, доколкото същият се явява нищожен, поради порок, свързан с уговорката, уреждаща нищожна и неравноправна клауза, водеща до натрупването на разходи за длъжника.

Това разрешение следва да има и възпиращ ефект спрямо финансовите институции, които са търговци и професионалисти на пазара, следва да са запознати с законодателствата на ЕС и РБ, да не уговарят в договорите си такива клаузи, и да не претендират пред съда вземанията си, основани на тях.

В Съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета се приема, че Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение. Докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите-членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

В тази връзка, в практиката на СЕС се приема, че съдът в заповедното производство може да отнесе плащанията на длъжника, отнесени за погасяване на такива вземания, за погасяването на други вземания, които са действителни, ако има достатъчно данни, които не налагат използването на специални знания.

В случая отпуснатата главница по кредита е в размер на 1 250 лв. С плащанията си по договора в размер на 930 лв. следва да се приеме, че за длъжникът остава заплащането на сумата от 320 лв. Предвид това, други суми, освен остатъка от чистата стойност на кредита, не следва да се дължат, поради което заявлението подлежи на отхвърляне за всички претендирани суми, с изключение на сумата от 320 лв.

По отношение на претендираните разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от заявлението дължимите такива са в размер на 8,87 лв. държавна такса и 17,75 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу длъжника И. В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, за сумата от 424,92 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.03.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 55,08 лв. /петдесет и пет лева и осем стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 29.09.2023 г. – 27.03.2024 г., сумата от 101,51 лв. /сто и един лева и петдесет и една стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 28.03.2024 г. – 25.03.2025 г., които вземания произтичат от Договор за паричен заем № *от *г., сключен между „*“ АД и длъжника, обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция № *от *г., сключен между „*“ ЕООД и длъжника, които договори са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение към него от *г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу длъжника И. В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.*, за сумата от 320 лв.

/триста и двадесет лева/ чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението /27.03.2025 г./, което вземане произтича от недействителен Договор за паричен заем № *от *г., сключен между „*“ АД и длъжника, обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция № *от *г., сключен между „**“ ЕООД и длъжника, които договори са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение към него от *г., както и за сумите в размер на 8,87 лв. /осем лева и осемдесет и седем стотинки/ държавна такса и 17,75 лв. /седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на длъжника препис от заповедта за изпълнение, на основание чл.

411, ал. 3 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя, само в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви осъдителни искове за неприетите вземания по заявлението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3