Решение № 867 от 03.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500913 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. И. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 709/25.02.2026 год., постановено по гр. дело № 20253110108716 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е отхвърлен предявен от въззивника П. И. Г. срещу „ПАС АУТО“ ЕООД, ЕИК 207662834, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „М.“, ж.к. „М." ***, представлявано от Управителя Г.Т. иск с правно основание чл. 403 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата о т 664, 68 евро (1 300 лева) частичен иск от целия иск в размер на 7669, 38 евро (15 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от П. И. Г. имуществени вреди под формата на претърпени загуби, в резултат на наложената обезпечителна мярка „възбрана“ по ч. т. дело № 708/2024г. на ОС - Варна, която е била отменена поради непредявяване на бъдещия иск в дадения от съда срок, изразяващи се заплатена от ищеца неустойка в размер на общо 7669, 38 евро (15 000 лева) по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2024г., сключен между П. И. Г. и С.Я.С., поради невъзможността да изпълни задълженията си по договора да прехвърли собствеността върху имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска – 24.06.2025г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че 1 допуснатото в полза на ответника „Пас ауто“ ЕООД обезпечение на бъдещия му иск против ищеца П. Г. с определението от 16.12.2024 год. по ч. търг. дело № 708/2024 год. по описа на ОС-Варна чрез налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот – апартамент, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр Варна, е отменено с определение № 139/29.01.2025 г. по ч. т. д. № 708/2024 г. по описа на ОС -Варна поради непредявяване от страна на ищеца „ПАС АУТО" ЕООД на иск, идентичен с иска, чието обезпечение е било допуснато. Едва на 20.02.2025 г., т. е . почти месец след отмяната на обезпечението, „ПАС АУТО" ЕООД е предявило иск, съответстващ на първоначално допуснатото обезпечение, по който впоследствие отново е било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на П. Г., вписана в СлВп-Варна на дата 19.05.2025г. Въззивникът счита, че установената последователност от процесуални действия обосновава извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на „ПАС АУТО" ЕООД, насочено към постигане на ограничаване правото на разпореждане с имуществото на ищеца, без да е налице своевременно и надлежно реализиране на претендираното материално право. Поради това и изводът на първоинстанционния съд, че злоупотреба с право би била налице, в случай, че „Пас ауто" ЕООД е поискало обезчпечение на бъдещия си иск единствено с намерението да увреди П. Г. е неправилен в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се още, че по делото липсват доказателства, установяващи добросъвестност в поведението на „ПАС АУТО" ЕООД. Обратно – обективно установените факти сочат на процесуално поведение, което надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на права. Показателен в тази насока е и факта, че първоначално предявеният от „Пас Ауто“ ЕООД иск е предявен за сумата от 2 (два) лева, последван от увеличение на претенцията след изтичане на значителен период от време. Счита, че описаното процесуално поведение на ответника, разгледано в съвкупност с останалите доказателства, не подкрепя извода за добросъвестност. Допълнителен аргумент за недобросъвестността на ответника при упражняването на процесуални права е и обстоятелството, че през месец декември, след пожара ищецът бил с увредено здраве и бил хоспитализиран, което допълнително поставя под съмнение добросъвестността на предприетите срещу него процесуални действия.

Твърди се, че от анализа на доказателствата по делото се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на „ПАС АУТО" ЕООД и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в ограничаване правото на разпореждане с недвижимия имот на ищеца, довело и до разваляне на предварителния договор и заплащане на неустойка по този договор в размер на 15 000 лева. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение, поискано без надлежно реализиране на исковата защита в законоустановения срок. Поради изложеното въззивникът счита, че изводът на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение от страна на ответното дружество е необоснован и е в разрез с доказателствата по делото.

Твърди се още, че съдът е обсъждал факти, които са неотносими към 2 спора - Проект на споразумение от 16.01.2025г. между страните , както и показанията на свидетелката М. за водени преговори между страните за постигане на споразумение; освен това показанията на тази свидетелка безкритично са приети за достоверни, без да бъде отчетена възможната й заинтересованост, предвид установеното, че съжителства на съпружески начала с управителя на ответното дружество. Изцяло неотносими към настоящия спор са и изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е длъжник на ответното дружество и е предприел редица действия с цел да увреди кредитора си, като освен това в подкрепа на подобна констатация не са ангажирани никакви доказателства.

Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд относно автентичността и целта на представения предварителен договор, като неправилно е прието, че същият е създаден за нуждите на производството, без това да е подкрепено с надлежни доказателства или експертно изследване.

Изложените съображения относно липсата на данъчна оценка и схема към определен момент са правно ирелевантни и не могат да обосноват извод за симулативност на договора. Обратно – от доказателствата по делото се установява реална воля на страните за сключване на предварителния договор и както и последващото му разваляне от страна на купувача и заплащане на уговорената неустойка от продавача-ищец по настоящото дело П. И. Г..

Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила и по – конкретно – нарушение на установения в чл. 9 от ГПК принцип на равенство на страните в процеса, тъй като на ищеца е отказано да бъде разпитан свидетел, а на ответника са допуснати доказателства за обстоятелства, които по своя характер не бяха установени и не могат да бъдат установени чрез свидетелски показания, а именно: „Кога П. Г. е узнал за наложената възбрана и какъв тип действия е щял да предприеме спрямо „Пас ауто" ЕООД".

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че вредата, която ищецът твърди, че му е причинена не е настъпила в неговата правна сфера.

Доказателствата по делото сочат, че заплатената неустойка от 15 000 лева е пряко свързана с неизпълнението на задълженията по конкретен предварителен договор, обусловено от наложената възбрана върху собствения на П. Г. недвижим имот, поради което вредата следва да се приеме за настъпила именно в неговата имуществена сфера. С лицето Снежана Атанасова, която е превела сумата на купувача по разваления предварителен договор, съжителстват на семейни начала, Атанасова е майка на двете му деца, поради което счита, че това обстоятелство обосновава извод, че вредата е настъпила в неговата имуществена сфера. При липса на такава фактическа и икономическа обвързаност, не би съществувало нито правно, нито житейски обосновано основание Снежана Атанасова да изпълни чуждо задължение, включително чрез заплащане на неустойка по посочения договор.

Въз основа на изложеното жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

3

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по иска „Пас Ауто“ ЕООД, ЕИК 207662834, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител; в писмено становище от 06.07.2026 год. поддържа подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание дружеството-въззиваем, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от П. И. Г.

ЕГН ********** срещу ответника „Пас Ауто” ЕООД, ЕИК 207662834, със седалище гр. Варна, иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 664, 68 евро (1300 лв.) – частичен иск от цялото вземане в размер на 7669, 38 евро (15 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплащане на неустойка в размер на 15 000 лева по развален предварителен договор от 06.12.2024 год. за покупкопродажба на недвижим имот – апартамент ***, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, сключен между ищеца като продавач и С.Я.С., като купувач, поради деклариране на неверни данни и невъзможност за продажба на апартамента без тежести – нарушение на задълженията на продавача (настоящ ищец) по чл. 7, ал. 2 от предварителния договор, вследствие наложена с Определение № 1656/16.12.2024 год. по ч. т. д. № 708/2024 год. по описа на ОС-Варна обезпечителна мярка – възрабана върху описания апартамент, за обезпечаване на бъдещия иск на „Пас Ауто” ЕООД срещу ищеца П. И. Г. с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, вследствие възникнал пожар на адрес: гр. Варна, бул. „Ц.О.” ***, която обезпечителна мярка е била отменена с Определение № 139/29.01.2025 год. по ч. т. д. № 708/2024 год. поради непредявяване на обезпечения иск в предоствения от ОС-Варна едномесечен срок.

Ищецът твърди, че между него, като продавач, и С.Я.С., като купувач, на 06.12.2024 год. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент ***, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „П.”, местност „Т.Т.”, в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, на първи етаж, със застроена площ от 71, 93 кв. м., ведно с принадлежности. Според чл. 4 от предварителния договор, страните се задължили да сключат окончателен договор на 10.01.2025 год.

Ищецът твърди, че на 04.01.2025 год. е получил съобщение по изп. дело № 754/2024 год. по описа на ЧСИ рег. № 712 в КЧСИ, че върху гореописания апартамент е наложена възбрана като обезпечителна мярка по допуснато с Определение № 1656/16.12.2024 год. по ч. т. д. № 708/2024 год. по описа на ВнОС обезпечение на бъдещия иск на ответника, който ще бъде предявен 4 срещу ищеца, с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди. Ищецът сочи, че с нарочно уведомление, получено от бъдещия купувач на 06.01.2025 год., го е уведомил за наложената възбрана и за невъзможността да прехвърли имота без тежести в съответствие с чл. 7, ал. 2 от предварителния договор, поради което е поискал удължаване на срока за сключване на окончателен договор с три месеца. С отговор, получен от ищеца на 10.01.2025 год., ответникът е отказал удължаването на срока и е заявил, че разваля договора поради неизпълнение и деклариране на неверни данни от ищеца. Ищецът излага се, че съгласно чл. 10 от предварителния договор, е следвало да заплати неустойка от 30 000 лева, която вследствие на сключено между страните по договора споразумение от 12.01.2025 год. е била намалена до 15 000 лева и е било уговорено да бъде заплатена до 15.03.2025 год. Със споразумението договорът е бил прекратен. Твърди се, че неустойката е заплатена от съпругата на ищеца на 07.03.2025 год. по банков път. Поддържа се, че неизпълнението, респ. възникването на задължение за заплащане на неустойка се дължи на наложеното по искане на ответника обезпечение, което впоследствие с Определение № 139/29.01.2025 год. по същото дело е било отменено, поради непредявяване на обезпечения бъдещ иск в дадения от съда срок и вписаната възбрана е била заличена на 06.06.2025 год. в СлВп - гр. Варна. Ищецът счита, че с описаните си действия ответникът „Пас Ауто“ ЕООД е действал недобросъвестно и при злоупотреба с процесуални права, довели до прекратяване на договора в резултат на което ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатената от него на съконтрахента му по предварителния договор неустойка. Настоява искът му, предявен като частичен, да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски.