Решение № 11387 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11387 гр. С., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110144878 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от Б. Л.

Т. срещу „Т.С.“ ЕАД за заплащане на сумата 14,19 евро/27,76 лв., представляваща сбор от 26,88 лв.- платена на 01.06.2025 г. от ищеца електрическа енергия по Фактура № **********/11.05.2025 г., с 0,88 лв.-такса за плащане с банкова карта, за абонатно съоръжение на **********, собственост на „Т.С.“ ЕАД, с която сума ответното дружество се обогатило без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че е председател на УС на сграда-ЕС, находяща се в *************, която е комплекс от три входа – „А“, „Б“ и „В“ и двор, свързани през приземните етажи, както и през двора; вх. „А“ и вх. „Б“ притежават едно общо абонатно съоръжение, разположено в частта на вх. „Б“, а вх. „В“ притежава самостоятелна абонатна станция. Твърди, че на 11.05.2025 г. била издадена от третото лице „Е.п.“ ЕАД Фактура № **********/11.05.2025 г. на стойност 26,88 лв. с получател „етажна собственост общ“, за обект с адрес *************, вх. Б, ет. -1, ап. „абонатна“, клиентски № ***********, абонатен № *********** и срок за плащане до 27.05.2025 г. Сочи, че разговарял с ответника и искал да разбере поради каква причина не е заплатил дължимата от него сума за изразходена електроенергия на абонатното съоръжение и защо не е прехвърлена партидата на електромера негово име при положение, че собствеността на абонатната е негова, на което така и не получил обяснение.

Предвид обстоятелството, че в етажната собственост има семейства с малки деца, които имат ежедневна нужда от топла вода и да не се стига до преустановяване електроснадбяването в АС, а оттам и спиране на топла вода и парно за живущите, ищецът заплатил паричното задължение по фактурата, като пояснява, че за извършеното плащане има издадена разписка №**********, като 1 е сторил разход за банкова такса за превода от 0.88 лв. Ищецът намира, че е настъпило неоснователно имуществено разместване в правните сфери на страните, доколкото ответникът е имал задължението да плати, но поради бездействието му и в интерес на живущите е сторил ищеца, с което е обеднял.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че предявяването му е при условията на злоупотреба с право, доколкото ищецът е образувал пет дела с еднакви твърдения, но за суми по различни фактури, което причинява непропорционални разноски. Намира, че ищецът желае да обвърже дружеството с неизпълнение на поето от него задължение по възникнало между страните договорно отношение, но в противоречие с това, за да обоснове претенцията на иска по чл. 59 от ЗЗД твърди обратното - че не твърдят да са обвързани от конкретно правоотношение с ответника. Сочи, че на 03.12.2024г. процесния адрес е бил посетен от служители на дружеството звено "Ел. с. и ПС", ТР-С.. Не е бил наличен инсталиран измервателен уред за ел. енергия (електромер) за нуждите на абонатната станция към даденият момент, поради което е попълнена и подписана декларация за заплащане на консумираната ел. енергия в абонатната станция от клиентите. Същите са уведомени да подадат обратна връзка след инсталиране на електромери от страна на "Е.Р.М. З." ЕАД, за да се осъществи прехвърлянето им към партидите на "Т.С." ЕАД. Това уведомяване е необходимо, за да може дружеството да докаже пред "Е.Р.М. З." ЕАД, че е налице съгласие от страна на етажните собственици партидата да бъде прехвърлена на името на дружеството. Обратна връзка не е дадена, като етажните собственици са били изрично предупредени, че при липса на инсталирани електромери следва такива да бъдат инсталирани от "Е.Р.М. З." ЕАД, след което живущите да сигнализират дружеството за инсталираните измервателни уреди, което да послужи като уведомление и съгласие за това, че същите са съгласни партидата да бъде прехвърлена на името на „Т.С.“ ЕАД.

Подписаната именно от г-н Т. декларация, в която същият декларира, към момента на осъществената проверка, че електрическата енергия ще бъде използвана за захранване на абонатната станция и разходите по заплащането й ще бъдат за сметка на етажната собственост. Декларацията е съставена преди инсталирането на електромерите и представлява съгласие за това как ще се уредят към момента на проверката отношенията между страните. В този смисъл не дружеството е в неизпълнение на своето задължение за доставка на топлоенергия, а напротив — ищецът не е изпълнил задължението си да информира дружеството за инсталираните от "Е.Р.М. З." ЕАД електромери, за да може съответно да бъде сменена партидата и сметките за електроенергия да бъдат дължими от „Т.С.“ ЕАД. При това, не е в тежест на дружеството да заплаща консумираната електроенергия. Оспорва пасивната материална легитимация по спора, доколкото не са представени никакви доказателства по отношение на собствеността върху процесната абонатна станция, че е прехвърлена на ответника при условията на чл. 137, ал.2 от ЗЕ.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил за сметка на ответника посочената сума, съобразно изложеното в искова молба, при наличие на правен интерес за погасяване на паричното задължение към третото лице за доставка на електрическа енергия, както и че абонатната станция е собственост на ответното дружество. При установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за което съдът указва, че не сочи 2 доказателства.

Правният мир не допуска неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката на електрическа енергия.

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът е управител на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *************, състояща се от три входа. За вход А и Б има едно общо абонатно съоръжение, разположено в частта на вх. „Б“ и самостоятелна абонатна станция във вх. „В“. От договор за присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна енергия за битови нужди №ДП-1/21.02.2023 г. и Разрешение за за ползване №СТ-05-374/17.07.2024 г. на началник на ДНСК се установява, че ответното топлопреносното предприятие е поело задължение да изгради за своя сметка да въведе в експлоатация присъединителния топлопровод, с.та към него и абонатната станция, а на основание чл. 4 от договора за присъединяване енергийните обекти и съоръжение, изградени от топлопреносното предприятие стават негова собственост, и същите са изградени и въведени в експлоатация.

От Фактура №**********/11.05.2025 г., издадена от „Е.п.“ ЕАД, се установява, че за обект с адрес *************, вх. Б, абонатна, клиентски №***********, се установява, че за доставка на електрическа енергия за периода 03.04-02.05.2025 г. е дължима сумата 26,88 лв., която е платена по банков път, съобразно разписка Разписка № **********/01.06.2025 г., която ищецът представя. Видно от платежния документ във връзка с задължението по фактурата е заплатил сумата 27,76 лв.

Ответникът представя декларация от 03.12.2024г. на ищеца, че разноските за ел. енергия за адрес ********** ще бъдат за сметка на етажните собственици.

Това писмено доказателство обаче е ирелевантно, доколкото не касае абонатната станция за вх. Б.

По аргумент от чл. 30, ал. 3 от ЗС, всички разноски за вещта са в тежест и са за сметка на собственика й, в т.ч. консумативните разноски във връзка с ползването й. Абонатната станция, разположена във вх. Б, е притежание на ответника, поради което негово е задължението да заплаща стойността на консумирана електрическа енергия в същата абонатна станция, а освен това при условията на чл. 98а от ЗЕ страна по правоотношението по повод доставката на електрическа енергия в качеството си на купувач е всяко лице, което след присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху съответния имот, като не се твърди и доказва да е сключен индивидуален договор за доставка с друго лице. При така установените фактически положения съдът приема, че с предявения иск ищецът твърди и доказва, че е престирал на кредитора вместо длъжника, без да е обвързан за дълга, който изпълнява, и претендира връщане на сумата, с която се е обеднил.Със заплащането на процесното задължение имуществото на ищеца е намаляло за сметка това на ответника, който спестявайки разходите за доставена до собствената му вещ електрическа енергия неоснователно се е обогатил със същата сума, поради което исковата претенция следва да се уважи в цялост, ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Платеното е при наличие на правен интерес за погасяване на паричното задължение към третото лице за доставка на електрическа енергия, доколкото преустановяването на електричеството в абонатната станция води до спиране доставката и на топла вода и парно.

3

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски за сумата общо 25,56 евро за платена държавна такса и 200,00 евро - адвокатско възнаграждение. Ответникът навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът приема за основателно с оглед защитавания материален интерес и ниска фактическа, и правна сложност на спора, без явяване в откритото съдебно заседание. Съдът определя като необходима и разумна разноска сумата 120 евро или общо съдебни разноски 145,56 евро.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, да заплати на Б. Л. Т., с ЕГН:**********, сумата 14,19 евро (27,76 лв.), представляваща сбор от 13,74 евро/26,88 лв. за стойност на електрическа енергия по Фактура № **********/11.05.2025 г. и 0,45 евро/0,88 лв.-разноска за плащането с банкова карта – платена на 01.06.2025 г. за абонатно съоръжение на **********, ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, да заплати на Б. Л. Т., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 145,56 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „Т.С.“ ЕАД на Б. Л. Т. по банкова сметка №IBAN: **********, при „П.и.б.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4