Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1656 от 22.08.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 696/2017
Вид
Решение № 1656
Подписан
22.08.2017
Състав
ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 22.08.2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търг. дело № 696 по описа за 2017 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище *** за откриване производство по несъстоятелност на „К.Е.Е.****“ (новата фирма на „Ю.****“) ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***, но към предявяване на молбата – в гр.

София.

Молителят твърди, че на 31.07.2009 г. сключил с ответника по молбата договор за инвестиционен банков кредит, въз основа на който му предоставил сума в размер на 2000000 лева, срещу ползването на която кредитополучателят дължал заплащане на годишна лихва от 8% върху дебитното салдо, платима до 25-то число на съответния месец. При забава се дължала неустойка от 10% върху неплатените главница и възнаградителна лихва. С договор за банков кредит, сключен на 21.07.2011 г. молителят предоставил на ответника за временно, възмездно ползване сума в размер на 26000000 лева, като размерът й бил увеличен с последващи анекси. Между страните били сключени и последващи договор за банков кредит от 07.10.2011 г., договор за банков кредит от 27.08.2012 г. и договор за банков кредит 07.11.2012 г., като за вземанията по договорите, Б.та се снабдила със заповеди за изпълнение въз основа на документ и изпълнителни листове, съответно били образувани изпълнителни дела при ЧСИ Димоларова №858 в регистъра на КЧСИ, но вземанията й не били удовлетворени.

Задълженията на „К.Е.Е.****“ (новата фирма на „Ю.****“) ЕАД произтичали от Т.сделка и били изискуеми, съответно неизпълнението им обуславяло извод за настъпила неплатежоспособност на ответника.

В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл.630, ал.1 ТЗ - установяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност.

Ответникът не депозира отговор на молбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата - „К.Е.Е.2.“ ЕАД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕАД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 50000 лева, изцяло внесен.

Не е спорно и от представен документ, именуван договор за инвестиционен банков кредит, се установява, че на 31.07.2009 г. страните постигнали съгласие молителят да предостави на ответника кредит в размер на 2000000 лева, който следвало да бъде върнат до 25.12.2018 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 8 % годишно. В договора се съдържа клауза, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от задълженията му, Б.та има право да обяви за предсрочно изискуем целият размер на кредита (чл.35.1 от договора).

В чл.41от договора, страните се съгласили съобщенията между тях да се считат получени, ако са изпратени чрез куриер или с препоръчана поща и не са получени от адресата.

С договор за банков кредит, сключен на 21.07.2011 г. молителят предоставил на „К.Е.Е.2.“

ЕАД и кредит в размер на 26000000 лева, при уговорена възнаградителна лихва от 8,5% годишно, като с анекс №1/21.07.2011 г. към договора, размерът на предоставения кредит бил увеличен на 29000000 лева. С последващи анекси, сключени в периода 11.11.2011 г. – 28.12.2011 г. размерът на предоставената за възмездно ползване сума бил увеличен на 37050000 лева.

С нов договор за банков кредит, сключен на 07.10.2011 г. в полза на „К.Е.Е.2.“

ЕАД молителят предоставил кредит в размер на 8300000 евро, който следвало да бъде върнат до 20.11.2018 г., заедно с възнаградителна лихва от 9%. Между страните са сключени и последващи договори за банков кредит – на 27.08.2012 г. за 3500000 евро, увеличен до 9380000 евро и на 07.11.2012 г. за 9000000 евро. В настоящото производство доказателства за обявяване на вземанията по договорите за предсрочно изискуеми не са предствени, но в производства по частно гр. д. № 48029/2015 г. на СРС, 128 състав, частно гр. д. №48030/2015 г. на СРС, 49 състав и частно гр. д. № 43963/2015 г. на СРС, 50 състав, „К.Т.Б.“

АД – в несъстоятелност се снабдила със заповеди за изпълнение въз основа на документ и изпълнителни листове, като инициирала производства за принудително изпълнение.

От постъпилата от Служба по вписванията - гр. София справка, се установява, че „К.Е.Е.2.“

ЕАД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, но върху същите са вписани възбрани, включително за обезпечаване изпълнението на публични задължения по изп. дело №*********/2016 г., съгласно писмо на НАП, изх. № 10381/2/03.07.2017 г..

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 26.06.2017 г. не са налице данни „К.Е.Е.2.“

ЕАД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.

В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството доказателства и формира следните изводи.

Общата сума на активите на дружеството-ответник към

31.12.2014 г. е в размер на 59073000 лева, от тях 14344000 лева са дълготрайни активи или 24,28% от общата стойност, а 44729000 лева са краткотрайни активи, възлизащи на 75,72% от общата им стойност. При дълготрайните активи с най-голяма стойност са дългосрочните финансови активи в размер на 12397000 лева (86,43% от сумата на ДА), следвани от група дълготрайни материални активи в размер на 1947000 лева (13,57% от сумата на ДА). При краткотрайните активи с най-голяма стойност има група вземания – 44685000 лева (99,90% от сумата на КА), следвани от инвестиции в размер на 20000 лева (00,04% от сумата на КА), налице са и парични средства в размер на 3000 лева (0,01% от сумата на КА). През следващата финансова година общата сума на актива бележи намаление с 99,25% спрямо предходната 2014 г. и е в размер на 29648000 лева, от която сума - 11110000 лева са дълготрайни активи или 37,47% от общата стойност, а 18538000 лева са краткотрайни активи или 62,53% от общата стойност. При краткотрайните активи с най-голяма стойност е група вземания, които възлизат на 18537000 лева (99,99% от сумата на КА), като са налице и парични средства в размер на 1000 лева (0,01% от сумата на КА).

Към 31.12.2014 г. общата сума на задълженията на дружеството е в размер на 66281000 лева, формирани от краткосрочни задължения в размер на 16880000 лева (25,47% от стойността на пасивите) и дългосрочни задължения в размер на 49401000 лева (74,53% от стойността на пасивите). Към 31.12.2015 г. общата сума на задълженията на дружеството нараства с 8,28%, спрямо предходната 2014 г. и достига размер от 72264000 лева, като краткосрочните задължения са в размер на 72264000 лева, т. е. съставляват 100,00% от стойността на пасивите.

Общата сума на собствения капитал към 31.12.2014 г. е отрицателна величина в размер на (9269000 лева), неразпределената печалба от минали години е в размер на 7709000 лева, непокритата загуба от минали години е в размер на 13196000 лева и текущият финансов резултат е загуба в размер на 3832000 лева. Тези показатели към 31.12.2015 г. се влошават и общата сума на собствения капитал е отрицателна величина в размер на (44677000 лева), неразпределената печалба от минали години се запазва, но непокритата загуба от минали години нараства до 17028000 лева и текущият финансов резултат е загуба в размер на 35408000 лева.

При тези данни, коефициентът на обща ликвидност е на ниво значително над средното за отчетната 2014 г.. Към 31.12.2015 г. обаче показателят бележи значителен спад, спрямо предходната година, като стойността му се понижава под допустимата стойност и достига ниво от 0,2565. Това отразява ниско ниво на ликвидност и сочи, че дружеството разполага с ликвидни средства за покриване само на част от краткосрочните си задължения. Коефициентите на бърза и незабавна ликвидност за отчетната 2014 г. са със стойности над референтните нива, но за отчетната 2015 г. стойността на показателите е много под препоръчителнитге нива, поради липсата на краткосрочни инвестиции в дружеството. Стойността на показателите е равна с тази на коефициента на обща ликвидност. Коефициентът на абсолютна ликвидност е на равнище значително под средното за отчетната 2014 г., като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е по-малко от 1 ст. на всеки 1 лев краткосрочни задължения. За отчетната 2015 г., стойността на показателя се понижава допълнително и е на изключително ниско равнище, като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е по-малко от 1 ст. на всеки 1 лев краткосрочни задължения. Съгласно тези данни може да се направи обосновано предположение, че дружеството не е ликвидно и не разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочните си задължения, като всеки един лев от тях, не е покрит дори с 1 ст. парични средства.

Съгласно годишен счетоводен баланс за отчетната 2015 г. на дружество „К.Е.Е.2.“ ЕАД, се водят задължения към финансови предприятия, както следва: към 31.12.2014 г. – 52574000 лева и към 31.12.2015 г. – 58555000 лева, като счетоводните записния по търговските книги на „КТБ” АД (н), за клиент с аналитичност: „Ю.****” АД, приравнени в лева сочат на задължения към 31.12.2015 г. в размер на 58908766,47 лева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.

Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по Т.сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност разполага с активна процесуална легитимация.

Сключените договори за банков кредит в периода 31.07.2009 г. – 07.11.2012 г., имат съдържание, съответно на уредения в чл.430 ТЗ договор за банков кредит, включващо задължението на Б.та да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Всяка от тези сделки е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на Б.та за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-финансово икономическата експертиза, което установява осчетоводяване на задължения към молителя в съответен на претендирания и отразен в търговските книги на кредитора размер.

Б.та-кредитор се позовава на издадени в нейна полза заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК през 2015 г., към който момент не е настъпил крайния срок за връщане на предоставените кредите по никой от договорите, следователно дължимост на пълния размер на главниците може да е резултат само от настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договорите за банков кредит, предвид неизпълнение на задълженията на „К.Е.Е.2.“ ЕАД да заплаща в срок уговорените погасителни вноски. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато се претендира вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В случая, не се установява волеизявлението на банката, че счита всеки от кредитите за предсрочно изискуем, да е достигнало до длъжника – кредитополучател, нито дали към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Въпреки това, във всеки от договорите е постигнато съгласие за престиране на месечни погасителни вноски, като тези с настъпил към предявяване на молбата по чл.625 ТЗ падеж не се установява да се погасени.