Решение № 1991 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1991 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100507415 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5826/03.06.2022 г., постановено по гр. д. № 29253/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I I Гражданско отделение, 72 състав, е признато за установено по предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. В. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 764,46 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия и изравнителни сметки за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането, с неплащане на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, за която сума е издадена заповед от 03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5211/2021 г. по описа на СРС, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 764,46 лева до пълния предявен размер от 783.31 лева. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. В. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

142,68 лева – мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. – 26.01.2021 г., 28,35 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. – 31.03.2020 г., с неплащане на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва от 28.01.2021 г. до изплащането й, и 5,19 лева – мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. – 26.01.2021 г., за които суми е издадена заповед от 03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5211/2021 г. по описа на СРС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. В. Г. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 59,75 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 557,69 лева – разноски в първоинстанционното исково производство.

1

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която предявеният иск е уважен, е депозирана въззивна жалба от ответника П. В. Г., чрез назначения му особен представител адвокат Д. А., САК. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от районната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Поддържа се, че Софийски районен съд не е изложил мотиви по всички възражения на ответника и не е обсъдил всички доказателства по делото. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 146 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна – не е разпределил ясно, точно и конкретно доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване факти, не е посочил конкретни факти, които се нуждаят от доказване и за които страните не сочат доказателства. По съществото на спора се сочи, че районният съд неправилно е приел, че доколкото процесният имот представлява стопански обект, то потребената в него топлинна енергия е ползвана за небитови нужди. В тази насока се твърди, че Софийски районен съд не е съобразил обстоятелството, че с Разрешение за ползване №78-ПК-1905/11.02.2002 г. на РДНСК, гр. София, процесният „търговски обект“ е преустроен в такъв от гаражна клетка. Навеждат се твърдения, че към исковия период имотът е бил ползван от физическото лице П. В. Г. като гаражна клетка, независимо от промененото му предназначение, с оглед на което се прави извод, че имотът не е бил използван за стопански нужди, поради което за ответника не е възникнало задължение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа се, че Софийски районен съд неправилно е кредитирал заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по делото, изготвена на база документи, които не се намират в кориците на делото.

Необсъдени от районната инстанция били и представените от неучастващото лице „Нелбо“ ЕАД писмени доказателства. Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства относно реално доставеното количество топлинна енергия /ТЕ/ до исковия имот. В обобщение се счита, че ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване всички елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което предявеният иск е неоснователен и в тази връзка се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което искът да се отхвърли в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.К., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи и моли за потвърждаване на решението на Софийски районен съд в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. В. Г. установителни искове са отхвърлени.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от СРС фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от Софийски районен съд фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен 2 интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от СРС нарушения на императивни материалноправни норми при неговото постановяване.

Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена.

Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от установяването на следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, че не е имало годно правно основание 3 ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия, както и че е поканил ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване, в смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.

На първо място, въззивният състав следва да обсъди довода на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение от СРС при изготвяне на доклада доколкото се твърди, че не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 1 ГПК – не е посочил конкретни факти, които се нуждаят от доказване, както и не е разпределил точно и конкретно доказателствената тежест между страните съобразно спорното право. Видно от изготвения доклад по реда на чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 26.01.2022 г., на което е присъствал представител на ответника, съдът точно и ясно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е указал кои правнорелевантни факти и обстоятелства следва да бъдат установени от всяка от страните. В конкретния случай правилно съдът е разпределил доказателствена тежест за установяване на относимите за спора факти за всяка от страните. Следва да се отбележи и факта, че изрично в открито съдебно заседание на 26.01.2022 г. адвокат Х.Х., надлежно преупълномощена от особения представител на ответника адвокат Д. А., е взела становище, че няма възражения по изготвения доклад. Отделно от това следва да се посочи, че съдът няма вменено по закон задължение да указва на страната какви конкретни доказателства следва да представи във връзка със заявено становище, че се оспорва предявения иск. Противното би означавало да бъде нарушено диспозитивното начало в гражданския процес, което би довело до опорочаване на принципа равнопоставеност на страните в съдебното производство. По изложените съображения въззивният съд счита, че Софийски районен съд, при разглеждане на спора, с който е бил сезиран, не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на страната.