Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4542 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7063/2024
Вид
Решение № 4542
Подписан
10.07.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Златка Чолева, Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4542 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100507063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №2941/19.02.2024г., постановено по гр.дело №34375/2023г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, са отхвърлени предявените от „Еос матрикс“ЕООД с ЕИК:131001375 срещу Ц. Д. И. с ЕГН:********** установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: 773,88лв.- главница по договор за кредитен лимит на физически лица №4403082/11.12.2020г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и ответника, и 88,95лв. обезщетение за забава за периода от 11.05.2021г. до 20.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69489/2022г. по описа на СРС, 165 състав. Ищецът е осъден на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв.П. С. А. от САК 400лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Еос матрикс“ЕООД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено при допуснато процесуално нарушение във връзка са приемането на заключението на вещото лице по ССЕ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД от „Еос матрикс“ЕООД в качеството на цесионер срещу Ц. Д. И. за сумите от 773,88 лв.- главница по договор за кредитен лимит на физически лица №4403082/11.12.2020г., сключен между цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и цедирания длъжник Ц. Д.

И., и 88,95 лв.- мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 20.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№69489/2022г. по описа на СРС, 165 състав. Ищецът твърди, че съгласно договора на ответника е предоставена кредитна карта №4403082 с кредитен лимит от 1000 лв., при срок на договора една година от датата на подписването му. Предоставеният кредитен лимит бил усвоен изцяло, а ответникът имал задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска в размер на 3% от кредитния лимит до 15-то число на месеца, следващ периода за клиентски плащания, с уговорена възнаградителна лихва от 1,35% месечно. Ответникът не погасявал редовно кредита, като останала дължима главница в размер на 773,88лв. след обявяване предсрочната му изискуемост на 11.12.2021г. С договор за прехвърляне на вземания между кредитодателя „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и ищеца, последният придобил процесните вземания срещу ответника. Ответникът получил уведомление по чл.99 от ЗЗД на 24.11.2022г.

С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като твърди, че не се установява размерът на усвоения кредитен лимит, а ищецът сочи различен договор за кредит от представения с исковата молба. Оспорва надлежното уведомяване за цесията и прехвърлянето на процесното вземане за главница като неиндивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

От представения с исковата молба преписи от договор за потребителски кредит се установява, че същият е със срок от една година от датата на подписването му 11.12.2020г., с разрешен кредитен лимит от 1000лв., при лихвен процент от 1.35 %, с минимална изискуема лихвена вноска от 30лв. Представен е и договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на платежна карта Visa Classic Shopping Card и предоставяне на услугата за ел.

2 банкиране „Булбанк мобайл“ от същата дата.

От представените по делото договор за прехвърляне на вземания от 16.09.2022г. между кредитодателя по горния договор за потребителски кредит „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и ищеца, както и от уведомлението за цесия до кредитополучателяответник, връчено лично на 24.11.2022г. се установява, че вземането е прехвърлено на ищеца.

От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ се установява, че на вещото лице са представени справка за движение по кредит на името на ответната страна с №4398651 при редовна месечна погасителна вноска от 318,90лв., за сума от 20000лв., с просрочие в плащанията над 90 дни. Представено е удостоверение за разсрочване на усвоен кредитен лимит, издадено от кредитодателя- цедент „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД от 15.01.2024г. за това, че поради непогасяване на задълженията с повече от 90 дни, кредитният лимит, по Договор №4403082/11.12.2020г., предоставен на ответницата, е разсрочен в нов кредитен контракт с №4952648/22.02.2022г.

Представена е и справка от цедента от 15.01.2024г., за договор №4952648, с титуляр на кредита П. А.Г., при редовна месечна погасителна вноска по погасителен план от 82,50 лв. и цедирани задължения от общо 773,88 лв.- главница и лихви от общо 88,95 лв. Ищецът оспорва заключението като твърди, че същото е изготвено по справки, които не касаят процесния договор за кредит.

От заключението на допуснатата и изслушаната във въззивното производство повторна ССЕ се установява, че по процесния договор за кредит са усвоени общо суми в размер на 1151,92 лева и са начислени такси за усвояване и проверка по баланс в размер на 19,36 лева. Погасени са общо 381,01 лева с последно плащане на 08.07.2021г. Към 20.12.2022г. неиздължената главница е в размер на 773,88 лева, а лихвата за забава- 88,95 лева.

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е определил, че в тежест на ищеца е да установи с позволените от закона доказателствени средства наличието на валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че праводателят му е изправната страна по него- предоставил е на ответника заемната сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава. В тежест на ищеца е да докаже и валидно прехвърляне на вземането от кредитодателя на ищеца, и съобщаването й на ответника. Всички така изброени факти и обстоятелства, относими към предявените искове, са надлежно установени от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по повторната ССЕ във въззивната инстанция, при условията на пълно и главно доказване. Установено е както прехвърлянето на вземането, така и реалното предоставяне на кредитния лимитобстоятелството, мотивирало първоинстанционния съд да отхвърли исковете. Другият договор за кредит от 22.02.2022г. с №4952648 е неотносим към настоящия спор.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо 3 него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца срещу ответника искове бъдат уважени за пълния претендиран размер.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят: разноски в заповедното производство в размер на 205 лева, разноски в първоинстанционното производство в размер на 375 лева , разноски във въззивното производство в размер на 350 лева, както и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 лева за всички етапи на производството. На основание чл.77 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата то 340,90 лева- възнаграждение на вещо лице по ССЕ.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №2941/19.02.2024г., постановено

№34375/2023г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в и вместо него постановява: по гр.дело

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Еос матрикс“ЕООД с ЕИК:131001375 срещу Ц. Д. И. с ЕГН:********** установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, че ответникът Ц. Д. И. дължи на ищеца „Еос матрикс“ЕООД сумите: 773,88лв. /седемстотин седемдесет и три лева и 88 стотинки/главница по договор за кредитен лимит на физически лица №4403082/11.12.2020г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД и Ц. Д. И., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 21.12.2022г. до окончателното изплащане, и 88,95лв.

/осемдесет и осем лева и 95 стотинки/- мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 20.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№69489/2022г. по описа на СРС, 165 състав.

ОСЪЖДА Ц. Д. И. с ЕГН:********** да заплати на „Еос матрикс“ЕООД с ЕИК:131001375 на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1130лв. /хиляда сто и тридесет лева/- разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА Ц. Д. И. с ЕГН:********** да заплати на Софийски градски съд на основание чл.77 ГПК сумата от 340,90 лв. /триста и четиридесет лева и 90 стотинки/изплатена от бюджета на съда сума за възнаграждение на вещо лице по ССЕ във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5