Решение № 30 от 27.02.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Девня, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200402 по опИ. за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на Т. П.

Я., ЕГН: *** против Наказателно постановление № 361/04.10.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с което на въззивницата за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266 ал. 1 от същия закон е наложено административено наказание – глоба в размер на 500 лева.

Въззивникът обжалва издаденото наказателно постановление с бланкетна жалба, в която твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно и иска неговата отмяна. В с.з. се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Д. Б., която поддържа жалбата и искането, изложено в нея. Алтернативно моли съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, кат оприеме, че нарушението е маловажно.

Въззиваемата страна – Директора на РГД – гр. Варна, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно се установява извършването на нарушението, че административно наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

РП - Варна, редовно призовани не изпращат представител за участие 1 в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.05.2024 г. свидетелите Б. Х. И. и Й. И. Б. – служители в ТП ДГС – Суворово извършвали обход на с. Николаевка, обл. Варна, при който пред портичката на дома на въззивницата Т. П. Я. забелязали куп дърва, нарязани на трупчета с дължина около 30 см. Спрели за да проверят произхода им, при което въззивницата не им показала документ за дървата, а при проверката те установили, че същите нямат марка. При разговор с въззивницата, тя им обяснила, че дървата са нейни, като ги била закупила от непознати лица, които й ги докарали малко по – рано с един микробус. При измерване на дървата се оказало, че същите са 1 пр. м. от типа „цер“. Тъй като въззивницата не представила превозен билет за дървата на место й бил съставил АУАН за нарушение по чл. 213 ал. 1 т. 3 от ЗГ, който й бил връчен и подпИ.н от нея без възражения. Съставен бил и констативен протокол от свид.

Б. за констатираното от него нарушение, който също бил подпИ.н от въззивницата.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани.

След получаване на материалите по преписката е издадено и атакуваното Наказателно постановление от Директора на РДГ – гр. Варна, с което на въззивницата на основание чл. 266 ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в минимален размер от 500 лева.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – очевидци, лично установили опИ.ното в наказателното постановление нарушение.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.

Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от комтенетнен орган по смисъла на чл. 275 ал. 1 т. 2 от ЗГ - оправомощен съгласно представената Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. от Министъра на земедебието и храните.

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното 2 наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от пороци, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Изчерпателно са изброени нарушените правни норми от ЗГ, водещи до ангажиране на административно – наказателната отговорност на нарушителя. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Спазени са и сроковете предвидени в ЗАНН, като АУАН е съставен ден преди изтичане на тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението. Възражения за допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения и за нарушено право на защита не се правят и от въззивника.

Съгласно разпоредбата на чл. 213 ал. 1 от ЗГ забраняват се покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. По силата на чл. 266 ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Следователно, деянието, за което е наложено на въззивницата административно наказания е обявено от закона за наказуемо.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с доверие, е установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и придобиването му от страна на въззивницата възмездно в деня на проверката, с което е установил фактическа власт и е започнал съхраняването на процесното количество дърва за огрев, с което тази деятелност попада в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266 ал. 1, вр. чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закона за горите, както правилно е квалифицирано. Факта, че дървата са били нейна собственост не се отрича от въззивницата, същите са били установени непосредствено пред портичката на дома й.

На следващо място, в контекста на отправеното алтернативно възражение, следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз 3 основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93 т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява случай с липсваща въобще или с незначителна степен на обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за предходни нарушения като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, предметът на нарушение е в сравнително малко количество, но същите не са от естество да доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера на наложеното административна санкция. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и че липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на административната санкция в по – висок размер. Или, не е допуснат пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган.

По така предложените аргументи, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление законосъобразно издадено и правилно и следва да бъде потвърдено от съда.

При този изход на делото, претенцията на административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Предвид обема на извършената от пълномощникът на административно - наказващия орган работа по делото, проявената процесуална активност, както и факта, че същото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, на основание чл. 63д ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на РДГ – гр. Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 361/04.10.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Варна, с което 4 на Т. П. Я., ЕГН: *** за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266 ал. 1 от същия закон е наложено административено наказание – глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Т. П. Я., ЕГН: *** от с. Николаевка, обл. Варна да заплати на РДГ – гр. Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5