Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26668 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3614/2026
Вид
Определение № 26668
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26668 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110103614 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 26.09.2025 г., подадена от А. М П., чрез адв. Д., срещу „Ю Б“ АД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.06.2008 г., заедно със съпруга й Д Е П, сключили с „Ю и Еф Дж Б АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39750, ведно с допълнително споразумение от 11.07.2008 г., с което бил променен номера на договора – HL40238, по силата на който банката им предоставила кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата от 98 683 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю и Еф Дж Б АД към датата на усвояване на кредита. Излага доводи, че на 30.07.2008 г. кредитодателят прехвърлил на „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД вземанията си по договора, като впоследствие по отношение на цесионера било налице вливане в „И А* Б* Л Б“ ЕАД, а към настоящия момент последното дружество се вляло в „Ю Б“ АД. Сочи, че банката предоставила сумата по кредита в евро, въпреки че изисквала плащането на погасителните вноски да се извършва в швейцарски франкове, което значително покачвало стойността спрямо българския лев/евро. Разрешеният кредитен лимит се усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове на името на ищцата. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутирал служебно в евро от кредитодателя. В чл. 3, ал. 1 било предвидено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю и Еф Дж Б АД за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4,5%. Съгласно чл. 6, 1 ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършвало с швейцарски франкове, като в случай че към датата на падежа кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в посочената валута, но имал средства в лева или евро по сметки в банката, погасяването се извършвало след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю и Еф Дж Б АД. В чл. 6, ал. 2 било уговорено, че в случай че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променял автоматично. Според чл. 21, ал. 1 и ал. 2, кредитополучателят имал право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове в евро срещу заплащането на съответната комисионна.

Съгласно погасителния план към договора, в периода от 11.07.2008 г. до края на срока на действието му – 11.07.2033 г. ищцата е следвало да заплати сума в размер на 192 942,64 швейцарски франка за възнаградителна лихва. Твърди, че на 05.05.2017 г. сключила с ответника договор за банков кредит № HL81344, с който договорили условията на процесния договор за целите на предсрочното му погасяване считано от 05.05.2017 г. Поддържа, че независимо, че било уговорено, че кредитът се усвоявал в швейцарски франкове не е имала достъп до ресурс в швейцарски франкове, тъй като сметката й била блокирана. Счита, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора била неравноправна, доколкото промяната на лихвата по договора била изцяло във властта на кредитодателя. Отбелязва липсата на яснота относно обстоятелствата, при които можело да настъпи промяна в лихвения процент. Твърди, че увеличаването на възнаградителната лихва въз основа на неравноправни клаузи имало за цел натрупване на свръхпечалби в полза на банката, което нарушавало правилата за добросъвестност и добрите нрави. Излага доводи относно неравноправния характер и на клаузите в чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора, доколкото съдържанието им обуславяло прехвърлянето на валутния риск върху потребителите при липсата на яснота относно икономическите последици от договора. Сочи, че задължението на банката било във фиксирана стойност в евро, а това на потребителя се определяло едностранно от банката при липсата на договорена приложимост на официален курс или други обективни критерии, с които да е съобразен търговския курс на банката. Твърди, че декларациите, обективирани в чл. 23 от договора, гласящи, че кредитополучателят е запознат с обстоятелството, че швейцарският франк може да промени стойността си спрямо лева/еврото и, че същият носи валутния риск от поскъпването му, имали характера на общо и формално информиране на потребителя относно валутния риск, което препятствало възможността за преценка на икономическите последици от договора. Поддържа, че кредитодателят е нарушил принципа на добросъвестност, доколкото е знаел, че с оглед очакваната промяна в обменните валутни курсове, валутният риск ще се поеме единствено то потребителя, чиито доходи били в местна валута, а това имало за последица значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че неравноправните клаузи в договора не били индивидуално договорени. С оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 21 и чл. 23 от договора, поради неравноправния им характер. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Р., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Потвърждава, че е страна по процесния договор за кредит № HL39750/30.06.2008 г. (с нов номер - HL40238), сключен с ищцата и Д Е П, задълженията по който били предсрочно погасени по силата на договор за банков кредит № HL81344/05.05.2017 г. Оспорва правния интерес на ищцата от търсената защита. Оспорва твърденията на ищцата относно неравноправния характер на клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора, доколкото измененията на БЛП по договора били обусловени от множество пазарни фактори извън контрола на банката. Оспорва наличието на неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Счита, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е валидна, тъй като заемателят бил длъжен да върне сумата по кредита във валута, в която я е получил. Твърди, че предвиденият 2 механизъм за банката служебно да събира дължимите вноски от наличните средства по сметките на кредитополучателя не противоречи на правните принципи. Сочи, че клаузата на чл. 21 бранила правата на кредитополучателя, доколкото му предоставяла възможност да се освободи от обвързаността си с швейцарския франк. Излага съображения относно неоснователността на доводите за нищожност на клаузата по чл. 23 от договора. Твърди, че условията по договора били ясни и разбираеми. Оспорва потребителското качество на ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са от А. М П. срещу „Ю Б“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл.

146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 21 и чл. 23 от сключения между А. М П. и „Ю и Еф Дж Б АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39750 от 30.06.2008 г., с нов номер - HL40238, вземанията по който били прехвърли в полза на ответника в качеството му на правоприемник на „И А* Б* Л Б“ ЕАД.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ на 30.06.2008 г. между А. М П. и „Ю и Еф Дж Б АД бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39750, с нов номер - HL40238, съгласно допълнително споразумение към договора от 11.07.2008 г.; 2/ по силата на договора банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 98 683 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю и Еф Дж Б АД в деня на усвояване на кредита; 3/ задълженията по договора за кредит за покупка на недвижим имот били предсрочно погасени считано от 05.05.2017 г., съгласно сключен между страните договор за банков кредит № HL81344.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 21 и чл. 23 от процесния договор, на заявените правни основания.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде заключение по въпросите, формулирани в т. 1 до т. 8 от исковата молба, както и по въпросите в отговора на исковата молба.

3

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 евро, от които 500 евро, платими от ищцата и 500 евро, платими от ответника, в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че невнасянето на определения депозит в указания срок може да бъде преценявано от съда съобразно чл. 161 ГПК.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да се призове след внасяне на определения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като към отговора на исковата молба ответникът е приложил относимите и необходимите за правилното решаване на правния спор писмени доказателства.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.