Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14661 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70348/2024
Вид
Решение № 14661
Подписан
22.07.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14661 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110170348 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д. № .../2023 г., по описа на СРС, 38 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника Ф. Ф. Й.. Сочи, че ответникът, в качеството му на собственик, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищеца и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Т върди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия в рамките на процесния период, като не е погасил задълженията си. Поддържа, че сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответникът, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.“ АД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са били изготвяни изравнителни сметки от „Н.“ АД, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.

1

С исковата молба е предявен следния петитум: „да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на Ф. Ф. Й., че дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата в общ размер на 1230,95 лева, от които 1013,31 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 190,83 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 25.10.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 21,60 лева – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 5,21 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г. като претендира и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – Ф. Ф. Й., които заявява, че не оспорва приложеното от ищеца извлечение от сметки по абонатен номер 95708, както и размера на начислената топлинна енергия. Не оспорва и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода. Изтъква, че също така не оспорва приложеното към исковата молба „извлечение от сметки за разпределение на топлинна енергия за абонатен № ...“ относно факта, че така посочените в извлечението суми са осчетоводени в счетоводството, поради което счита, че е безпредметно да се назначава ССчЕ и СТЕ за тези суми. Счита, че претенцията на ищеца е изцяло неоснователна. Твърди, че никога не е бил собственик на процесния апартамент № 10. Сочи, че от материалите по делото е видно, че партидата за този имот е открита на името на Ф. К. Ф., който няма никаква връзка с ответника. Поддържа, че ответника няма качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби към ЗЗП. Счита, че за процесния адрес няма икачеството потребител по смисъла на параграф 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби от ЗЕ. Заявява, че имота, собственост на ответника е необитаем и неизползваем, като същият не е обект на доставка от страна на ищеца. Твърди, че са налице прокурорски преписки и забрана за ползване на същият.

В първо заседание са отделени за безспорни всички обстоятелства по делото, с изключение на обстоятелството дали ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия като лице притежаващо вещни права върху топлоснабдения имот. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, том IX, дело № .../11.12.1973 г. на I нотариус при Софийски районен съд, се установява, че В. П. е дарила на своя син – ответникът Ф. Ф. Й. собствения си апартамент №..., находящ се в гр. С., ул. „В. Б.“ №....

Прието по делото е удостоверение с изх. № 68-00-....24.10.2014 г., видно от което е, че стар адрес ул. „В.Б.“ № .... има следния актуален адрес: ул. „Г.“ № ..., доколкото с решение № 8, протокол № 10 от 12.05.1992 г. на Столичен общински съвет е възстановено старото име на ул.

„В.

Б.“, а именно ул.

„Г.“.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства, намира иска за недоказан по основание.

При направените от ответника оспорвания, ищецът следваше да представи категорични доказателства, че в процесния период ответникът е притежавал вещно право в топлоснабдения имот. По делото обаче не е представено удостоверение, което касае смяната на адреса на процесния имот, а на друг, различен такъв, поради което настоящият състав приема, че е налице липса на идентичност между процесния имот и този, който е предмет на гореописания нотариалиален акт. Обстоятелството, че абонатния номер на имота е записан на друго име също допълнително разколебава вероятността Й. да е бил потребител на ищеца по силата на Закона за енергетиката в периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. Тъй като този основен факт не е доказан по делото, останалите доказателства са без правно значение. Иска следва да се отхвърли изцяло, а ищецът да понесе разходите на ответника. От неговия процесуален представител на последния е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и е представен 2 договор за правна защита и съдействие /л. 43/. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. процесуалният представител на ответника Р. Л. Д. е поискал присъждане на сумата от 400 лева за безплатна правна помощ на ответника в настоящото производство, а ищцовата страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед сложността и прподължителността на спора съдът определя базово възнаграждение от 375лв..

Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на „Т.С.” ЕАД за признаване за установено, че Ф. Ф. Й. ЕГН ********** дължи на ищеца както следва: 1013,31 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 190,83 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 25.10.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 21,60 лева – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 5,21 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г. ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. "Т. С." ЕАД да заплати на адвокат Р. Л. Д. – САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. "В." № ... кантора ..., сума в размер на 375 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ответника “Н.“ АД.

РАЗНОСКИТЕ на ищеца остават за негова сметка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3