Решение № 24 от 24.01.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

24.01.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

19.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

324 по описа за

2019 година.

Производството е по чл. 405 от КТ.

Депозирана е жалба от „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против предписания от т. 1 – т. 30, без т. 25, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

Счита предписанията по т. 1 – т. 5 и т.

26 за незаконосъобразни, тъй като в същите не било посочено, какво е конкретното нарушение и спрямо кого да се преустанови и прекрати.

Сочи, че предписанията по т. 6 – т. 24 били издадени в противоречие с материалния закон. В тази връзка сочи, че посочената норма на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина била неотносима в случая, респ. към командировките на посочените лица.

Твърди, че предписанията по т. 27 – т.

30 са незаконосъобразни, предвид това, че от една страна на посоченото лице била изплатена допълнителна сума за работа в почивен ден, от друга не било отчетено обстоятелството, че управителят на дружеството не бил декларирал, че в предприятието не е отчетено сумирано изчисляване на работното време и лицето С.

А. нямало право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което такова не било отбелязано в заповедта за прекратяване на трудовото възнаграждение.

Излага съображения, че предписанията по т. 31 и т. 32 били неоснователни, тъй като в случая не било извършено нарушение по чл. 153, ал. 1 от КТ спрямо работника А. Д., поради обстоятелството, че управителят на „Сириусултранс“ ЕООД не бил декларирал, че в предприятието не е въведено сумарно изчисляване на работното време.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени предписания от т. 1 – т. 30, без т. 25, от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

С оглед заявеното частично оттегляне на оспорения акт, надлежно депозирано от административния орган - директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, материализирано в Писмо изх. № ***/*** г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която се оспорват т. 4, 5, 6, 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 от Протокол за извършена проверка с изх.

№ ***/*** г. и е прекратил производството в тази му част. Предвид горното предмет на производството са оспорените мерки по т. 1, 2, 3, 26, 27, 28, 29 и 30 от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г.

В съдебно заседание, чрез адв. С. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, се представлява от директора А.Б., която лично и чрез юрисконсулт Л. А. оспорва предявената жалба. Счита наложените принудителни административни мерки за обосновани и законосъобразни, съответстващи на изискванията на закона и събраните писмени доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата, респ. да потвърди наложените принудителни административни мерки. В подкрепа на доводите си представя писмено становище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За периода от 28.06.2019 г. до

16.08.2019 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, ЕИК ***, която е приключила със съставянето на Протокол за извършена проверка № ***/*** г., в който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ на

„Сириуселтранс“ ЕООД са дадени общо 30 предписания, от които предмет на настоящето производства предписания, както следва: По т. 1 – в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за населеното място, в което се командирова работникът – чл. 5, ал. 2, т.

5, пр. 2-ро от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 2 - в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за задача на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 3 - в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за маршрута на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 8, пр. 2-ро от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 26 - в срок до 17.08.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник или служител – чл. 22, ал.

2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските; По т. 27 – в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник/26.04.2019 г. – Велики петък/ в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение на С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г., командирован през периода 21.04.2019 г. – 26.04.2019 г. със Заповед № ***/*** г. на работодателя за извършване превоз на товари във *** – чл. 264 във вр. с чл. 154, ал. 1, пр. посл. от КТ; По т. 28 - в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, с ненормиран работен ден за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г., 17.03.2019 г., извършвал работа – управление на МПС с рег. № *** в *** и ***, съгласно заповеди на работодателя: № ***/*** г. и № ***/*** г. – чл. 263, ал. 2 във в. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ; По т. 29 - в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А. А. Д., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 17.11.2018 г., 14.10.2018 г., 29.09.2018 г., 04.08.2018 г., 30.09.2018 г., 29.07.2018 г., 22.07.2018 г., 02.06.2018 г., 14.04.2018 г., 15.04.2018 г., 25.02.2018 г., 10.12.2017 г., 02.12.2017 г., 21.10.2017 г., 05.08.2017 г. – 263, ал. 2 във вр. чл. 262, ал.

1, т. 2 от КТ; По т. 30 - в срок до

20.09.2019 г. „Сириуселтранс“ ЕООД да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност на С. С. А., осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, считано от 30.10.2018 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № ***/*** г. – чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ.

По делото е назначена и извършена съдебно почеркова експертиза. От заключението на вещото лице и разпита му в съдебно заседание, се установява, че: Подписът, положен в обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К.

– управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно работно време, с дата на изготвяне на документа 14.08.2019 год., не е положен от Е.Т.К.; Подписът положен в обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време, с дата на изготвяне на документа 22.07.2019 год., не е положен от Е.Т.К.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта/видно от отбелязването в процесния протокол – 16.08.2019 г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Предмет на настоящето производство е оспорване законосъобразността на издадените предписания, обективирани в т. 1, т. 2, т. 3, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30 от Протокол за извършена проверка с № ***/*** год. на контролен орган при дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, които по съществото си представляват принудителни административни мерки. Видно от чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика, която съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с нейните 28 териториални поделения – дирекции „Инспекция по труда”, разположени в административните центрове на областите, е част от организираната специализирана администрация на агенцията – чл. 12, т. 3 от Устройствения правилник на агенцията. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от цитирания правилник, дирекциите „Инспекция по труда” са териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда” и осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, като на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при установяване нарушение на законодателството, инспекторите прилагат принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. На основание чл. 404, ал. 1 от

КТ контролните органи на Инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, които съгласно чл. 405 от КТ, могат да се обжалват по реда на

АПК. С оглед на това съдът намира, че оспореният акт е издаден от административен орган – инспектор в дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, разполагащ с материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал.

2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което не е налице отменителното основание и по чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение на наличието на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - противоречието с материалноправните норми, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответствието с целта на закона, съдът намира следното:

Оспорените задължителни предписания, материализирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 26 от Протокол за извършена проверка