Определение № 553 от 23.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. Плевен, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500334 по описа за 2026 година Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .

С разпореждане № 260099 от 26.02.2026 г. на Плевенски Районен съд, постановено по гр. дело № 3810/2014 г. по описа на същия съд е постановено, че делото е приключило и не може да бъде съединено с друго дело.

Разпореждането е постановено във връзка с постъпило възражение вх. № 260111/25.02.2026 г.от Р. Д. Д., в което се твърди неправилно разделяне на искова молба вх. № 16765/20.08.2014 г., с което същата е направила искане за съединяване на гр.д.№3810/2014г.по описа на ПРС с гр.д.№1360/2015г.по описа на ПРС,между същите страни.

Постъпила е частна жалба от Р. Д. Д. вх. № 260152/11.03.2026 г. против горепосоченото разпореждане № 260099 от 26.02.2026 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 3810/2014 г. по описа на същия съд, в която се изразява становище, че същото е неправилно, в противоречие с изменения ЗЗД /ДВ бр.102 от 07.02.2021 г./ и решение на съда на ЕС от 25.06.2022 г. Посочва се, че ПлРС отново разделя молбата за отмяна по двете дела – гр. дело № 3810/2014 г. по описа на ПлРС и гр. дело № 1360/2015 г.по описа на ПлРС по искова молба вх. № 16765/20.08.2014 г., подадена в срок, преди изтичане на тригодишния срок по чл.358 ал.2 от КТ.

В заключение жалбоподателката моли съда да отмени разпореждане № 260099 от 26.02.2026 г. на ПлРС, постановено по гр. дело № 3810/2014 г. по описа на същия съд, както и да върне делото в РС – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК от 19.02.2026г.

Ответникът по частната жалба“ УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен не е депозирал писмен отговор на частната жалба.

1

Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Частният жалбоподател Р. Д. Д. е подала до Плевенски районен съд молба по чл.303 от ГПК, заведена с вх. № 260090/19.02.2026г., за отмяна на влязло в сила решение № 1466/23.10.2015г., постановено по гр.д.

№3810/2014г.по описа на РС-Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Д. срещу „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 1499,99лв.,претендирана като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно уволнение, извършено със заповед №48/11.03.201г.и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 300лв.,претендирана като лихва за забава върху главницата от 1499,99лв.за периода 16.09.2013г.до 20.08.2014г.

С разпореждане № 260086 от 20.02.2026г. съдът е оставил без движение молбата за отмяна на влязло в сила решение, като е указал на молителката, на основание чл.306, ал.1 от ГПК,в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите й като представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е предпоставено от спазване на изискването за редовност на молбата за отмяна, а редовността на молбата – от посочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна-чл.306, ал.1 от ГПК, и именно в такъв смисъл са дадените на молителката указания.

Срещу това разпореждане Р. Д. е подала възражение от 25.02.2026г./л.612/,с което е поискала от РС да го отмени, а също и да съедини делото с друго производство – това по гр.д.№1360/2015г.по описа на ПРС.С обжалваното разпореждане от 26.02.2026г. Плевенски РС е отказал съединяване, тъй като делото е приключило.

Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане по аргумент от чл.274, ал.1 ГПК,не подлежи на самостоятелно обжалване. То не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1,т.1 ГПК ,нито е от категорията определения,за които съгласно чл.274,ал.1т.2 ГПК изрично в закона е предвидена възможност да се обжалват. Определението или разпореждането, с което съдът оставя без уважение молба по чл.213 от ГПК, дори и да е неправилно, неговата неправилност не дава право на заинтересованата страна да го обжалва самостоятелно преди постановяване на решение или както е в случая - преди преграждащо определение за връщане на молбата по чл.303 от ГПК при неотстраняване на указаните нередовности.Ако се постанови определение за връщане на молбата по чл.303 от ГПК,поради неотстранени нередовности,то това определение като преграждащо съдебното производство по отмяна,би подлежало на обжалване. Въпросът дали съдът е съединил или 2 не две дела е въпрос по целесъобразност и дали е правилна преценката му може да бъде предмет на разглеждане само заедно с проверката за законосъобразност на едно евентуално последващо преграждащо определение по чл.306, ал.2, вр. чл. 286 ГПК.Отделен е въпроса,че в случая се иска съединяване на две дела гр.д.№3810/2014г.по описа на ПРС и гр.д.

№1360/2015г.,производствата по които са приключили с влезли в сила съдебни решения.

По изложените събражения,подадената от Р. Д. Д. частна жалба против разпореждане № 260099 от 26.02.2026г. на Плевенски Районен съд по гр.д.

№3810/2014г.по описа на същия съд, с което съдът е оставил без уважение искане по чл. 213 от ГПК за съединяване на дела, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по настоящото в.ч.гр.д.№334/2026г.прекратено.

Въззивната инстанция констатира,че при изпращане на частната жалба до ОС Плевен ,ПРС не е събрал дължимата ДТ от 7,67 евро /15 лв./и същата не е внесена по сметка ПОС.По приключилото производство по гр.д.№ 3810/2014г.предмет на разглеждане са искове по чл.49 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, като не се касае за трудов спор.С определение на ПРС от 18.06.2020г.Р. Д. е освободена от внасяне на ДТ на осн.чл.83,ал.2 ГПК за конкретно подадена частна жалба към онзи момент ,вх.№9542/26.05.2020г.С депозираната частна жалба,предмет на разглеждане в настоящото производство Р. Д. Д. не е направила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса,няма постановен съдебен акт в тази насока,поради което същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата ДТ по сметка ПОС в размер на 7,67 евро.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА частната жалба на Р. Д. Д. против разпореждане № 260099 от 26.02.2026г. на Плевенски Районен съд по гр.д. № 3810/2014г., с което съдът е оставил без уважение молбата й по чл.213 от ГПК за съединяване на гр.д.№3810/2014г.по описа на ПРС с гр.д.№1360/2015г.по описа на ПРС,което е между същите страни.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№334/2026г.по описа на ПОС.

ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 7,67 евро за подадената частна жалба с вх.№260152/11.03.2026г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски АС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4